Ти си това, което четеш

За кражбите в здравеопазването се наказват пациентите вместо крадците

С мораториума върху нови лекарства държавата демонстрира безсилие да наложи ред в системата
Мартина Бозукова | 17:11 | 28 ноември 2017 | 2 коментара

"Българската здравна система е пропита от лични и корпоративни интереси и от нея се краде много". С тези думи финансовият министър Владислав Горанов защити готвения мораториум върху финансирането на нови лекарства и медицински дейности от здравната каса през следващата година.

Спорната и доста крайна мярка е на път да бъде прокарана от депутатите окончателно при гласуването на второ четене на Закона за бюджета на НЗОК за 2018 година и вече е обект на критики и протест  от страна на пациентски организации, лекари и експерти.

От мярката се очаква да бъдат спестени 25-30 млн. лева и тя засяга петнайсетина лекарства срещу онкологични, онкохематологични и ревматологични заболявания, които са от най-ново поколение и се предписват като втора и трета линия на терапия, когато традиционното лечение не е дало резултат.

Дори бившият здравен министър Петър Москов, който защитаваше твърди мерки за ограничаване на неефективните разходи в системата, определи мораториума като “отказ от здравна политика“.

И наистина подобна “забрана“, без каквито е да аргументи и разчети срещу финансирането на засегнатите лекарства и дейности, издава панически опит да се избяга от проблеми, срещу които здравната политика в последните години се е оказала безсилна и се е провалила.

Докато мораториумът върху нови медицински дейности е отчасти оправдан като временна мярка срещу разкриването на ненужни нови болници и отделения след отмяната на Националната здравна карта в съда, при лекарствата мораториумът е признак на тотално безсилие.

Заравянето на главата в пясъка от страна на управляващите и здравните власти е равносилно на това собственик на магазин, в който се краде, да спре да го зарежда, защото стоката ще бъде открадната, вместо да си сложи камери или наеме охрана.

Постоянно се говори за кражби, наказани - няма

На фона на постоянните обвинения от представители на институциите в кражби, източване, паралелен износ на лекарства, лечение с “конски дози“  на “подозрително дебели пациенти“, до момента властите не са се похвалили с нито една осуетена далавера, нито един наказан лекар, нито един прекъснат договор на НЗОК с болница, която се занимава с подобни криминални деяния.

Въпреки всички въведени регулации в лекарствената политика през последните години, включващи допълнителни отстъпки от фармацевтичните фирми, оценка на здравните технологии, която преценява ефективността на терапиите и съотношението цена-полза преди да бъдат включени за плащане с обществени средства и др., НЗОК не може да озапти системните преразходи в бюджета си за лекарства, който догодина преминава психологическата граница от 1 млрд. лева.

У нас лекарствата поглъщат несъразмерно голям дял от публичните средства за здравеопазване (30%) спрямо 15-18% в ЕС, вероятно защото по отношение на достъпа до модерни лекарства страната ни се доближава най-много до останалите европейски държави за сметка на зле платените лекари и сестри и медицински дейности.

На този фон от мораториума се очаква да бъдат спестени 25-30 млн. лева, което е нищожна част от бюджета за лекарства, а и е доста спорно дали реално ще бъдат спестени, тъй като до момента касата не е представила никакви данни за мащабите на проблема. Например, какви са били разходите й за лекарствата с нови молекули през последните години, как са се променяли те след включването на новите лекарства, има ли действително необичаен ръст на пациентите, лекувани с тях, и ако да – на какво се дължи той – на обективни причини или нелоялни практики на лекари и болници и в крайна сметка как са противодействали контролните органи.

Провал на държавната лекарствена политика

Действително в последните години медицината прави революция с откритието на животоспасяващи терапии като безинтерфероновото лечение на Хепатит С, някои лекарства в областта на онкологията като имунотерапиите и биологичните медикаменти. Естествено между безспорно ефективните нови терапии, които правят лечими доскоро нелечими заболявания и несъмнено подобряват качеството на живот и продължителността на живота, има и недотам доказани и ефективни медикаменти, които не си струва здравните системи да плащат.

И там е ролята на държавата да създаде такъв механизъм от правила и регулации, които да отсеят зърното от плявата и с ограничения финансов ресурс да бъде осигурено само безспорно ефективното модерно лечение и само за хората, които реално се нуждаят от него.

Без да се залита в прекомерно изписване на скъпи терапии, но и без достъпът до тях да бъде спиран.

Именно в намирането на този крехък баланс, който е предизвикателство дори за най-богатите здравни системи в света, българските власти се провалят през последните години и налагането на мораториум е последната отчаяна мярка, към която прибягват.

Отчасти проблемът с преразходите на НЗОК за лекарства се крие в системно залаганите дефицити във всеки следващ бюджет, като се предвиждат по-малко пари от реално изхарчените през предходната година. Преразходите обаче се дължат и на постоянния ръст в потреблението на нови терапии, постоянно увеличаващия се брой на лекуваните с тях, за което допринасят и маркетинговите политики на компаниите, насърчаващи по-голямата употреба на новите им медикаменти.

Мълчанието ражда... манипулации

Тъй като обаче никой от тези проблеми не беше обяснен и подкрепен с данни от официалните институции, а управителят на НЗОК директно се дистанцира и обяви против мораториума върху новите лекарства, беше създадена благодатна почва са всевъзможни слухове, конспирации и обвинения в геноцид, които са много далеч от истината.

Така например пациентски организации спекулират, че на болните ще бъде отрязан целият достъп до иновативни медикаменти и занапред НЗОК ще плаща само най-евтиното лекарство, а болните ще трябва да си сменят лечението или да доплащат за по-скъпото.

Това обаче не е вярно, тъй като мораториумът засяга само 15-те най-нови медикаменти, които сега влизат в позитивния списък и с които още никой не се лекува. Мораториумът не засяга нито един човек, който вече се лекува с някоя от модерните иновативни терапии, навлезли през последните години, и пациентите не трябва да променят лечението си, тъй като НЗОК ще продължи да плаща тези лекарства.

Спорната мярка трудно може да бъде квалифицирана и като “геноцид“, каквито епитети й се лепят от пациентски организации, тъй като наистина засяга много малко на брой медикаменти, предназначени за лечението на много ограничен кръг хора. За лечение на тези заболявания у нас вече има много други терапии, включително иновативни.

Това че лекарствата са с нова молекула, не ги прави задължително “уникални“ като терапевтичен ефект, още повече че в областта на онкологията и ревматологията през последните години вече навлязоха много модерни терапии от последно поколение.

Факт е обаче, че някои от тези лекарства са преминали през всички съществуващи законови регулации, препоръчани са за плащане от НЗОК след премината оценка на здравните технологии, договорили са отстъпки с касата и е несправедливо достъпът на пациентите до тях да бъде спиран административно с цел икономия.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари