Представян като алтернатива на приключващия украински газов маршрут към Европа и целящ да осигури разнообразие на източниците и маршрутите за пренос на газ, Вертикалният газов има риск да се превърне в провален проект или проводник на нарастващото влияние на руския природен газ в Европа. Това сочи разследване на журналисти от участващи в газовото трасе държави в рамките на международния проект PULSE.
Вертикалният газов коридор стартира през 2014 г. като инициатива на Гърция, България и Румъния. След началото на пълномащабната война на Русия в Украйна през 2022 идеята еволюира до разширяване на капацитетите на съществуващите газопреносни системи от Гърция през България и Румъния до Унгария, Словакия, Молдова и Украйна. Целта е допълнителен пренос на газ от Юг на Север – основно втечнен от гръцките терминали до Централна и Източна Европа.
Проектното трасе на газовия коридор и участниците в него, визуализация "Булгартрансгаз"
Най-ревностният застъпник на Вертикалния газов коридор е българският държавен газов оператор "Булгартрансгаз". Надеждите му са, че така ще се замени сегашния маршрут за пренос на руски газ до Западна Европа през Украйна и по него ще бъде транспортиран газ, осигурен чрез алтернативни доставки от САЩ, Катар, Египет и др. през българска територия.
От осем участника само един строи
Конкретните участници в проекта са газовите оператори на Гърция ДЕСФА, на България – "Булгартрансгаз" и "Ай Си Джи Би", на Румъния – "Трансгаз", на Унгария – FGSZ, словашката "Юстрийм", украинската "Газ ТСО" и молдовската "ВестМолдТрансгаз".
Според уговорка от миналата есен, всички те трябваше през юли 2024 г. да обявят паралелни обвързващи пазарни тестове за търговци на газ, за да проверят ще бъдат ли използвани планираните допълнителни капацитети. И на тази основа вече да се вземе крайното инвестиционно решение за разширяването на газовите връзки.
"Булгартрансгаз" се оказа най-нетърпеливият участник в проекта и след решение на парламента дори не проведе пазарен тест, а направо започна да строи. Инвестицията е за близо 600 млн. лв. без ДДС. Договори с търговци няма, но аргументът е, че проектът щом осигурява постоянно капацитети не е необходимо дългосрочното им резервиране, а дори и годишни или по-крътки подукти ще привличат търговците на газ за запълването на точките, които ще се разширяват.
Другият български участник – операторът на интерконектора с Гърция "Ай Си Джи Би", признава, че интересът се е оказал по-нисък от първоначално обявения. От обясненията на дружеството пред Mediapool става ясно, че то вероятно ще чака да се изясни ситуацията с пускането в експлоатация на терминала за втечнен газ край гръцкия град Александруполис. Заради теч в свързващия платформата със сушата газопровод това бе отложено от май неизвестно за кога. И макар надеждите са това да стане през октомври, пазарната ситуация в момента не е благоприятна за подобни проекти.
Именно тя е причината търговците на газ да не са заинтересувани от допълнителните капацитети на Вертикалния газов коридор.
Голямото умуване
Гърция също все още не е обявила резултатите от проведения през юли пазарен тест, на чиято база да се вземе инвестиционно решение за около 500 млн. евро. Това ще стане в края на август, но интересът е слаб, според предварителните данни.
В Румъния проведеният пазарен тест от газовия оператор "Трансгаз" е приключил с отрицателен резултат, заради недостатъчния търговски интерес към допълнително предлаганите количества газ за транспортиране. Процедурата е закрита, според съобщение на компанията, без информация какво следва. Вероятно това означава, че северната ни съседка няма да предприеме нищо в близко време.
В Словакия Вертикалният газов коридор засега е тема само в контекста на съобщението за сравнително скорошното присъединяване на страната към проекта. Така нейният оператор е далеч от предприемането на конкретни мерки за увеличаване на капацитета на връзката си с Румъния.
В Унгария, която продължава да разчита на руския газ и иска все повече от него, също няма индикации да се случва нещо съществено по проекта. Молдова и Украйна се включиха наскоро и макар целта на България е да започне да доставя за тези две страни след спирането на транзита на руски газ през Украйна в края на 2024 г., все още всичко е в сферата на желанията.
Така се оказва, че България, която е втората държава по протежение на трасето, е единствената, която строи съоръжения за повишаване капацитета на преносната ѝ мрежа. Според експерти е напълно възможно държавното дружество да вложи съществени средства, които впоследствие (поне в близко време) няма да бъдат оправдани.
Така има опасност последиците да са като при договора с турската държавна компания БОТАШ, от която България резервира капацитет за 1.850 млрд. куб. м на турски терминали. Предишният служебен енергиен министър Росен Христов твърдеше, че така България ще продава огромни обеми газ на съседните държани. Нищо от това не се случи. Споразумението се оказа тотал щета за България, а "Булгаргаз" плаща по 480 хил. долара за услуга, която не ползва.
В БТГ обаче са убедени, че картинката ще се промени след като Украйна спре транзита на руски газ през територията си в края на 2024 г. и газовите потоци от Гърция и Турция през България ще потекат към Западна Европа.
Притеснения в Гърция за рентабилността
Гърция, чиито терминали за регазификация на втечнен газ се очаква да захранват входа на Вертикалния газов коридор, също работи по проекта, но с по-бавно темпо и с притеснения за рентабилността му.
Изпълнителният директор на ДЕСФА Мария Рита Гали е загрижена от резултатите от пазарния тест, който приключи на 12 юли. Данните за икономическа жизнеспособност на проекта ще бъдат обявени в края на август.
На конференция на Economist през юли обаче Гали коментира, че пазарът на газ е в период на нестабилност, тъй като Източното Средиземноморие е наводнено с евтин руски газ. Това затруднява вносителите на втечнен газ (LNG) да прогнозират и ангажират капацитет за инфраструктурни проекти. Тя каза, че пазарните сигнали не са положителни, тъй като вносителите на газ не искат да поемат дългосрочни ангажименти в непредсказуема международна среда. А това възпрепятства разработването и инвестициите в нова критична газова инфраструктура.
Планът на ДЕСФА до 2032 г. включва инвестиции за 1.27 млрд. евро, от които 458 млн. евро са за нови проекти. Държавата е обявила, че ще подкрепи вдигането на капацитета на Трансадриатическия газопровод (TAP) и свързания с него гръцко-български междусистемен газопровод Комотини-Стара Загора (IGB). Именно за интерконектора обаче резултатите от търга не са добри.
Александра Сдуку, заместник-министър на околната среда и енергетиката на Гърция, преди време обяви, че "колкото по-бързо осъзнаем геополитическите и икономически ползи за региона (от Вертикалния коридор), толкова по-добре за потребителите".
Според Мария Рита Гали този проект подобрява перспективите за надграждане на капацитета на междусистемната връзка Гърция-България от 3 на 5 млрд. куб. м годишно и плановете на "Газтрейд", в която дял има и "Булгартрансгаз", за втори плаващ терминал за втечнен газ край Александруполис. Дружеството обаче има проблеми с първия, който трябваше да заработи през май 2024 г., но още това не е станало. Отделно е резервиран само половината от капацитета му, а съществуващият в момента LNG терминал "Ревитуса" е слабо натоварен.
В същото време, според Енергийния регулаторен орган на Гърция (RAE), нови инвестиции в газови проекти трябва да се правят само при изразен интeрес от страна на потребителите и тяхно участие от 70%. А инвестициите на ДЕСФА са 50 процента. Тоест, ключови са резултатите от пазарния тест за увеличаване преносния капацитет в Гърция.
Ударникът "Булгартрансгаз"
За да стане част от трасето на Вертикалния газов коридор, България вече работи за увеличаване преносните капацитети на три от междусистемните си газови връзки. Входът всъщност ще е от две места на границата с Гърция. Това са Кулата-Сидирокастро, чийто оператор е държавната "Булгартрансгаз" (БТГ), и точката от газопровода Комотини-Стара Загора, който е собственост на дружеството "Ай Си Джи Би" между "Българския енергиен холдинг" и италиано-гръцкото дружество "Посейдон". Изходната връзка е на границата с Румъния – Кардам-Негру вода, и неин оператор е БТГ.
В по-напреднала фаза е разширяването на Кулата-Сидирокастро и Кардам-Негру вода. Там след обявен търг с три позиции общо за близо 600 млн. лв. без ДДС "Булгартрансгаз" към момента е подписал договори с изпълнители на две от трасетата за Вертикалния газов коридор. За третата част има избран изпълнител, все още не е сключен контракт, но се изчистват детайли и се очаква скоро да има такъв.
Ако се спазят поставените срокове, българското трасе трябва да е завършено през есента на 2026 г.
Изпълнителите на българските участъци
Изпълнители на двата участъка с подписаните договори са различни фирми, но с едни и същи участници – българската "Главболгарстрой" и американската "Хил". Третата част трябва да се прави от ДЗЗД "Негру вода-Кардам", където участници са американската "Дивиком" Инк, румънският клон на австрийската "Хабау" и българската СА.И.Е. Любопитен момент е, че и тримата изпълнители ползват едни и същи подизпълнители.
Целта на "Булгартрансгаз" е да увеличи сегашния входен капацитет на връзката Кулата-Сидирокастро от 6.5 млн. куб. м дневно на 10 млн. куб. м, което означава годишен капацитет от 3.5 млрд. куб. м. Пазарно проучване на БТГ сочи търговски интерес за пренос на подобни количества. За Кардам-Негру вода намерението е удвояване на капацитета до 28.5 млн. куб. м дневно или 10 млрд. куб. м годишно.
Разликата в обемите между двете точки се дължи на това, че изходната към Румъния ще поема и количествата през интерконектора Комотини-Стара Загора, който в момента е 3 млрд. куб. м, но операторът му "Ай Си Джи Би" смята да го увеличи до 5 млрд. куб. м годишно.
Работата по този втори вход на Вертикалния газов коридор в България обаче е по-назад. Там се проектира нова газоизмервателната станция на газопровода при съществуващата край Стара Загора.
