"Подгрявайки" със странни идеи за промени в Изборния кодекс

Прокуратурата внесе в съда делото за бюлетините

Не е ясно как обвинението ще доказва облага или нанесена от Росен Желязков вреда

Росен Желязков. Снимка: БГНЕС

Софийската градска прокуратура (СГП) внесе в съда делото срещу бившия главен секретар на Министерския съвет (МС) Росен Желязков, обвинен, че не е осъществил контрол над отпечатването на бюлетините за проведения на 12 май парламентарен вот.

Според държавното обвинение той "не е изпълнил служебните си задължения, като не е осъществил контрол върху дейността на служителите от администрацията към МС по отношение на изпълнението на задълженията на "Мултипринт" ООД по договор за изработка и доставка на 8 343 000 броя бюлетини за гласуване".

По този текст от Наказателния кодекс (НК) Желязков е заплашен от наказание между 1 и 8 години затвор. За да му издейства такава присъда обаче, прокуратурата ще трябва да докаже, че обвиняемият е набавил за себе си или някого друг облага чрез бездействието си или, че така е нанесъл сериозни щети на държавата.

Засега не е ясно как обвинителите ще постигнат това при положение, че по делото липсват данни за каквато и да е било облага за Желязков или за печатницата. От друга страна щетите, които прокуратурата твърди, че е нанесъл бившият главен секретар на МС по случая са, меко казано, имагинерни.

"Настъпилите вредни последици са създаване на обществени нагласи, довели до недоверие от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес и правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт в Република България", съобщават от държавното обвинение, без да уточняват каква връзка има подобна формулировка с наказателното правораздаване.

От самото начало на разследването, в навечерието на парламентарните избори, казусът бе силно политизиран, като бе използван от сегашните управляващи от БСП и ДПС като довод за обвиненията им към предшествениците им от ГЕРБ, че са готвели фалшифициране на вота.

Доказателства в тази посока обаче прокуратурата така и не успя да открие, ограничавайки се с констатацията, че надпечатаните 351 075 бюлетини били годни за използване. Те обаче бяха открити в склада на "Мултипринт" и разследващите така и не стигнаха до категорични данни, че е имало план за превозването на изборните книжа до определени секции с цел – подмяна на резултатите от гласуването.

Тази хипотеза не се подкрепяше и от факта, че нито една от надпечатаните бюлетини не беше предварително маркирана в ползва на някоя конкретна партия. Намесата на бившия шеф на ТВ7 и настоящ кандидат-политик Николай Бареков пък попречи на прокуратурата и МВР да изчакат и проследят евентуалното транспортиране на изборните книжа и така да съберат някакви доказателства за готвено фалшифициране на вота.

Преразказ на Изборния кодекс в противоречие на философията му

Междувременно, няколко часа преди огласяването на информацията за внесеното в Софийския градски съд (СГС) дело, стана ясно, че прокуратурата е изготвила свои идеи за промени в Изборния кодекс.

В броя си в понеделник вестник "Труд" публикува въпросните "15 мерки за честни избори". В есеистичен стил държавното обвинение прави своите предложения за подобряване на изборния процес, като на практика в едната част от предложенията си преразказва съществуващи текстове от закона, регулиращ вота, а в друга прави препоръки, които по-скоро биха опорочили процеса.

Мерките не бяха публикувани на страницата на прокуратурата, въпреки ангажимента на говорителя на прокуратурата. Според данни от обвинението, предложенията са изпратени до Народното събрание, като не е ясно каква точно е ползваната процедура, тъй като институцията няма право на законодателна инициатива. Дали парламентът ще се занимае под някаква форма с тях все още не е ясно, тъй като заместник-председателят Мая Манолова (БСП) не бе открита за коментар.

На въпрос на Mediapool кой е писал препоръките към парламента, от обвинението отговориха лаконично – "група прокурори".

Очевидно, обаче групата прокурори не е запозната с Изборния кодекс (ИК), тъй като на вниманието на депутатите се предлагат съществуващи отдавна текстове. Така например магистратите искат изборните книжа и печатите на секционните комисии да се пазят на определени места. Същото изискване съществува и в момента в ИК. В нормативния акт има текстове и които не позволяват в Районните избирателни комисии (РИК) да се носят незапечатани чували с бюлетини, без лента с подписите на членовете на СИК.

Прокурорите препоръчват още трима представители на Секционна избирателна комисия да предават бюлетините в РИК, а не по един, "каквато е практиката досега". Препоръката е меко казано странна, понеже в ИК има изрична регламентация, че не може един член на СИК да предава бюлетините.

Освен този тип предложения, които преповтарят законови постановки, обвинителите имат и тревожни искания, като например – когато в РИК-овете пристигнат незапечатани чували, членовете на районната комисия да броят повторно, а след това да сверяват и подписите в протоколите.

Подобна идея е неприложима на практика, а и застрашава сигурността на изборите. В закона неслучайно е предвиден само един случай, в който може да се стигне до "отваряне", а той именно е, когато номерата на протокола не съответстват. Във всички останали случаи след СИК само съдът да може да разпечатва вече прошнурованите изборни книжа. Целта е колкото се може по-малко хора да имат достъп до бюлетините и протоколите заедно.

Освен "преразказващите" ИК идеи и тези, които противоречат на философията му, обвинителите са написали още една група препоръки за законови промени, които не засягат изборния процес, а писането на задание за обществена поръчка, което най-малкото няма място в нормативния акт, регулиращ вота. Впечатление прави и това, че нито една от идеите на държавното обвинение текстове не визира купуването на гласове, въпреки че прокуратурата би трябвало да има ангажимент именно по тази тема.

Още по темата
Още от България