България се оттегля от трите руски енергийни проекта

Българското правителство решително се отказва от руските проекти за газопровода "Южен поток", петролопровода "Бургас-Александруполис" и АЕЦ "Белене", пише в свой анализ специализираното издание Eurasia Daily Monitor.

Според автора Владимир Сокор, който е дългогодишен кореспондент за региона и следи отблизо развитията в областта на енергетиката и геополитиката, тази новина не е изненадваща. Той припомня, че още с встъпването си в длъжност през юли 2009 г. правителството на премиера Бойко Борисов е замразило работата по трите проекта на българска територия, като е започната детайлна преоценка на всеки един от тях.

Посочва се, ефектът от това решение има три измерения: ограничаване на руското влияние в България; удар върху корупцията (включително руския сенчест бизнес в енергийния сектор на страната); гарантиране на енергийна сигурност, след като Русия се доказа като ненадежден достачвик, прекъсвайки подаването на газ през Украйна през мразовития януари на 2009 г.

Моментът, в който бе направено съобщението (11-12 юни), подчертава неговата значимост, се посочва по-нататък в анализа. Случайно или не, то подкопа предприетите от Москва PR-активности в периода 7-10 юни, да възкреси замиращите проекти "Бургас-Александруполис" и "Южен поток".

На 12 юни българският зам.-министър на външните работи Марин Райков декларира, че подкрепеният от ЕС проект "Набуко" е най-важният приоритет за България, докато "Южен поток" буди много въпросителни.

В статията са цитирани думите на Райков по време на проведената кръгла маса по въпросите на енерегетиката, че България е избрала "Набуко" и планирания от ЕС Южен коридор като "модел на публино-частно партньорство" и че "България ще работи с партньорите си и с европейските институции по "Набуко", така че до края на тази година да бъдат приключени всички тръжни, ресурсни, юридически и инвестиционни процедури и етапи, необходими за преминаване към строителството".

България, също като Унгария, даде предимство на "Набуко" като свой национален приоритет, "понижавайки" "Южен поток", се казва в анализа. И в двете страни предишните социалистически правителства даваха подкрепа на "Южен поток", след което наследилите ги дясноцентристки правителства дадоха приоритет на "Набуко".

Изявлението на Марин Райков подчертава този избор с безпрецедентна категоричност, пише Сокор.

В изявленията си на 11 и 12 юни премиерът Бойко Борисов също използва безпрецедентно силен изказ, изключващ изграждането на "Бургас – Александруполис" на българска територия. Руските компании "Транснефт", "Роснефт" и "Газпромнефт" държат заедно контролния дял от 51% в проекта, а България и Гърция се поделят по 24.5%.

Борисов избори защо проектът е неизгоден за България: неприемливо дълъг срок за аморизация на инвестициите, ниски приходи от транзитни такси, потенциална заплаха за туризма в района на Бургас.

Изявлението на Борисов дойде в отговор на въпрос от гръцкия посланик по време на срещата на премиера с посланици на ЕС в София. Социалистическото правителство в Гърция, което спасява страната с финансиране от ЕС и е застрашено от изключване от еврозоната, се надява да финансира с руски пари изграждането на тръбопроводите "Южен поток" и "Бургас-Александруполис" на своя територия.

България още не е приключила с изготвянето на оценката за въздействието на бъдещия петролопровод върху околната среда, както и с финансовата оценка на проекта. Ясно е обаче, че приходите от транзита биха били нищона част от годишните доходи, генерирани от туризъм по българското Черноморие.

В анализа се казва, че Русия има интерес от изграждането на петролопровода, за да използва максимално казахстанския нефт, като го транспортира през Новоросийск и Бургас до средиземноморското пристанище Алексанруполис. Това обаче не е български интерес.

Чуждите медии интерпретираха изявлението на Борисов като знак за официалното решение на България да се оттегли от трите проекта. Трайчо Трайков, енергийният министър в правителството на Борисов, обаче незабавно отрече да е вземано официално решение на кабинета за оттегляне от проектите. От думите на министъра се разбра, че София не може да бъде обвинявана, че спъва тяхната реализация.

Освен това Борисов описа проекта АЕЦ "Белене" като "един гьол", за който са похарчени 2 млрд. лв., но където не се извършва никаква работа. За проекта липсва финансиране от стратегически инвеститор. Миналата година изчисленията бяха, че централата ще струва 4 млрд. евро, но сегашното правителство смята, че ще отидат най-малко 10 милиарда евро. Москва предложи заем от 4 млрд. евро, а след това от 2 млрд. евро, но дори и предишното правителство на социалистите, подписало договора за "Белене" с руснаците, не пое риска с такъв огромен кредит от Русия.

Борисов от своя страна каза, че правителството му няма да отклонява средства от инвестиции в инфраструктура или образование, за да финансира "Белене".

Първата реакция на Москва, дошла от правителствения вестник "Росийская газета" на 12 юни, беше, че България е нанесла сериозен удар върху руските енергийни интереси на Балканите. А Румен Овчаров, дългогодишният партньор на "Газпром" в непрозрачни бизнес сделки, обвини САЩ, че "притискат" България да се откаже от тези проекти, пише в заключение Еurasia Daily Monitor.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят