“Преместването в Банско започна почти на шега. През 2023 г. с приятеля ми трябваше да напуснем жилището си в София. Оказа се трудно да намерим ново място в града, особено с куче и котка, тъй като много хазяи не позволяват домашни любимци. В крайна сметка си казахме: нека опитаме! Днес дори не мислим да се връщаме.“
Теодора Христова е на 30 години. Тя се занимава с оптимизиране на онлайн обслужването на клиенти за голяма международна компания. Срещаме се на кафе в топъл летен следобед.
Малкото семейно кафене, което сме избрали, се намира в един от най-новите квартали на града, известен ски и планински курорт в Югозападна България. Само на няколкостотин метра оттам гъста гора се простира по склоновете на Пирин.
Още по темата
"Когато COVID удари през 2020 г., преминах към дистанционна работа. Компанията ми позволи да продължа да работя отдалечено и след като нещата се върнаха към нормалното. Това беше повратна точка. Офисната среда ме стресира, а вкъщи съм много по-продуктивна. Разбира се, все още трябва да спазвам кратки срокове и да участвам в срещи една след друга. Но това, че природата е буквално на крачка от дома ми, ми помага да управлявам стреса и да балансирам между работата и личния живот. Нямам никакъв интерес да се връщам в офис“, казва Теодора
Дистанционната работа извън града
Историята на Теодора отразява по-широка тенденция, която набира скорост в Югоизточна Европа: професионалисти напускат големите градски центрове, които дълго време привличаха младите таланти, за да се установят в селски райони.
Макар че е трудно да се посочат точни данни, дистанционната работа очевидно се разраства в региона, макар и да изостава от водещи европейски държави като Нидерландия и Финландия.
Интересът обаче расте. Той привлича не само фрийлансъри и служители, но и компании, ориентирани към бъдещето. Местните и европейските институции също следят внимателно явлението, виждайки в дистанционната работа потенциално решение на едно от най-големите предизвикателства пред региона: обезлюдяването на селските райони.
Инициативи като проекта Interreg Danube4Rural.com, стартирал през април 2025 г., отразяват тази промяна. Проектът обединява партньори от Югоизточна Европа, за да изгради рамка, която да помага на селските общности да привличат дистанционно работещи хора и бизнеси.
Danube4Rural.com
Проектът Interreg Danube4Rural.com се занимава с предизвикателството, свързано с обезлюдяването на селските райони в Дунавския регион, като използва нововъзникващия потенциал на дистанционната работа. Той се съфинансира от Европейския съюз чрез Кохезионния фонд и се подкрепя от 12 проектни и 11 стратегически партньори от 11 различни държави.
Целта на Danube4Rural.com е да разработи транснационален модел за управление, който да помага на селските общности да привличат дистанционно работещи хора и работодателски организации.
"Насочването на млади и квалифицирани работници към селските райони би могло да помогне за обръщане на тенденцията към упадък на маргинализираните региони“, казва Манца Райх от словенската община Моравске Топлице, координатор на Danube4Rural.com.
"Хората искат да живеят по-близо до природата, с по-устойчив ритъм и в истинска общност. Но съществуват реални предизвикателства. Нашата цел е тези райони да станат привлекателни за дългосрочно живеене.“
Проследяване на тенденциите
Катерина Ауфхаузер и Флавия Ененг, изследователки в австрийската L&R Social Research и съавторки на предварителния доклад по проекта, публикуван през март 2026 г., дават представа за развитието на тенденцията.
На базата на задълбочени интервюта и транснационално проучване, проведено в Дунавския регион, изследването разглежда мотивите на дистанционно работещите и инфраструктурата, необходима на селските райони, за да ги привлекат.
"Пейзажът на дистанционната работа тук е сложен, като потребностите са много различни“, обяснява Ененг. „В момента повечето хора използват дистанционната работа като хибриден вариант, а не като изцяло дистанционна работа. Отчасти това е така, защото не искат да загубят достъпа до услугите в градовете, а отчасти защото компаниите все още се колебаят,“ казва Ауфхаузер.
"Несигурността относно правните рамки в различните държави също създава пречки“, добавя той. „Това възпира дори компании, които признават ползите от дистанционната работа, като по-ниски разходи и по-висока производителност. Много работодатели все още предпочитат традиционния контрол в офиса. Промяната на тази нагласа ще отнеме време.“
Банско е център за дигитални номади
Въпреки тези препятствия местните работници не са единствените, които откликват на призива към живот извън градовете.
