Доц. Мангъров "скъса" професорите Кантарджиев и Мутафчийски (видео)

Медицинският съвет срещу Covid-19 препоръчва масов скрининг срещу заболяването

Доц. Мангъров "скъса" професорите Кантарджиев и Мутафчийски  (видео)

Новосформираният Медицински съвет срещу Covid-19 препоръчва масов скрининг за заболяването, противно на мнението на оперативния щаб, че бързите тестове дават много фалшиво отрицателни проби и съответно – фалшива сигурност на хората и не са подходящи за основен диагностичен метод. Това стана ясно на първата пресконференция на Медицинския съвет, на който бяха представени неговите членове и задачите му. Той се оглавява от пулмолога проф. Коста Костов и в него влизат специалисти от различни специалности. Първата работа на съвета ще бъде да изготви алгоритъм за масов скрининг на хора с бързи тестове, с което ще се занимават вирусологът проф. Радка Аргирова и специалистът по инфекциозни болести доц. Атанас Мангъров.

"Независимо от мнението на кризисния щаб, трябва да положим усиля мнението им да бъде променено. Да се използват широко тези тестове, защото без тях се лишаваме от важно диагностично средство", каза Мангъров. По думите му така не може да се установя точно контактните лица на болните, нито да се види каква част от хората са били болни и да се прогнозира какво може да се очаква. Той обясни функциите и ролята на различните видове тестове и заяви, че прави обясненията защото "сутрин се чуват някои странни твърдения, които ако са на изпит, няма да минат", очевидно визирайки изявите на шефа на щаба. Проф. Венцислав Мутафчийски и на директора на Националния център по заразни и паразитни болети проф. Тодор Кантарджиев.

Проф. Радка Аргирова заяви, че масовият скрининг има пряко отношение към спирането разпространението на коронавируса. "Говорим за масов скрининг. След като бъде приет алгоритъм как ще се тества, ще се планират нужния брой тестове от различните видове, оттам естествено и какви средства са необходими и ще бъде отнесено към тези, които могат да помогнат по-нататък", каза Аргирова.

Борисов: За да няма спорове купуваме бързи тестове с общоевропейска поръчка

По-късно премиерът Бойко Борисов каза, че за да няма спорове кой е най-ефективният тест България купува 1 млн. бързи теста през общоевропейската поръчка.

“Няма един, който да се подпише под сигурността и гаранцията на бързия тест. Израелският премиер лично го попитах в присъствието на още 6 премиери. Всички сме убедени, че израелската медицина е напреднала. Той каза: "Няма бърз тест - сигурен". Нашите лаборатории, нашите институти в Израел считат, че по-рано от 8-9 седмици няма да могат и те да създадат. Затова да отговаря на въпроса за бързите тестове, ЕК прави обща поръчка за бързи тестове. Ние сме заявили 1 млн. Аз истински вярвам, че моите колеги в Брюксел, комисарите и експертите, които работят за най-големия пазар - ЕС, ще купят и ще предоставят най-доброто, което има, за да спрем да се изпитваме кой тест, на коя организация, на коя фирма е по-добър, по-сигурен или по-качествен. Всички ние в ЕС ще купим едни и същи тестове, които комисията закупи и ще предостави“, каза Борисов.

Мутафчийски: Не може държавни пари да отиват за нещо ненадеждно

След него Мутафчийски заяви, че и премиерът се е произнесъл ясно по въпроса: “И на междудържавно ниво се обсъждат тези въпроси и той ви информира лично как са завършили тези обсъждания, че липсват надеждни тестове. Не може да се харчат държавни пари за нещо, което не е надеждно, каза Мутафчийски.

Защо Медицинският съвет предлага масов скрининг?

Доц. Мангъров обясни технологията на различните видове тестове: "Няколко думи за т.нар. бързи тестове, защото сутрин се чуват някои странни твърдения, които ако са на изпит, няма да минат. Какво се случва когато се диагностицира един болен с Covid-19? Той отделя вируса в околната среда. Това се случва 4-5 дни преди началото на клиничните симптоми и около 20-30 дни след това. През този период вирусът може да се хване с бързи и бавни тестове.

Това, което е интересното е какво се случва с контактните на един такъв болен – тези, с които той си е общувал. Те могат да бъдат два вида. Първите са такива, които са го заразили него.Те от своя страна може да са го заразили, но вече да не отделят вируса в околната среда, защото е минало нужното време. В такъв случай, когато на тези контактни се прави тест, с който се открива отделянето на вируса в околната среда, какъвто е референтният тест с PCR не се намира нищо, защото тези хора не отделят вируса в околната среда. За да се установи, че тези хора са били болни от коронавирус, трябва да се направи серологично изследване с имуно-хроматографски метод. С него може да се установи дали той е карал отдавна коронавирусната инфекция или е скоро прекарал. Ако това не се направи, ние този човек го вкарваме в графата отрицателен, което се се случва масово. И затова при значителна част от контактите на болните с Covid-19 не се установява нищо. 

