"Северните води", Иън Макгуайър, превод Владимир Германов, издателство "Кръг"

Това четиво категорично не приласкава читателя. Напротив, от самото си начало текстът е плътен, твърд, започва с ужасните деяния на зъл човек и продължава в същия дух до края. Стряскащите събития завличат вниманието ни все по-дълбоко и се сключват с разлистването на страниците като лед около кораб в арктическите води. Напредването е трудно, връщане назад няма.

Сюжетът е положен върху исторически събития – плаването на един от последните китоловни кораби през втората половина на 19 век. Безбройните огромни и могъщи китове са почти изтребени, а оцелелите мигрират все по-на север в търсене на спасение от хората. Преследването им става все по-опасно в отдалечените морски ширини, а в екипажа се включват отчаяни и пропаднали мъже, сган, способна да понесе мръсотията, студа и кръвта.

Основният персонаж в романа, доктор Патрик Съмнър, е един от тези нещастници. До тук го е довел път, осеян с предателства и провали. Той идва от Индия с нейната бедност, жега и кръвопролития, само за да попадне на още по-страховито място, сковано от вечен студ. Самият Съмнър няма високо мнение за себе си. На операционната маса под скалпела му са загинали повече жертви на войната, отколкото е успял да спаси.

Предприемчивостта, трудолюбието и надеждите му са били смазани. Той не е постигнал нищо и не спира да пропада все по-ниско в обществото. Едва успява да понесе реалността, най-вече с помощта на опиатите. И все пак, той се откроява сред всички свои спътници с най-чистото, неподправено, болезнено усещане, което го прогаря: чувството за срам. Съвестта му го държи с отворени очи, запраща го в предварително загубени битки, създава му опасни врагове. Съмнър е безсилен ангел хранител с празни ръце.

Макар че романът е ярко реалистичен, дори натуралистичен в описанията на местата, хората и събитията, всяка дума в него има метафизичен план. Хората са принизени, оскотели. Телесността има касапски измерения, с всички рани, миризми, физиологични функции, с цялата консумираща и похабяваща света мощ на мускулите, ръцете, устите. За антипода на Съмнър – харпуниста Дракс, живото и мъртвото естествено преливат от една форма в друга и няма нужда от размисъл, колебание или съжаление. Ядене, похот, възползване, убийства, всичко е едно и също и следва да се направи при желание, без мисъл за щетите и последствията.

Контрастът между Съмнър и Дракс е толкова ослепителен, че в тъканта на романа те се оказват свързани с безброй смислови, метафорични и символични нишки. Дракс е психопат с извратено чувство за превъзходство над останалите, лишен от всякаква емпатия и морал, той се таи като паразит и изчаква момента да се прояви като хищник, за да използва, убива и заграбва. От друга страна, без да има планове, дори без да вярва в успеха, Съмнър прави необходимото и постъпва благородно, воден от чувство за дълг и чест. Понякога успява, по-често се проваля; през цялото време страда. Показан в цялата дълбочина на нещастието си, той се откроява като светлина; като възможност за изкупление и изцеление на пропадналия свят.

В разговорите си с Ото, един от малцината чисти и достойни хора, попаднали кой знае как на китоловния кораб, Съмнър разменя мисли за божественото.

– Ако Хенри Дракс не е дяволът, не бих могъл да кажа, че знам какво представлява. И да има измислена дума за човек като него, не мисля, че съм я чувал. 
– Няма и да я научиш – отвръща Ото. – Поне не от човешка книга. Хората като него не могат да бъдат описани или определени с думи… Само с вяра… Случват се чудеса. Ако голямото зло съществува, защо да не съществува и голямото добро?
– Вяра и проклети чудеса. Само това ли можеш да ми предложиш?

Пътят на Съмнър, битката с безмилостната природа – ледовитото море, китовете, мечките, срещата с непонятната цивилизация на инуитите, рицарската му вярност и отдаденост на справедливостта, непреклонната съвест, която не му дава покой; всичко това на фона на една отиваща си епоха, превръща романа "Северните води" в мъчително, но и неустоимо литературно преживяване. Всъщност последните 20-30 страници са изпитание за волята на читателя, защото изкушението да отгърнеш направо на финала и да видиш кой оцелява, е огромно. Напрежението и суровата поетичност на историята не отслабват до последната точка и пробождат с мъчително красиво усещане за самота и копнеж.