"Булгаргаз", местен добив и заводи излизат на газовата борса

Плановете са през 2024 г. свободният пазар да върти 35% от потреблението на страната

"Булгаргаз", местен добив и заводи излизат на газовата борса

Още през 2020 г. държавният газов доставчик "Булгаргаз" трябва да предлага на бъдещата специализирана борса количества, равни на 7 процента от потреблението на страната, а големите предприятия ще са длъжни да купуват 10 на сто от необходимия им газ от свободния пазар. Това предвиждат поправки в Закона за енергетиката, внесени в парламента от група депутати от управляващите.

Промените са очаквани, след като преди две седмици стана ясно, че усилено се работи за осигуряване на ликвидност за планираната да заработи през октомври газова борса. От предложенията на народните представители става ясно, че подходът ще е същият като при сформирането на борсата за ток – производителите да са длъжни да предлагат конкретни квоти в тази търговия, а стопанските потребители да бъдат принудени да я купуват.

Квоти по години за осигуряване на търговията

Че "Булгаргаз" ще е длъжен да продава на борсата за газ се знае от началото на юни. Сега внесените текстове фиксират конкретните квоти. Още догодина държавният снабдител, който едва от скоро започна да купува количества, различни от дългосрочно договорените с "Газпром", ще трябва да осигури за свободния пазар обеми, съответстващи на 7 процента от тазгодишното потребление в страната. За следващите четири години задължителните квоти ще стигат съответно до 13.5 на сто от консумацията през предходната година, 20 процента и 27.6%, за да станат 35 процента през 2024 г.

Тези количества трябва да бъдат освободени от договорените с "Газпром" и други търговци обеми по силата на споразумение между държавния енергиен регулатор и оператора на бъдещата газова борса – дъщерното на "Булгартрансгаз" дружество "Газов хъб Балкан".

Тези освободени количества обаче ще могат да се ползват само от потребители, присъединени към газопреносната и/ или газоразпределителните мрежи на територията на България, предвиждат поправките.

Не става ясно къде е пазарната логика "Булгаргаз", който в случая ще играе ролата но посредник, да предлага на борсата тези обеми. Ако ще следва икономическите процеси, доставчикът би трябвало да предлага суровината си по-скъпо, отколкото при директни договори с потребителите. Доставчикът реално ще има допълнителни разходи за администриране на целия процес по регистрация като борсов участник,  гарантиране на сделките и самото извършване на сделките през търговската платформа.

Четвърт от местния добив – за борсата

От проектопредложението е видно, че фирмите, които добиват природен газ на българска територия, също ще са длъжни да осигуряват количества за свободния пазар. Те ще трябва да дават минимум 25 на сто от продукцията си на газовата борса. Към момента обаче местният добив е на критично ниско ниво и осигурява нищожен дял в потреблението на страната. Очакванията са това да се промени, ако бъде открит газ в проучваните в момента дълбоководни находища "Хан Аспарух" и "Хан Кубрат". Има и редица сухоземни сондажи, по които се работи, но какъв ще е резултатът от изследванията още не е напълно ясно.

Според депутатите от ГЕРБ и Обединените патриоти, внесли корекциите, прилагането на тези мерки ще осигури за продажба на борсата 910 млн. куб. м газ през 2020 г. и плавното увеличение на количествата до 2.15 млрд. куб. м през 2024 г. Търсенето на суровина пък се оценява на 694 млн. куб. м догодина и ръст до 2.485 млрд. куб. м след пет години.

Ползи и за региона

В мотивите за създаването на борсата се посочва, че търгуваните на борсата количества природен газ може да се реализират за покриване на вътрешното потребление на България за пазарите в Гърция, Турция, Румъния, Македония и Сърбия, както и за свързаност на планирания у нас газов хъб "Балкан" с газовите центрове и хранилища в Западна Европа и Украйна. Част от обемите може да са за суапови и спред продукти, включително опции и фючърси, аргументират се вносителите.

За да се осигурят и купувачи на суровината, се предвижа крайните клиенти и крайните снабдители, присъединени към газопреносната система с годишно потребление над 300 гигаватчаса природен газ за предходната година, да купуват от борсата задължително част от нужните им количества газ. Това може да става директно или чрез търговец, регистриран на борсата. За догодина е предвидено стопанските потребители да купуват 10 на сто от нужните им обеми и с всяка година да нарастват с по 5 процента, докато стигнат 25% през 2024 г.

За да се осигури ликвидност на пазара, длъжен да купува от него ще е и "Булгартрансгаз"  като оператор на газопреносната мрежа и газохранилището в Чирен. Става въпрос за необходимите му количества за технологични нужди и за балансиране на пазара.

Според вносителите борсата ще демонополизира пазара и ще създаде конкурентна среда за добивните предприятия, търговците и потребителите на природен газ. В същото време пазарните участници ще могат да си сключват и договори помежду си.

Предвижда се на газовата борса да има сегмент за двустранна търговия и сегмент за краткосрочна търговия на анонимен принцип. Вносителите на законовите промени смятат, че  бъдещата организирана търговия ще отправи устойчиви ценови сигнали към пазара и ще бъде постигана справедлива цена на база конкуренцията. Отделно се очаква да се осигури газ за българския пазар от нови източници извън доминиращия сега играч при вноса – руската "Газпром", осигуряваща 90 процента от суровината за българския пазар.

Опасност от силно променливи цени в началото

Архитектите на идеята за газовата борса признават, че предвид старта на свободната търговия с ограничено предлагане на суровина е възможно цените да са твърде променливи с резки увеличения и спадове. Това обаче било малко вероятно заради заложената програма за освобождаване на газ от страна на "Булгаргаз" и по-скоро ефектът ще е положителен за икономиката и доходите в страната.

Намеренията са Комисията за енергийно и водно регулиране да лицензира борсовия оператор "Газов хъб Балкан", да следи за манипулации при търсенето и предлагането на суровина и обмен на вътрешна пазарна информация, които биха могли да изкривят пазара.

След като първоначално се предлагаше да се въведе лицензионен режим и за участниците на борсата – продавачи и купувачи, тази идея е изоставена и те ще се регистрират пред борсовия оператор. Какъв ще е механизмът трябва да реши "Газов хъб Балкан" при подаване на собствените си документи пред регулатора за лицензиране като борсов оператор.

Управляващите са на мнение, че България има голям потенциал да се превърне в регионален газов разпределителен център и да стане регулаторен и търговски модел за региона на Югоизточна Европа.

Още по темата
Още от Бизнес