Ти си това, което четеш

Търговия с ток на тъмно захранва нови енергийни монополисти

Купената от НЕК "авансово" по-евтина енергия изплува на вторичния пазар на солени цени

Проведената през миналата есен продажба на целия ток от "Националната електрическа компания" (НЕК) за 2015 г. за свободния пазар на подбрани купувачи без търг и с около 10 на сто по-ниски от реалните цени захранва бъдещи монополисти в отрасъла. Осем търговски фирми са си осигурили, чрез директно договаряне с бившото ръководство на НЕК, пълен контрол над бъдещото производство на енергия за пиковото потребление в страната през тази година. И сега някои от тях предлагат на конкурентите си въпросните количества на цени с над 20% по-високи на създадения изкуствено вторичен пазар. Паралелно на това, с дадената им евтина енергия те са получили пазарно предимство, позволяващо да отнемат стопански клиенти на останалите търговци с ток и да се подсигурят и за бъдещите битови потребители, които се очаква да бъдат изведени на свободния пазар догодина.

Продажбата на тъмно, ощетила НЕК с 30 млн. лв., бе оповестена в края на януари от депутата от БСП Георги Кадиев, чиято съпруга е търговец на електроенергия. Месец по-късно енергийният министър Теменужка Петкова каза, че сделките са дадени на прокурор, че са с осем фирми за 2.61 млн. мегаватчаса за цялата 2015 г. Петкова отказа подробности, тъй като по случая е образувано досъдебно производство.

Тази процедура обаче е само слабо осветеният връх на айсберга на непрозрачната и манипулирана търговия с електроенергия, извършвана на уж свободния пазар от държавните електроцентрали и НЕК, сочи разследване на Mediapool. Чрез прозрачно обявяване на малки количества енергия за продажба от държавните АЕЦ "Козлодуй" и ТЕЦ "Марица Изток 2", на свободния пазар се създава изкуствен дефицит и част от търговците се надпреварват за нужните им количества като предлагат по-високи цени. Други си купуват "под масата" при съмнителни условия, основно от АЕЦ, където тази практика продължава въпреки уволнението на бившия шеф Иван Генов, станало именно с този мотив, разказват участници в специфичната търговия. С процедурата на НЕК пък пазарът за пикова енергия в момента е напълно затворен и търговците са принудени да купуват от уредилите се фирми или да внасят от Румъния, Гърция или Унгария, където обаче цената е още по-висока.

Привилегированите купувачи

Сред фирмите, поканени да купят целия ток на НЕК за свободния пазар, без останалите играчи да разберат, въпреки многократните им запитвания до държавния доставчик, са дружеството "Енерджи Маркет", швейцарските ЕФТ (EFT) и "Алпик Енергия България", "Акспо България", "АСМ Енерджи" и "Ритъм-4-ТБ". Това научи Mediapool от различни търговци на ток, на които някои от тези компании вече са предлагали да пазаруват от тях недостигащата им енергия на значително по-високи цени.

Според запознати, с най-големи количества от тока на НЕК се е сдобила "Енерджи Маркет", която има дългогодишни търговски отношения с държавата и зад която се твърди, че стоят Борислав Лоринков и бившият председател на управата на "Български енергиен холдинг" Георги Христозов. Близкият до БСП Христозов, докато беше на държавния пост, успя да прибави 1 млн. лв. към личното си богатство и да го увеличи до над 4.5 млн. лв., според обявената от него през лятото на 2014 г. имотна декларация, преди да бъде отстранен от БЕХ.

Официално обаче двамата не фигурират в собствеността и управата на дружеството, което притежава ТЕЦ-а на "Видахим". Неговите акционери са шест фирми. Мажоритарният акционер е "Стимерг", следвана от регистрираната в Кипър "Пул Енер Холд Лимитед". Другите акционери са "Монтажна база" и "МБНД-България", останалите партньори са "Анел Дженеръл" и "Тера Пропърти Инвест".

Фирмата има лиценз за търговия с ток от 2005 г. и ако през 2008 г. капиталът й е бил 50 хил. лв., в момента е 26.575 млн. лв., според данните в Търговския регистър. Неин представител е Христо Януцев. Според последния й публичен финансов отчет за 2009 г., тогава приходите й са били над 54 млн. лв., а година по-рано – 73.667 млн. лв. По-актуални данни липсват.

От "Енерджи Маркет" отказаха да коментират пред Mediapool тези "спекулативни", според тях, твърдения и заявиха, че не желаят въобще името на компанията им да се замесва в случая с описваната процедура на НЕК.

"ЕФТ България" също е отдавнашен купувач на енергия от НЕК и до 2008 г. в него дял имаше небезизвестният енергиен играч Богомил Манчев. Дружеството, контролирано в момента от британската "ЕФТ Интернешънъл Инвестмънтс холдингс" (по данни от Търговския регистър), вече бе клиент на прокуратурата в периода 2010-2012 г. заради подозрения, че ощетило НЕК с 90 млн. лв. в сключена през 2004 сделка за износ на електроенергия от България. Делото обаче бе прекратено, защото не бяха открити доказателства за извършени престъпления от длъжностни лица в държавната компания. "ЕФТ България" се представлява от сърбина Йован Крстич и за 2013 г. отчита нулеви приходи от продажба на ток, докато година по-рано постъпленията са били за 24.694 млн. лв., според финансовия отчет на компанията. В управата на дружеството е и Ана Герджикова, която е бивш счетоводител на НЕК.

Опитите на Mediapool да се свърже с ЕФТ на посочени в сайта й телефони приключиха неуспешно, тъй като никой не отговаряше на тях в продължение на няколко дни.

"Алпик Енергия България" е собственост на швейцарската "Алпик" и нейни управители са германецът Петер Дворак и чехът Зденек Чихак. Фирмата през 2013 г. не е извършвала продажба на електроенергия, а отчита приходи от услуги за 453 хил. лв. Година по-рано обаче тя е отчела 37.782 млн. лв. постъпления от търговия с ток.

На телефоните, дадени за връзка с компанията, никой не отговаряше два поредни дни.

Като друг от привилегированите купувачи на енергия от НЕК се сочи "Акспо България", която е собственост на регистрираната в Люксембург "Акспо Интернешънъл" и се занимава и с търговия с природен газ.

Нейният представител Мирослав Дамянов не отрече пред Mediapool, че компанията купила през есента от НЕК пикова енергия. По думите му става дума за общо 12 МВ, които са по три различни продукта и са за гарантиране на доставките за техните 180 клиенти на вътрешния пазар, което нямало как да се отрази на останалите играчи. "Поисканото количество е съобразено с най-големия ни клиент и целта е да имаме предвидимост на доставките и запазване на клиентите ни", каза Дамянов. Той отрече да продава на завишени цени на конкурентите тази енергия и обясни, че заявката им към НЕК била свързана с изтекъл стар договор между двете компании и сключването на нов за периода от 1 януари – 30 юни 2015 г. Това е практика на пряко договаряне, контрактът е одобрен от съвета на директорите според вътрешните правила на НЕК, допълни Дамянов.

Регистрираната през ноември 2013 г. с 5 хил. лева капитал фирма "АСМ Енерджи" , в която съдружници са фирмата "АСМ" ООД, Андрей Русинов и Анатолий Цаков, също е сред напазарувалите от НЕК, според източници на Mediapool. Тя е получила лиценз за търговец от енергийния регулатор през юли 2014 г.

Андрей Русинов обаче заяви пред Mediapool, че неговата фирма не е сред купувачите специално в този търг на НЕК, за който била подала заявка, но не участвала, а и като цяло договорите й с държавната компания били спорадични и за малки количества. Той коментира, че предлаганата от "АСМ Енерджи" в момента на останалите търговци пикова енергия е трансформирана базова енергия чрез гъвкави доставки в часовете през седмицата с висока консумация и слабото потребление през нощта и през уикенда.

Търговци на ток, нуждаещи се от пикова енергия, обаче твърдят, че имат признанието на "АСМ", че енергията им е от НЕК, но офертите им били на сравнително разумни цени.

За разлика от тях по-големите играчи при платена на НЕК цена от около 70-73 лв./МВтч са предложили на конкурентите си същия ток за около 90 лв. за мегаватчас. Дори и при тези високи цени, някои от търговците, на които са оферирани въпросните количества, казаха, че са купували, за да подсигурят собствените си клиенти сред предприятия и фирми, които са длъжни да се снабдяват с ток от свободния пазар.

Старозагорската "Ритъм-4-ТБ" на съдружниците Таня Данева и Руси Данев е другият търговец, уредил се със сделка с НЕК, който при това играе агресивно, твърдят двама различни участници на електроенергийния пазар. Фирмата с капитал над 25 млн. лв. е лицензирана за търговец на ток през 2011 г., но освен това се занимава с износ на електроенергия, внос на въглища от Русия и Украйна, което е стартовият й бизнес през 1991 г., и с търговия със захар. За 2013 г. отчита приходи от продажба на стоки за над 103 млн. лв. Тя държи 20-процентни дялове в предприятията "Захарни заводи" АД, "Захар Инвест", "Бойл" ООД и още четири дружества.

Представителят на "Ритъм 4-ТБ" Мария Данева обясни пред Mediapool, че фирмата е участвала в процедурата на НЕК миналата есен, като целта й е била да си осигури ток в тройна сделка срещу прихващания на дължими от държавната компания средства на ТЕЦ "Видахим", на която "Ритъм 4-ТБ" доставя въглища и съответно не си е плащала. От НЕК обаче не проявили гъвкавост. По думите й, тогавашният търг е минал в няколко лота, но компанията не е сред купувачите на авансовата пикова енергия на НЕК. По думите на Данева, предлаганата от фирмата енергия на останалите търговци била от внос, най-вече от Турция, както и от балансиращия пазар, на който производители на енергия и потребители трябва много точно да прогнозират количествата, които ще пуснат и които ще ползват, за да не се налага да продават излишния си ток за жълти стотинки и да купуват недостигащата им енергия на тройни цени от средната пазарна.

Ако се приемат за чиста монета думите на поне десетина търговци, включително обявените за купувачи на авансовия ток, излиза, че всички прикриват истината и набеждават останалите.

Договорката авансово плащане не се спазвала съвсем

По повод продажбата на въпросните 2.61 млн. мегаватчаса пикова енергия на НЕК за цялата 2015 г., министър Теменужка Петкова съобщи в парламента, че става въпрос за сделки с авансово плащане. По обявените от Кадиев данни, постигнатата цена е 250 млн. лв., която, ако наистина се преведе накуп в силно закъсалата финансово НЕК, би могла да оправдае продажбата на цени под пазарните, които в онзи момент са били около 77 лв. за мегаватчас. Според запознати, обаче, не всички сделки са с предварително плащане на цялата сума, а с авансово плащане само за съответния месец. При това дори тази уговорка не се спазвала.

От НЕК заявиха пред Mediapool, че "всички договорени продажби са със задължително условие авансово плащане, като при някои от тях предварителното плащане касае целия период на доставка". Решението за продажбата накуп на цялата енергия на държавната компания за свободния пазар през 2015 г. била "резултат на взето решение от ръководството на НЕК ЕАД с мотив предвидимост на финансовите постъпления и с оглед осигуряване на разплащания към производителите и доставчиците на електроенергия", посочиха от НЕК. Компанията обаче отказа да каже дали й е платено вече по тези договори, като се оправда с мотива, че търговете са предмет на прокурорска проверка и до приключването й те няма да бъдат коментирани.

От "Акспо" заявиха, че са платили авансово целия си шестмесечен договор и за целта дори са теглили банков кредит, тъй като сумата съвсем не била малка.

Любопитна подробност е, че цените на договорените количества електроенергия са еднакви за осемте купувачи, независимо от профила и срока на доставка, според предоставените от НЕК оскъдни данни. Практиката на пазара обаче сочи, че постиганите в нормално провежданите търгове за ток цени са различни, според количествата и времето на доставка.

Търговците роптаят срещу това, че НЕК не е обявила официално продажбата на тока си за свободния пазар, а поканила определени компании. Общественият доставчик се оправдава, че преговарял именно с тях, защото са проявили интерес, но конкурентите им твърдят, че те също са пращали редица писмени запитвания кога ще има търгове, на които не получавали отговори.

Правила за вътрешно ползване

Никой на пазара не знае по какви правила държавната компания провежда търговете за електроенергията си, оплаква се представител от бранша. От НЕК обясниха пред Mediapool, че имат вътрешни правила за търговия с ток и разписани процедури за обявяване на търгове за продажба. Първите правила били изработени през 2010 г. и през годините постоянно се променяли, като последната корекция била през юни 2014 г. Според предоставените от обществения доставчик данни, в периода 2012-2014 г. той е обявил на сайта си съответно 27, 19 и 20 процедури за продажба на ток. По години реализираните количества са 1647 гигаватчаса през 2012 г., година по-късно - 2327 гигаватчаса, а през миналата година- рекордните 5022 Gwh, в които влизат спорните търгове и очевидно нулевата откъм продажби 2015 г.

"В момента се разработват нови правила, целящи пълна прозрачност на тръжните процедури за продажба на електрическа енергия", заявиха от електрическата компания. Дали бъдещите правила ще са публични не става ясно, но сегашният вътрешен документ се оказа една от най-строго пазените тайни в държавата.

