Въпросите около търга за АЕЦ "Белене" са повече от отговорите

Седмица остава до изтичането на срока за подаване на заявления за интерес към дострояването на АЕЦ "Белене". До края на работния ден 19 август в деловодството на "Националната електрическа компания" (НЕК) се приемат писма за интерес в четири направления – за стратегически инвеститор; за миноритарни акционери; от желаещи и дял, и да купуват ток; и само от желаещи да получават електроенергия от бъдещата ядрена мощност.

До миналия петък такива заявления все още нямаше, но при подобни процедури рядко се случва да има по-нетърпеливи кандидати, които преди последния ден да официализират желанието си да се включат в надпреварата.

Към момента като единствените сигурни кандидати за стратегически инвеститори се очертават Китайската национална ядрена корпорация (China National Nuclear Corporation – CNNC) и руската "Росатом".

От СNNC повече от две години афишират интереса си и периодично се срещат с представители на НЕК и на Министерството на енергетиката в проучване на статуса на проекта. Последно са били в София в началото на миналата седмица и по неофициална информация са готови с изискваните от тях документи за участие в процедурата за стратегически инвеститор.

Основният им конкурент се очаква да е руската "Росатом", която избягваше да каже дали ще подаде оферта. В края на юни обаче от българския парламент съобщиха, че руският премиер Дмитрий Медведев при среща с председателя на българския парламент Цвета Караянчева потвърдил, че "Росатом" ще играе за инвеститор в АЕЦ "Белене". Според представители на бранша руската ядрена корпорация се готви да участва в процедурата с някое от своите дъщерни дружества, като например отговарящата за чуждите пазари "Оверсийз", притежаваща изграждащата се по руски проект в Турция АЕЦ "Аккую".

Битка за контрола

Запознати с процедурата не очакват интерес от други кандидати към контрола в ядрения проект, макар енергийният министър Теменужка Петкова да беше обявила, че първоначален интерес за включване в строежа като стратегически инвеститор имало и от Корейската Хидро Атомна енергийна корпорация.

Източници на Mediapool са категорични, че "Фраматом" и "Дженерал Електрик" няма да кандидатстват за акционери в ядрения строеж, а преговарят с "Росатом" и CNNC да станат част от подизпълнителите им при подаването на бъдещите оферти за довършване на проекта, за които Петкова даде примерни параметри. Според казаното от нея през декември 2018 г., бъдещият инвеститор трябва да построи АЕЦ "Белене" за осем години срещу 9 млрд. евро на базата на сегашния технически проект с участието на български фирми и след това да даде ядрената централа за управление на АЕЦ "Козлодуй".

От Министерството на енергетиката обаче продължават да твърдят, че френската и американската компания имали интерес към акционерно участие, което можело да се осъществи като станат изпълнители на неядрената част от проекта. За изпълнител на ядрения остров на електроцентралата с проведен през 2006 г. търг бе избрана руската "Атомстройекспорт", която е собственост на "Росатом". Нейният ангажимент към проекта остава при размразяването на проекта и руснаците имат интерес от възобновяването му.

Възможно международно сътрудничество

Ако Русия и Китай са единствените кандидати да инвестират в завършването на АЕЦ "Белене", специалистите в отрасъла не изключват възможността двамата кандидати да се обединят. Преди месеци шефът на "Росатом" Алексей Лихачов заяви пред руски медии, че руската компания е готова да разгледа своето участие в проекта в условията на международно сътрудничество при спазване на определени условия, гарантиращи за компанията му изгодността на проекта. Това изявление се разчита от експертите като знак за договаряне на международен консорциум между всички проявили интерес към проекта.

Всъщност, процедурата за избор на стратегически инвеститор позволява тази опция, тъй като в първата стъпка на конкурса от кандидатите се иска да опишат опита си в инвестиране или изграждане на ядрени обекти, да предложат концепция за развитието на проекта със срок на изграждане и оферта за първо зареждане на ядрената мощност със свежо гориво. Трябва да се опишат източниците на финансиране – привлечен капитал и собствени средства, както и максималният дял, който искат да придобият в проекта.