Втората група контактни са тези, които болният с коронавирус е заразил. В такъв случай, ако той ги е заразил сравнително скоро, защото той отделял вируса поне 4-5 дни преди проявата на симптомите, в такъв случай тези болни няма да отделят вируса в околната среда и ние тях няма да ги хванем нито с PCR теста, нито с имуно-хроматографския тест, с който се откриват антитела.

Тази втора група контактни ако се изследват само с методи, с които се открива отделяне на вируси в околната среда, също ще останат неоткрити", обясни Мангъров.

"От казаното дотук се вижда важността на тези имуно-храмотографски тестове за това, че с тях мжем да открием някой, който е прекарал коронавирусната инфекция. Също така чрез тях може да се направи едно по-широкообхватно проучване, с което да се установи имунния статус на населението, което на практика не се прави и не знаем къде сме. Вижда се, че в други страни, които доста успешно се справят с тази инфекция се правят много тестове - като Южна Корея (190 000 теста), в Германия (20 000 на ден)", каза Мангъров.

Щабът е за разширяване на лабораторното тестване и бързи тестове по желание

Така въпреки декларациите, че Медицинският съвет няма да се конфронтира с оперативния щаб срещу заболяването, първата пресконференция започна с директно противопоставяне. Дори във вторник сутринта проф. Мутафчийски и проф. Кантарджиев отделиха съществена част от брифинга, за да защитят позицията си защо не разчитат на масово изследване с бързи тестове, а го препоръчват само за болниците и хората, които желаят сами да ги направят. Стратегията на щаба е да увеличава броя лаборатории, в които се правят PCR тестове.

Кантарджиев обясни сутринта, че препоръките на СЗО за масово тестване също касаят лабораторните тестове с PCR методиката. "Бързите тестове са два вида: тестове, които доказват антиген – наличие на вируса в засегнатите тъкани и се доказва в първите дни на заболяването, при първи симптоми. Втората група са за доказване на антитела и имунен отговор, което се доказва на 7-10 ден с капчица кръв. Но това може да стане 7-10 дни след като си развил заболяването и си развил имунен отговор", обясни Кантарджиев. Мнението на щаба е която болница може да си осигури такива тестове, да ги ползва.

"Само че тези тестове по документа на СЗО, тъй като са сравнително нови и несигурни не стават за надзор на заболяването. Не може по бързи тестове да кажем колко болни имаме в държавата", коментира Кантарджиев. Все пак проф. Мутафчийски каза, че се правят посстъпки да се купи от другия вид бързи тестове с взимане на секрет, обаче за тях ще трябва и допълнително оборудване.

Кои са експертите в новия щаб?

Съставът на новия Медицински съвет, който беше представен във вторник, включва специалисти от различни области:

Проф. Радка Аргирова, клиничен вирусолог

Проф. Галина Кирова, образна диагностика

Проф. Савелина Поповска, патоанатом

Адв. Мария Петрова, специалист по медицинско право

Д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър

Доц. Атанас Мангъров, инфекционист и педиатър

Доц. Васил Велчев, кардиолог

Доц. Любомир Киров, общопрактикуващ лекар

Проф. Георги Момеков, фармаколог

Д-р Валентин Павлов, зъболекар

Проф. Николай Младенов, анестезиология и реанимация

Д-р Росен Калпачки, невролог

Д-р Александър Симидчиев, пулмолог

Константин Вълков, програмен директор на Дарик радио

Задачи

Председателят на Медицинския съвет проф. Костов обясни, че функциите на новия орган ще бъдат изготвяне на алгоритми и препоръки за лечение на Covid-19. Информацията, с която съветът ще излиза, трябва да е в помощ на правителството да взима важни решения и на лекарите да лекуват на базата на доказателства.

Адвокат Мария Петрова коментира, че трябва да се гарантира сигурната работна среда на българските медици и защитата на пациентите, за да не бъдат подлагани на дискриминационни практики в извъредната ситуация. Тя допълни, че в такъв момент е трудно да се говори за медицина, базирана на доказателства, и е лесно да се подхлъзнем по една или друга публикация.

Психиатърът доц. Цветеслава Гълъбова каза, че в настоящата ситуация се наблюдава увеличение на паническите кризи и тревожни разстройства. Затова от съвета ще раззработят алгоритъм за самопомощ при стрес, тревожност, напрегнатост, още преди хората да стигнат до специалит. Ще се помисли и как да бъдат подпомогнати медиците, работещи на първа линия в борбата с Covid-19.

Относно представителят на зъболекарите д-р Валентин Павлов, който е подсъдим за смъртта на дете, проф. Костов каза, че го е включил в състава, защото това е било предложението на съсловната организация на зъболекарите – Българския зъболекарски съюз въз основа на неговите професионални качества. 

Съветът ще има и Фейсбук страница, където ще публикува материали със своите препоръки, а за нея ще се грижи програмният директор на Дарик радио Константин Вълков.

Споделяне
Още по темата
Още от Коронавирус