"Тунелът към лятото, краят на сбогуванията", Меи Хачимоку, превод Гергана Дечева, илюстрации Кукка, издателство "Peppermill Books"

Меи Хачимоку разказва една фантастична история. Героят на романа, ученик от горните класове на име Каору Тоно, случайно дочува разговор на непознати. Те обсъждат стара градска легенда: че някъде в близките околности се намира вълшебен тунел. Ако влезеш вътре, всяко твое желание ще се сбъдне, но в замяна ще трябва да заплатиш с години от живота си.

Каору не е най-добрият ученик в класа, но не е и глупав или наивен. Разбира се, че не вярва в такива измислени истории. Той ден след ден трябва да се справя със съвсем истински беди – малката му сестричка е починала при злополука, майка му е заминала някъде далеч, а баща му се е пропил от мъка и се държи грубо и жестоко. В училище Каору е затворен и срамежлив, а по-агресивните му съученици приемат добротата му за слабост и често го тормозят. Обект на тормоз става и Андзу Ханаширо, новото момиче в класа. Тя обаче не се оставя да я тъпчат, дори ако трябва да се сбие с най-големия хулиган в цялото училище.

На пръв поглед Каору и Андзу нямат нищо общо. Но когато случайността ги отвежда в един необикновен тунел, те трябва да обединят усилията си, за да разгадаят мистерията. "В края на краищата няма един-единствен правилен начин да изживеем живота си. Това, което можем да направим, е да изберем пътя, който ни подхожда най-добре, след което да тичаме по него колкото може по-бързо, за да видим колко далеч можем да стигнем за малкото време, с което разполагаме."

Фантастичната линия дава начален тласък на събитията. Още по-интересно е обаче да опознаем героите. Те са истински и убедителни и читателят бързо се привързва към тях, съчувства за тъгата им, стиска им палци да се справят. Те са като всички тийнейджъри навсякъде по света – емоционални, импулсивни, често патетични, изпълнени с колебания за бъдещето си. Преживяванията им са описани много ярко, направо усещаме вината, разкаянието, страха, любопитството им. Виждаме колко са различни, и в същото време как различията им, щом бъдат осъзнати и овладени, се превръщат в техни най-силни страни. Авторката ги оставя да действат според своята вътрешна логика, без да ги изкарва по-добри или по-лоши. Понякога те са направо глупави и постъпките им изглеждат неразумни. Например Андзу едва ли не се срамува от това, че рисува манга, и не иска никой да вижда скиците ѝ. Каору пък мисли, че е виновен за смъртта на сестра си, макар че това е било просто нещастен инцидент.

Как точно работи вълшебният тунел? Как тече времето в него? Какви са последствията, ако останеш дълго там? Докато стъпка по стъпка напредват към истината, Андзу и Каору се сближават. Те се променят, взимат решения със съдбовни последствия, окуражават се взаимно. Дали пък няма да се влюбят?

Атмосферата в романа е много особена. Героите често говорят и действат странно. Понякога са необичайно сдържани, друг път правят резки жестове. Порядките в училището, в семейството и в обществото са различни от нашите и затова "Тунелът към лятото" дава отлична възможност да надникнем към съвременната японска култура.