Същото се отнася и за АЕЦ "Козлодуй", която предлага на пазара базова енергия, но и тя работи по вътрешни правила за търговия. Те се актуализират периодично, заявиха пред Mediapool от ядрения оператор, който също не ги оповестява с мотива, че "документацията на всяка една тръжна процедура съдържа конкретните параметри, указания към кандидатите за участие и за реда за провеждане на процедурите, които са част от вътрешните правила на дружеството". От атомната централа не посочиха какви количества електроенергия са продали през последните три години на свободния пазар.

Единствено ТЕЦ "Марица Изток 2", която от средата на януари 2015 г. февруари стартира онлайн платформа за търговия на произвежданата от нея енергия и там вече са регистрирани 32 частни, включително чуждестранни, търговци, има обявени публично правила за провеждането на процедурите. Топлоцентралата обаче все още не е се наема с анализ за това как електронната търговия влияе върху цените. "В момента периодът е такъв, че цените на електроенергията на свободния пазар са високи", заявиха от дружеството. Справка за постигнатите резултати от последните онлайн търгове на ТЕЦ "Марица Изток 2" за краткосрочни доставки на енергия през април сочи цена от 73-81 лв./МВтч за пикова енергия и около 68-71 лв./МВтч за базова енергия.

Изчезващи мегавати от пазара

Според търговци обаче, обявяваните на интернет страниците на двете държавни електроцентрали и на НЕК търгове съвсем не са всички процедури, а вървят договорки "под масата" с определени играчи. "Без търгове се губят 600-800 МВ, това е видно от анализ на статистическите данни, а и в същото време износът върви", коментира търговец на ток пред Mediapool, пожелал анонимност, за да не си навлича неприятности в бъдещи процедури на държавните компании. По думите му, "схемите са открай време".

Според негов колега, именно АЕЦ "Козлодуй" е шампионът по продадени на тъмно количества енергия, според трети търговец пък става въпрос за остатъчни количества от проведени вече търгове, за които не се намерили купувачи и затова се предлагат на потенциални кандидати отделно.

"АЕЦ и "Марица Изток 2" обявяват в края на юни търгове за годишни договори, каквито всеки търговец търси, за да си намали максимално риска, обясняват от един от големите търговци.

"Козлодуй" пуска 250 МВ при нужна базова енергия от 1000 МВ за нуждите на пазара. Това е изкуствен недостиг, за да надуват цените. Всички над 20 търговеца се трупат и се надцакват", разказва участник в процедурите. Според него с обявяването на значително по-ниските от нужните на пазара обеми, изкуствено се качват цените дори и при обявяваните по-краткосрочни доставки.

"Например през февруари – началото на март язовирите преливаха, имаше наводнения, а НЕК продължава да няма енергия за свободния пазар", недоумяват търговците.

Хипотетично те могат да купуват и от частната ТЕЦ "Бобов дол" при двустранно договаряне и дори цените й били по-ниски, но играчите на пазара избягват централата на Христо Ковачки, тъй като се съмняват в надеждността на доставките й.

Така търговците, снабдяващи стопанските потребите на свободния пазар, изпитват недостиг на енергията, която трябва да доставят на клиентите си по сключените договори, и са принудени все пак да купуват от напазарувалите от НЕК търговци на неизгодни за тях цени. Това намалява техния марж и приходи, тъй като договорите с бизнес клиентите са на фиксирани цени. Проблем на търговеца си е това, че за да не застраши електроснабдяването за потребителите си, трябва да купува на по-високи от предварително разчетените цени.

Доставчиците обаче предпочитат да работят на финансовия ръб, вместо да губят клиенти и да търпят репутационни щети, на което явно разчитат осемте привилегировани клиенти на НЕК, за да могат да разширят пазарните си дялове.

Търси се ток от чужбина

Затова много от неуредилите се с ток от НЕК търсят недостигащите им количества енергия от чуждите пазари. Българските търговци играят най-вече на румънската борса за ток, рядко на унгарската, и още по-рядко на гръцката, тъй като там цените са доста по-високи.

Дори и да осигурят обаче импортни количества, вносът е проблем, заради недостатъчния граничен преносен капацитет, предоставян от "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО) по-дългосрочно в отделни негови търгове, твърдят някои търговци. "На дневна база се пускат капацитети на румънската граница, но те не са прогнозируеми – може да са 100 МВ или 30МВ, което не е устойчиво за планиране на снабдяването на клиентите", обясняват представители на фирмите. Все пак те признават, че търговете на ЕСО напоследък са се раздвижили и има известно облекчаване на вноса на ток.