През последните години Банско се утвърди като важен център за международни дигитални номади. Мнозина избират града за своя база целогодишно или сезонно, през пиковите летни и зимни месеци.
"Общността на дигиталните номади в Банско започна да се оформя около 2015 г. и оттогава бързо се разрасна“, казва Холгер Мете, съсобственик и директор на Bansko Nomad Fest, най-голямото събитие в региона, посветено на дистанционно работещите.
„Днес тук живеят и създават контакти стотици международни номади, наред с все по-голяма група местни дистанционно работещи.“
Още по темата
Мете, роден в Австралия и запален пътешественик, изоставя кариерата си в правото, за да стане фотограф и видеограф на свободна практика. След като живее в различни части на света, той посещава България през 2020 г., за да участва в първото издание на Nomad Fest.
След като посещава няколко издания, Мете се присъединява към приятели, с които поемат организацията на фестивала. Днес той управлява бизнес в България и прекарва по-голямата част от годината в Банско, като същевременно продължава често да пътува.
Инфраструктура и бюрокрация
"За чужденците, особено за гражданите на държави извън Шенген, бюрокрацията е сериозна пречка. Разрешенията за пребиваване и данъчното облагане изискват доста работа“, отбелязва Мете. „Нещата се подобряват благодарение на специалните визи за дигитални номади, но все още има много какво да се направи.“
Местните и чуждестранните дистанционно работещи се сблъскват с общо препятствие: лошата инфраструктура в селските райони.
"Не става дума само за бърз интернет и надежден транспорт“, казва изследователката Флавия Ененг. "Социалната инфраструктура често липсва. Достъпът до здравеопазване и добри училища е от решаващо значение за всеки, който обмисля дългосрочно преместване, особено за семействата.“
"Много от хората, с които разговаряхме, харесват идеята за живот в малък град, но не са готови да направят тази крачка, ако основните услуги не са осигурени“, добавя Катерина Ауфхаузер. „Някои планират да се преместят по-късно в живота, след като децата им напуснат дома.“
Предотвратяване на изолацията
Друг проблем, посочен в доклада на Danube4Rural.com, е рискът от социална и професионална изолация. Макар малките градове да предлагат силни местни общности, работата в изолация, далеч от колегите, може да доведе до прегаряне и усещане за откъснатост.
Банско предлага модел, който си струва да бъде наблюдаван. Градът разполага с множество споделени работни пространства, където дистанционно работещите могат да създават контакти, както и с широк спектър от спортове на открито, достъпни целогодишно и улесняващи социализирането.
"В момента Банско е изключение, но показва какво работи“, казва Мете. „Местата, които имат най-голям шанс да успеят да привлекат дистанционно работещи хора, са тези, които вече разполагат с туристическа база, адекватна инфраструктура и налични жилища.“
"Банско достигна критичната маса, необходима, за да се самоиздържа“, добавя Мете.
"Стабилното население от дистанционно работещи хора с висока покупателна способност стимулира търсенето на нови бизнеси и услуги. Това създава положителен ефект на снежната топка“, казва тя.
Възпроизвеждането на истинския успех на Банско обаче няма да бъде лесно. Повечето селски центрове в Югоизточна Европа ще се нуждаят от значителна подкрепа от местните и европейските институции, за да създадат същата динамика.
Освен това бързият растеж носи със себе си редица предизвикателства. „Дойдохме тук в търсене на спокойствие и природа, но Банско рискува да стане жертва на собствения си успех“, казва Теодора Христова.
"С непрекъснато увеличаващия се приток на хора, които носят със себе си градските си навици, атмосферата на града се променя. Това поставя под въпрос самите причини, заради които първоначално се преместихме тук.“
Пазарът на недвижими имоти подчертава това противоречие: цените на жилищата в Банско са се увеличили повече от два пъти само през последните пет години.
"Все още се надяваме да построим дом и да останем тук дългосрочно“, казва Христова. "Но при това темпо на поскъпване... ще видим.“
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Интересен избор като знаем в банско колко е скъпо.
По-добре Тайланд или Филипините.
Да, бе, тъкмо пък в Банско... Защо не направо на Слънчака?