АЕЦ "Белене": Масовка от 13 фирми и схема на Ковачки

Руснаците и китайците се очертават като реалните претенденти за довършване на централата

Министър Петкова обяви кандидатите за "Белене" в присъствието на шефовете на БЕХ Жаклен Коен и на НЕК Иван Йончев, сн. БГНЕС

Енергийният министър Теменужка Петкова обяви, че общо 13 компании са подали заявления за участие в процедурата за довършване на спряната през 2012 г. АЕЦ "Белене": седем за стратегически инвеститор; две за доставчик на оборудване и изпълнение на технически дейности; четири за миноритарно участие и изкупуване на електроенергия.

Сред тях освен спряганите и ясни досега играчи като руската "Росатом", Китайската държавна ядрена корпорация и Корейската Хидро и атомна енергийна корпорация, са електрическата компания на Северна Македония, която обаче още нямала официално разрешение за това. Сред другите кандидати са дружества с чешки и немски капитали, както и български консорциуми. Прави впечатление силният интерес на свързвани с бизнесмена Христо Ковачки фирми, които участват в различни формати както за стратегически инвеститор, така и за миноритарни дялове и за договори за ток.

Петкова обяви официално кандидатите във вторник, ден след като изтече крайният срок за подаване на заявления.

Ковачки навсякъде

Според експерти Ковачки няма никакъв капацитет да попадне в късата листа на кандидат-стратегическите инвеститори, които ще бъдат поканени от правителството да подадат обвързващи предложения. Министър Петкова обаче уточни, че на внеслите оферти ще се представи списъкът с желаещите да вземат малък дял и да купуват дългосрочно тока от ядрената централа и всъщност стратегическият инвеститор ще реши дали и кого от тях да включи в проекта. Това означава, че голямото присъствие на фирми, свързвани с Ковачки, цели той да се заяви като голям играч и влезе на всяка цена в по-голямата ядрена игра при положение, че въглищният му бизнес рано или късно ще отпадне заради новите европейски екостандарти.

Потенциалните стратегически инвеститори

Седем са заявките за стратегически инвеститор. Най-нетърпелива и първа подала документи е козлодуйската консултантска компания "ИПК и УП", чийто собственик е украинецът Петро Безпалчук. По неофициална информация на Mediapool зад нея също стои Ковачки с руски пари.

След това заявки са постъпили от руската държавна корпорация "Росатом" чрез дъщерното си дружество "Атоменергопром", и от Корейската Хидро и атомна енергийна корпорация.  Интерес е заявила и Китайската държавна ядрена корпорация (CNNC), германската компания "Бектрон-Лиаз-Техническо инженерство", както и смесеният консорциум "Атомна електроцентрала Белене 2019", в който участват чешката "Витковице" и българската компания "Груп Интернешънъл". Заявление е постъпило и от консорциум "АЕЦ Белене България" с фирмите на Ковачки. Тук водещ акционер е "Атоменергоремонт", участват също Общинска застрахователна компания, "Гранд Енерджи Дистрибюшън" и ТЕЦ "Марица 3". И четирите дружества имат връзка с Ковачки.

Миноритарни дялове

"Атоменергоремонт", която е традиционен изпълнител на обществени поръчки в АЕЦ "Козлодуй" и е сред най-големите български компании за ядрен инженеринг, е и сред четиримата претенденти за миноритарни дялове и купуване на ток от ядрената мощност. Тя и и търговецът на ток "Гранд Енерджи Дистибюшън" също свързвана с Ковачки, искат миноритарни дялове. А "Гранд Енерджи Дистрибюшън" и още един търговец на ток – "Юропиан Трейд оф енерджи", чийто капитал е разпределен в поименни акции, искат да купуват дългосрочно ток от ядрената мощност. Последният кандидат в тази част на процедурата е Северна Македония, която искала чрез държавната си енергийна компания да вземе малък дял от проекта, но и да купува ток от него, но решение на правителството в Скопие все още няма.

