"Алгот, Ана Стина и чудодейното лекарство", Юнас Юнасон, превод от шведски Радослав Папазов, издателство "Колибри"

Юнасон пак прави своя трик. За седми път, с поредна книга ни повежда заедно с абсолютно непредвидимите си герои по невъобразимите им пътища. Сменя континенти и епохи, забърква скромни работници, артисти и диктатори във вихъра на събития, които на всяка страница имат нови обрати. Общото усещане е, че някой е взел лентите на няколко филма, нарязал ги е кадър по кадър, след това ги е монтирал с вързани очи в тъмна стая без покрив по време на ураган, и въпреки това действието е целеустремено, динамично и даже има смисъл!

В новата книга историята се развива на няколко квадратни километра и в рамките само на няколко месеца – в покрайнините на затънтеното шведско градче Векшьо през 1853-54 година. През този период в Швеция социалното разслоение е доведено до крайност. Класите са категорично разделени, а движението между тях е възможно, но най-вече в посока рязко надолу. Ако ви липсват детайлни познания по история на скандинавските страни през 19 век, неусетно ще се сдобиете с такива. Ако можем да направим някакво сравнение, то е с ирландския картофен глад. И тук бедняците нямат никакви права и загиват от глад, а значителна част от населението емигрира в Америка. Като добавим и болестите, чумата по свинете и постоянно тлеещите войни; несправедливите закони и терора на църквата, може да получим представа какво означава да си малоимотен. По-зле от това са само жените.

Юнасон взима този трагичен материал и от него извайва ведра и смешна история, в която всеки получава каквото си е заслужил. Всеки от героите има забележителен набор от качества. Повечето са идиоти, но само някои се преструват на такива. Главният източник на сила и радост и за тях, и за читателя, е способността на добрите да се сдружават и да действат като група – нещо, което виждаме и в по-ранните заглавия на Юнасон. Също като бременските градски музиканти, те се обединяват и стъпват върху раменете си (фигуративно казано), за да изглеждат по-силни и по-страшни. А специално в тази книга начинът, по който се разбират само с поглед и се включват в непрестанните сценки и преобразявания ни кара да се смеем на всяка страница. Несправедливостите, които понасят, не са омаловажени и прикрити, но начинът, по който се справят с тях, е просто вдъхновяващ. Те са напълно наясно със себе си, затова безбройните смени на имена и превъплъщения ги оставят недокоснати. Жилавата самоувереност не ги напуска дори когато трябва да се справят с трудности, на пръв поглед невъзможни за преодоляване.

Романът напомня за приказките, в които героят трябва да изпълни поредица от юначества по прищявката на зъл магьосник, лоша мащеха или глупав цар, за да се докаже, да се издигне в обществото и да създаде семейство. Алгот остава сирак и само с труд и изобретателност превръща колибата в къща, картофите в алкохол. Чудодейните му капки против лоши мисли са живата вода, чрез която се разкрива кой е добър или зъл, кой говори лъжа или истина. В контекста на тази приказка арабските жребци се оказват символ на глупостта, а свинете – на трудолюбието, честта и честността. И съвсем обяснимо, накрая недостъпната буржоазна принцеса се съгласява, че би било приемливо да даде ръката си.

Ако предишните книги на Юнас Юнасон бяха подходящи за екранизация, то тази е идеална да поставяне на сцена заради относителното единство на време и място, прекрасните диалози, значимия конфликт и забележителните герои, които биха позволили на актьорите да покажат и драматичен, и комичен талант.