ГЕРБ и БСП отхвърлиха проекта на сините за общо цивилно и военно разузнаване

ГЕРБ и БСП се обединиха срещу законопроекта на Синята коалиция за създаване на Държавна агенция “Разузнаване”. Проектът, който предвижда сливането на служба “Военна информация” и Националната разузнавателна служба (НРС), бе внесен в началото на годината от лидера на ДСБ и съпредседател на Синята коалиция Иван Костов и от депутата от СДС Димо Гяуров, бивш директор на НРС.

Целта на новата структура е по-голяма ефективност и съкращаване на разходи.

НРС е на подчинение на президента, а военното разузнаване – на министъра на отбраната. Дейността на двете служби към момента е регламентирана с няколко текста от военния закон.

Сините бяха подкрепени от ДПС, “Атака” и част от независимите депутати. БСП категорично отхвърлиха идеята за сливане на двете служби. Шейсет и деветима от ГЕРБ гласуваха “против”, 18 се въздържаха.

Не съм хранил големи надежди по отношение на този законопроект, признавам дори, че в някаква степен го внесохме като добра провокация, за да мотивираме мнозинството да направи собствен законопроект, след като не желае да приема законопроекти по съществени и важни въпроси, предложени от други политически сили, коментира Димо Гяуров в сряда.

По думите на бившия шеф на разузнаването причините за това са много – “от една страна, продължава да шества мнението, че Националната разузнавателна служба била на ръководство на президента и не е добре мнозинството в НС да се конфронтира с него”. Според Гяуров това е един от многото митове, които владеят общество през последните двадесет години.

“Всъщност службата не е президентска – това, че президентът назначава ръководителя и директора на службата, не я прави президентска”, настоя той.

“Анализът на досегашната дейност на българските разузнавателни служби показва, че те се дублират, като се разходват средства, без да се постигне желаната ефективност и въпреки изискването на Закона за отбраната и въоръжените сили устройството и дейността им да се регламентират с отделни закони”, заяви от своя страна лидерът на ДСБ Иван Костов.

Според него обединяването на двете служби в една държавна агенция е в интерес на държавата. “Заради валутния борд и негативното въздействие на икономическата криза подобна организация е в интерес на страната ни”, смята той, обосновавайки се, че когато са отделно, двете разузнавателни служби харчат много повече.

“Идеята за сливане на Национална разузнавателна служба и военно разузнаване не е нова, нито е единствено българска – такова преструктуриране се осъществява и в други страни, включително и в страните от Източна Европа след 1989 г.”, заяви Ангел Найденов от БСП.

Според него обаче разликата е, че дискусията по тези въпроси в експертните среди у нас още не се е състояла, а тя задължително трябва да съпътства внасянето на подобен законопроект. “Нямам колебания да добавя, че ще бъде импровизация с много лоши последици, ако се приеме подобно предложение“, допълни Ангел Найденов.

По думите на депутата Владимир Тошев от ГЕРБ управляващите няма да подкрепят законопроекта, защото “не му е дошло времето”. “Важно е да имаме законодателство, което да урежда дейността на тези служби, но дебатът трябва да бъде финализиран в пленарна зала, а не да започва в нея”, каза Тошев.

Според заместник-председателя на ДПС Христо Бисеров, “ГЕРБ няма идея какво трябва да се прави в областта на разузнаването." Депутатът смята, че не може да се постави положителна оценка за работата на службите, понеже няма критерии и органи, които да направят такава. “Наличието на много комисии и подкомисии в парламента е възможност да няма контрол”, обясни Бисеров.

"Ако така продължаваме, службите ще си останат бюджетни организации", заяви от своя страна депутатът от Синята коалиция Йордан Бакалов. По думите му законът трябва да предвиди възможността да създава свои прикрития по оперативна целесъобразност на базата на съществуващото законодателство в България и държавите, в които ще имаме разузнавачи.

Бакалов цитира също и “най-модерното прикритие на разузнавателните служби”, което се ползва от ЦРУ и МИ-6. Това са търговски дружества или сдружения с нестопанска цел, които се създават на територията на съответните държави.

Контролът, пак по думите на Бакалов, трябва да има три нива – комисия към Народното събрание, а не както до момента - подкомисия, одитна структура на самата разузнавателна служба, както и контрол от самото зкаонодателство – местно или чуждо, към съответната държава.

“В сградата на сегашното разузнаване трябва да останат само началниците на отделите, а другите трябва да минат под прикритие”, заяви още депутатът.

 Експертният дебат за реформата в системите за сигурност, включително и спецслужбите, върви още отпреди България да стане член на НАТО през 2004 г.

Създаването на единна разузнавателна общност е залегнало в Стратегията за национална сигурност, приета тази година. Още миналата година обаче премиерът Бойко Борисов каза, че ще изчака да приключи мандатът на президента Георги Първанов, преди да пристъпи към реформи в сектора.

Военният министър Аню Ангелов съобщи наскоро, че дейността на военното разузнаване ще бъде регламентирана в отделен закон, който трябва да влезе в сила от началото на 2012 година. Според него на тази база може да стъпи създаването на единната разузнавателна служба. Тя може да бъде реализирана като НРС и Военна информация се слеят в агенция към изпълнителната власт. Застъпва се и тезата обаче, че това може да стане без сливането на двете служби, а с координиращ център към Министерския съвет. 

Още по темата
Още от България