България продължава да се надява да запази между 25 и 30 на сто в бъдещата ядрена централа на база вложенията досега. Извършената от нает от НЕК консултант оценка на активите и пасивите на проекта е за малко над 3 млрд. лв., каквато е и обявяваната от официални лица оценка. Макар Петкова да очакваше да е по-висока, заради вкарването като активи на разрешителните на проекта и предприетите стъпки за долицензирането му и получаване на разрешително за строежа от ядрения регулатор, оценката на евентуалния държавен дял остава за над 3 млрд. лв., защото други активи са се обезценили, обясниха запознати с оценката. НЕК и енергийното министерство предпочитат да не обявяват стойността на държавния дял, за да запазят по-изгодна позиция в преговорите.

Опция за процедурни метаморфози

Реално процедурата за избор на инвеститор, миноритарни акционери и купувачи на тока от АЕЦ "Белене" е с толкова широки граници, че във всеки от етапите ѝ тя може да претърпи всякакви метаморфози. Специалисти от бранша отчитат като сериозен проблем за отпушването на ядрения строеж това, че въпросите по търга са повече от отговорите, които НЕК и Министерството на енергетиката могат да дадат.

Според процедурата за избора на стратегически инвеститор в атомната централа след приемането на заявленията за интерес във всяко от четирите направления, те ще бъдат класирани и ще бъде изготвена къса листа от кандидати, които ще бъдат поканени вече да подадат конкретна оферта.

Кой ще оценява предложенията?

Все още обаче не е ясно кой ще проверява и оценява заявленията за намерение, по какви критерии ще става класацията за шорт листите. От Министерството на енергетиката казаха пред Mediapool, че тази седмица се очаква министър Петкова да назначи членовете на комисията за оценка на заявленията. От ведомството не можаха да се ангажират с коментар от какви експерти може да се състои комисията. Чисто формално процедурата се води от НЕК, която от миналия петък е с нов изпълнителен директор. Предишният Петър Илиев изненадващо беше сменен, а постът му бе предоставен на Иван Йончев, който е бивш шеф на собственика на електрическата компания – "Български енергиен холдинг", и бе член на управата на АЕЦ "Козлодуй".

Рокадите преди търга – случайни или не

Това че двама кадри на ядрената централа (вторият е Жаклен Коен, който също беше шеф на БЕХ след Йончев), при това считани за близки до ДПС, последователно овладяха БЕХ и НЕК се разчита от енергийни експерти като не случайно в навечерието на финала на търга за "Белене". Логично е Йончев да е част от комисията за оценка на заявленията и думата му за класацията да има сериозна тежест.

Предстои да се види и дали обявеният от Петкова интерес към миноритарни дялове в АЕЦ "Белене" от Сърбия, Северна Македония и Черна гора е реален. Допуска се, че техни компании може да се включат в проекта и като купувачи на произвежданата от централата електроенергия. От страна на българския бизнес засега не се е чувало да има интерес за дял и ток от ядрения проект, каквато е например схемата при строежа на финландската АЕЦ ""Ханхикиви“ също по руски проекти. Там "Росатом" държи 34 на сто, а съакционери са крупни потребители на електроенергия, с които има договор да купуват тока. Преди десетина дни председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Кностантин Стаменов каза пред Mediapool, че българските предприятия нямат интерес да купуват дългосрочно ток от АЕЦ "Белене", тъй като би струвал 200 лв/МВтч за двадесетгодишния период на изплащане на инвестицията.

Прогнозите на анализаторите са процедурата да се проточи извън планираните 12 месеца за завършването ѝ от датата на публикуването във вестника на Европейския съюз, което стана на 22 май. В нея, освен 90-дневният срок за подаване на заявление за интерес, няма конкретен график за провеждане на всеки от отделните етапи. Това позволява всевъзможни промени, напасване на интересите на потенциалните кандидати, опити на държавата да защити своя прогнозиран дял, но и от инвеститорите - да поставят условия за държавна подкрепа. Правителството на Бойко Борисов се дърпа от такъв ангажимент, но и двамата стратегически инвеститора дадоха знак, че очакват той да бъде поет.

А истинските икономически параметри на готвения за размразяване ядрен строеж може така и да не станат ясни.