"Детството на лошите герои", Себастиен Перез, илюстрации Бенжамен Лакомб, издателство "Ентусиаст"

Детски портрети на зли божества в една книга, която повече прилича на албума на някое прокълнато семейство, отколкото на сборник с приказки за лека нощ. Нещо повече, макар че с вас отдавна сме пълнолетни, някои от кратките истории тук може да ни накарат да се взираме в тъмното, да се ослушваме за странни звуци и да не заспим до сутринта. Книгата прелива от емпатия, докосва се до образи от популярни митове, легенди и приказки, облъхва читателя с необичайно, леко пънкарско чувство за хумор… и все пак труповете, кръвта и вкусната човешка плът идват в повече.

Тандемът автор и илюстратор са познати на българската публика от красивото детско издание "Най-добрата мама на света", а прекрасните картини на Бенжамен Лакомб ни карат да видим "Портретът на Дориан Грей" и "Алиса в Страната на чудесата" с нов поглед. Разкошът от форми и цветове, изяществото на рисунъка и изразителните очи на героите му приковават вниманието. Невръстните зли същества в "Детството на лошите герои" са объркващо, трогателно зловещи.

Тези малки злодейчета са хора, животни или митични същества, взети от литературата и митологията на европейски (гръцки, скандинавски), африкански и азиатски народи. Двадесет предистории, дълги по една страница, разказват за детството на лошите. Изходната позиция на всеки от тях е твърде различна.

Големият лош вълк е бил кльощавко вълче изтърсаче. Хадес прекарал ранното си детство, изяден от баща си, в неговия стомах и в неприятната компания на също така изядените си сестри. Злата мащеха била свръх-закриляна от баща си. Синята брада бил послушно детенце със затворен характер и изострено чувство за справедливост. Обичани или малтретирани, игнорирани или глезени, родени, излюпени, поникнали, всички те всъщност нямат избор, злото напира в тях и се проявява при първия повод (като нагризана ръчичка на другарче от селото или чиния със сушени сливи, наръсени с отрова за мишки).

Малките лични детайли имат огромно значение за стила, а от там и за насладата от четенето на тази крайно необичайна книга. Ще се сблъскате с безброй чаровни изненади. Например истинското име на Баба Яга е Душка. Заварените сестри на Полифем били овце, но за разлика от тях той "се изправил на задните си крака". Най-добрият приятел на капитан Хук бил крокодил. Сълзите на египетския бог Сет се превръщали в скорпиони. Галеното име на човекоядеца Крокмитен е Коко.

Изобщо, от тази книга човек може да заеме куп смразяващо забавни теми за разговор, които бързо ще го превърнат в (прокълнатата) душа на всяка компания.

Лаконичният епилог припомня каква е развръзката за всеки от героите. Трагична в повечето случаи. Заслужена, както винаги сме знаели, но може би не по причините, които сме приемали като себепонятна даденост. Родителска несправедливост, престъпна намеса на хората, вродени особености, предателство, измяна, социални, психологически и здравословни дефицити. Всички тези обяснения не оправдават чудовищните им злодеяния, но може би ще направят нас по-разбиращи и съчувстващи.

Лошото е, че когато ги погледнем в очите, те ще отвърнат на погледа ни… и може би ще протегнат костелива, ноктеста ръка през тънката хартия…