Прокурорско фиаско по делото с "фалшивите" бюлетини

Гръмкият обществен и политически скандал, предизвикан от шумните прокурорски разкрития за костинбродските бюлетини, се оказва поредно фиаско за държавното обвинение, което така и не е посочило каква е била целта на единствения обвиняем по случая – бившият главен секретар на Министерския съвет (МС) Росен Желязков.

В обвинителния акт срещу Желязков прокуратурата не е изяснила защо той е допуснал отпечатването на допълнителни 351 075 бюлетини от "Мултипринт" ООД за парламентарните избори на 12 май 2013 г.

Освен това разследващите не са изяснили и "в какво се изразява неизпълнението на служебните задължения на обвиняемия, посредством което прокуратурата твърди, че той е осъществил престъплението".

Това са мотивите, с които Софийският градски съд (СГС) на 16 януари е прекратил делото срещу Желязков, по което той стана единственият обвинен за неосъществен контрол от страна на МС над изработването на бюлетините. Делото е върнато за корекции на прокуратурата, но това определение не е окончателно и подлежи на обжалване пред втора инстанция, съобщиха във вторник от съда.

"В обстоятелствената част на обвинителния акт не е посочен един от елементите от субективна страна на престъплението (по чл. 282, ал. 2, пр. 2, вр. ал. 1 от НК), което прокуратурата претендира, че е извършил обвиняемият. По-конкретно – не е описана целта, с която обвиняемият е действал и насоките на целената от него облага", приема съдия Ани Захариева.

Както Mediapool писа, още при внасянето на делото изобщо не беше ясно как обвинителите възнамеряват да докажат състава на престъплението, в което обвиниха Желязков – че той е набавил за себе си или някого друг облага чрез бездействието си или, че така е нанесъл сериозни щети на държавата. По делото липсват данни за каквато и да е било облага за бившия главен секретар на МС или за печатницата. От друга страна щетите, които прокуратурата твърди, че е нанесъл Росен Желязков, са меко казано, имагинерни.

"Настъпилите вредни последици са създаване на обществени нагласи, довели до недоверие от страна на значителна част от българските граждани към изборния процес и правилното и законосъобразно функциониране на органите на държавна власт в Република България", бе формулировката, която от държавното обвинение огласиха при внасянето на делото в съда на 16 декември м.г.

Абсурдното в нея е, че въпросното създаване на негативни обществени настроения към изборния процес всъщност бе извършено от самото държавно обвинение в деня за размисъл преди изборите, а не от Росен Желязков.

"След получен сигнал и извършена спешна проверка от органите на Държавна агенция "Национална сигурност", Софийска градска прокуратура е образувала досъдебно производство за престъпления по чл. 282 НК и по чл. 169г НК", обяви на 11 май м.г. институцията, ръководена от Сотир Цацаров.

Самото споменаване на чл. 169г, който е от Раздел III на Наказателния кодекс – "Престъпления против политическите права на гражданите", стана повод редица медии и политически опоненти на бившите управляващи от ГЕРБ публично да обясняват, че прокуратурата е предотвратила безпрецедентна по своя мащаб манипулация на изборите.

Данни за подобен план обаче така и не бяха открити, което принуди разследващите да се ограничат само до констатацията, че надпечатаните 351 075 бюлетини били годни за използване. Те обаче бяха открити в склада на "Мултипринт" и разследващите така и не стигнаха до категорични доказателства, че е имало подготовка за превозването на изборните книжа до определени секции с цел подмяна на резултатите от гласуването.

Тази хипотеза не се подкрепяше и от факта, че нито една от тези бюлетини не беше предварително маркирана в ползва на някоя конкретна партия. Намесата на бившия шеф на традиционно проправителствената ТВ7 и настоящ кандидат-политик Николай Бареков, който като по поръчка се оказа на мястото на събитието – печатницата в Костинброд и оттам разгласи за спецакцията срещу подготвяната "фалшификация" на вота точно в деня преди провеждането му, доведе до шумен скандал, но едновременно с това попречи на разследващите да изчакат и проследят евентуалното транспортиране на изборните книжа и така да съберат някакви доказателства за готвено фалшифициране на вота. Последното бе признато и от самия главен прокурор Сотир Цацаров.

Въпреки това в следващите седмици прокуратурата даде зрелищни пресконфренеции и излезе с разкрития, внушаващи несъмнено престъпление. Бомбастичният скандал приключи с един обвиняем – Росен Желязков, който в крайна сметка изобщо не бе подведен под отговорност за действия срещу политическите права на гражданите, а само за длъжностно престъпление. Това обаче не попречи делото срещу него да бъде използвано за многобройни внушения, че изборите са щели да бъдат фалшифицирани, ако не е била намесата на ДАНС и прокуратурата.

Показателно за характера на делото е и обстоятелството, че то бе образувано по сигнал на Мая Манолова от БСП, която след изборите стана зам.-председател на Народното събрание. Именно малката разлика между резултатите на ГЕРБ и социалистите на последните парламентарни избори позволи на левицата и ДПС да съставят правителството на Пламен Орешарски с помощта на гласа на лидера на "Атака" Волен Сидеров.