"Електроенергийният системен оператор" е другата държавна компания, която прави търговете си за капацитет онлайн, с регистрация и ясно обявени правила, но според търговци и там има частичен "сив сегмент".

Преносният капацитет на ЕСО обаче струва пари и това допълнително качва цената на вносния ток. "52-53 евро за мегаватчас излезе цената на енергията, купена през януари от внос", разказва търговец, който е бил принуден за пазарува от чужбина, за да не остави клиентите си без ток. Друг се оплаква, че заради импорта се наложило да вдигне цените за клиентите си и някои от тях отишли при конкуренцията с гарантирани количества.

Според трети, недостигът на енергия, заради изтъргуваните в аванс количества на НЕК, не може да се осигури и от балансиращия пазар, където по принцип се продават и купуват излишъци на енергия, породени от сривове в планираното електропроизводство, най-вече от слънчеви и вятърни централи, и от недобро планиране на потреблението предимно от малки промишлени предприятия. Поради тази причина балансиращият пазар е рисков, възобновяемите източници винаги могат да бъдат рестриктирани и затова на него не може да се разчита за гарантиране на доставките.

Според друг търговец пък това е работата им – да са гъвкави и да си правят микса от различни пазари, включително външни, от различна енергия и различни клиенти, за да не са зависими от един монополист. Някои не виждат и проблем в съществуващия пазарен модел, твърдят, че работят добре и с двете държавни електроцентрали, и с НЕК и смятат, че фирмите трябва да могат да се договарят помежду си в движение, когато имат нужда.

Има фирми, които само като вдигнат телефона и се уреждат с нужните им количества, твърди търговец, според когото облагодетелстваните нямат интерес от промяна.

В опитите си да се справят без енергията от НЕК, търговци дори са правили анализи как да превърнат базова енергия в пикова чрез орязване на часовете, в които не се ползва енергия от клиентите им, за да я изнасят в съседните държави. Заради износния капацитет от около 15-20 евро за Гърция например, цената на изкуствено създадената пикова енергия за българските потребители става с 5-6 евро по-скъпа, което не е изгодно, твърдят търговци. Според други техни колеги обаче тази трансформация става лесно, друг е въпросът, че при това преобръщане на енергията маржът за тях е на ръба. Понякога излизат на малка печалба, друг път са на загуба.

И индустриалците недоволни

От недостатъчна гъвкавост в търговията с ток от държавните електроцентрали се оплакват и големите индустриалци, които директно пазаруват от тях. Те също оценяват като недостатъчно гъвкави капацитетите на ЕСО за внос, което ги лишава от възможността да се възползват от моментите, в които в съседните страни може да се намери по-евтина енергия, която с преносните такси да се доближи до нивата на българската.

Директор на голямо промишлено предприятие описа пред Mediapool търговията с ток у нас по следния начин: "Предлагат ток, казват определена минимална цена, постигната от предишен търг, и след това дали ще го продават или не – не ги интересува. Може да повторят търга, а може и не". По думите му ТЕЦ "Марица Изток 2" предпочита да намали мощностите си, вместо да продава по-евтино: "Парадоксалното е, че се вдигат цените на непродадени количества, вместо да свалят тарифите. Но това е начинът на мислене в енергетиката у нас - дали ще продаде или не, не го вълнува, той си държи да си има цената. Готов е да намали мощност, което струва пари, както и пускането й".

Според търговците обаче, индустриалните потребители могат да се похвалят с предлагани им директно продукти и услуги от производителите на ток, така че целият проблем е в начина, по който функционира свободният пазар на ток у нас – непрозрачно, със заобикаляне на издадените от регулатора правила за търговия и със свои хора.

Бъдещите монополисти!?

Освен че в момента разбъркват тотално свободния пазар на електроенергия, специалните клиенти на НЕК се подсигуряват и за либерализацията на битовите клиенти от следващата година. Защото имат точно енергията за тях – пиковата - където потреблението не може да се прогнозира с голяма точност, заради различното поведение на домакинствата. Тя е от най-важно значение, за да може да се гарантират доставките.

Всъщност налице са предпоставки за създаване на нови монополисти на мястото на сегашните крайни снабдители "ЧЕЗ Електро", "ЕВН България Електроснабдяване" и "Енерго-Про Продажби", след като догодина на битовите клиенти ще се даде възможност или ще бъдат задължени да избират предпочитан от тях търговец.

* Тази статия е разработена с подкрепата на Програма достъп до информация и Фондация "Америка за България”.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

До какво ще доведе приемането на антикорупционния закон?