Проблемният терминал в Александруполис
В края на май "Ай Си Джи Би" стартира обвързващата фаза на процеса на увеличаване на капацитета на газовия интерконектор. До 12 юли кандидатите подаваха своите оферти, но се оказва, че те са били по-малко от интереса в необвързващата фаза на пазарния тест. Тогава са заявени допълнително около 4 млрд. куб. м в няколко последователни газови години. Резултатите от етапа с обвързващи оферти обаче се разминават значително в сравнение с миналогодишните, казаха от компанията пред Mediapool, без да дават конкретни данни.
Причините за отслабения интерес все още се анализират, но като водещ фактор се счита продължаващото забавяне на търговската експлоатация на терминала за втечнен природен газ при Александруполис, заявяват от дружеството. "Тази инфраструктура е тясно свързана с функционирането на IGB и поради голямата синергия на двата проекта "Ай Си Джи Би" счита, че пълният капацитет на интерконектора може да бъде достигнат именно при функциониращ терминал. Значение за намаления пазарен интерес имат също и несигурната пазарна среда, както и значително по-ниската цена, спрямо европейските нива, на руски газ от Турция", посочва операторът на интерконектора.
Стремежът у нас остава
Според дружеството сегашните недобри резултати няма да се отразят на стремежа му да увеличи капацитета на връзката от 3 на 5 млрд. куб. м. газ годишно. "Продължават да се водят разговори с останалите участници във Вертикалния газов коридор за предприемане на общи следващи стъпки, като се обсъждат различни възможности за финансиране на проектите, включително по линия на американски фондове. Разговори се водят и с Европейската комисия. Говорим активно и сме двигател на източници ва финансиране от американски фондове. USAID, ключово ще е за енергийната сигурност и нашата инфраструктура играе стратегическа роля в коридора", заявяват още от "Ай Си Джи Би".
Предварителните планове бяха разширението на капацитета да е факт в последното тримесечие на 2025 г. за точката на Стара Загора и през четвъртото тримесечие на 2026 г. – за Комотини.
Няма интерес за пренос по румънското трасе
От България Вертикалният газов коридор би трябвало да продължи след точката Кардам-Негру вода към границата с Украйна – пункта Исакча-Орловка, и с Унгария – Шанадпалота.
Но процедурите за трите точки се провалени, според "Трансгаз".
Не е изключено и това да е една от причините за забавянето на сключването на договора на "Булгартрансгаз" именно за входно-изходната точка Кардам-Негру вода на българската газопреносна мрежа.
"Резултатите от икономическия тест показват, че нивото на офертите, подадени в търговете, не отговаря на предварително определените критерии за успех за нито едно от нивата на нарастващ капацитет. Търговете за капацитет ще бъдат затворени и отменени с оглед на отрицателния резултат от икономическия тест", се казва в известие за закриването на процедурата за увеличаване на капацитета между Румъния и Унгария.
В Словакия проектът още е само на думи
В Словакия Вертикалният газов коридор присъства само като съобщение от януари, че страната се е присъединила към инициативата заедно с Молдова и Украйна. Политиците не говорят за това, макар официалната политика на сегашното доста проруско правителство на Роберт Фицо е да диверсифицира източниците на газ така, че да бъде най-малко засегнато от евентуално прекъсване на транспорта през Украйна. Следователно участието в коридора има напълно практически смисъл за Словакия.
До руската инвазия на Русия в Украйна Словакия традиционно използва предимно газ от източно направление. Едва след войната газът от Норвегия, преминаващ през Чешката република, започна да се приема в по-големи количества.
Според данни на Словашката пресагенция (SITA) през 2022 г. Словакия е внесла 31 процента от своя газ през Чехия (норвежки газ) и 69 процента през Украйна. През 2023 г. обаче само 6 процента са доставени през Чехия, 89% са през Украйна, а 5 процента са през Унгария, което също вероятно е руски газ, идващ през Турция и България по "Турски поток". Априлските данни на 2024 г. сочат, че обемът на унгарския маршрут се увеличава бързо, до 15 процента от целия внос. През първите три месеца на 2024 г. Словакия е внесла повече газ по унгарския маршрут, отколкото през цялата 2023 г.
Като се има предвид обаче, че доминиращият вносител Slovenský plynárenský priemysel (SPP) официално планира да използва дори полския LNG терминал в Гданск като част от диверсификацията на маршрутите за внос, най-вероятно той ще използва и Вертикалния газов коридор.
Предвид забавящото се и неясно развитие на проекта в останалите държави по трасето му, на този етап може да се окаже, че инвестициите на "Булгартрансгаз" са малко прибързани и възвръщането им зависи от обръщането на пазарните трендове в региона. От друга страна обаче газовата индустрия е податлива на флуктуации, а инфраструктурните проекти се случват поначало бавно, често се оскъпяват и възвръщаемостта е несигурна.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Подкрепи Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
2 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква от потребителят да спазват правилата за участие във форумите
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да серегистрирате.
-
ПyтлЭр Xyйло#3617403БОТАШ № 2, май? Колко му е, , важни са комисионните за КОЙто трябва, нали матряла от задунаскуту бандитустан ще плаща в крайна сметка масрафа…