Тюрлю гювеч за доставки, акции и договори

За нито един от кандидатите за миноритарни акционери не е ясно какъв дял иска и какво количество електроенергия. Това евентуално ще се разбере при преглеждането на всички документи, което започва още днес специална комисия, оглавявана от шефа на "Българския енергиен холдинг" Жаклен Коен, с членове шефът на "Националната електрическа компания" (НЕК) Иван Йончев и други български експерти, за които енергийният министър не каза по какви критерии са подбирани.

Още две заявления са подадени за участие в процедурата, макар да не стана ясно в коя точно категория. Те са на френската "Фраматом" и американската "Дженерал Електрик", за които също беше ясно, че ще участват. "Фраматом" е проявила желание да участва в структурирането на проекта и да доставя електрически системи, такива за контрол и отоплителни системи за неядрената част на централата. "Дженерал Илектрик" иска да е проектант и доставчик на оборудване за турбинната зала. И двете компания обещават да осигурят експортно кредитиране за тяхната част от ядрения проект, а после средствата да им бъдат възстановени след въвеждане на централата в експлоатация.

Очевидно и техните предложения ще подлежат на преценка от страна на бъдещия стратегически инвеститор и интегриране в довършителните работи.

От тук насетне комисията за оценка на заявленията има 90-дневен срок да излезе с къса листа на предпочетените стратегически инвеститори. Тя трябва да бъде представена и одобрена от парламента, преди да се поканят компаниите на преговори.

Разсеян ли е скептицизмът?

Петкова коментира, че "едни от световните лидери в изграждането и доставките на ядрено оборудване са заявили интерес".

"Имаше много скептицизъм към процедурата, но с тези заявки, надявам се, че той е разсеян", допълни тя.

"Процедурата е достатъчно гъвкава за преговори", припомни Петкова и отбеляза, че голяма част от заявилите интерес работят по съвместни проекти в целия свят и това е заявка за успешно приключване на ядрения проект. По думите ѝ е реално изборът на стратегически инвеститор да приключи в рамките на една година. За спазването на този срок помага и невъзможността решенията на комисията да бъдат обжалвани пред регулатори и съда.

Сега предстои преглед на подадената документация за съответствие със заложените критерии. Ще се проверява опитът на кандидатите в ядрената енергетика, ще се одитират финансовите им отчети за последните три години, каква е тяхната свързаност с останалите кандидати, имат ли опит в работата с реактори ВВЕР-1000, каквито ще са инсталираните в АЕЦ "Белене", каза Петкова.

Доколкото към момента става въпрос за заявки за интерес, не може да се говори дали кандидатите искат държавни гаранции, допълни министърът. След като парламентът одобри участниците в шорт листата и те подадат обвързващите оферти, ще започнат същинските преговори, каза Петкова.

Рано е да се коментират държавни гаранции

От обясненията ѝ се разбра, че едва на този следващ етап ще стане ясно дали кандидатите за стратегически инвеститори искат държавни гаранции. Дали държавата ще се отметне от твърдото си засега намерение проектът да се реализира без държавни гаранции, държавен заем и договори за дългосрочно изкупуване на тока, ще зависи от парламента, разбра се още от коментара на енергийния министър.

Петкова отново заяви, че държавата ще запази блокираща квота върху всички решения за атомната централа, независимо от дела, който ще запази в бъдещата проектна компания, и дали той ще е 34 процента или по-голям. Тя обаче призна, че акционерното участие на държавата ще стане ясно в хода на преговорите със стратегическия инвеститор и зависи от оценката на активите, в които досега е инвестирала НЕК.

"Оценката на активите все още не приключила, изчаква се довършване на процедурата по лицензиране на техническия проект за АЕЦ "Белене" през Агенцията за ядрено регулиране", отбеляза Петкова.

Миноритарните дялове и договорите за купуване на тока ще се договарят със стратегическия инвеститор.

Любопитен момент от процедурата е това, че реално обещаваните от държавата дългосрочни договори за изкупуване на електроенергията от АЕЦ "Белене" противоречат на изискването на Закона за енергетиката токът от мощности над 1МВ задължително да се предлага на борсата за електроенергия.

Още по темата
Още от Бизнес