Сблъсък

ГЕРБ обвини служебния кабинет в популизъм, защото ще помага на бедните с пари за магистрали

Лиляна Павлова вещае протести на безработни строители, забавяне на срокове и проблеми с трафика

Социалният министър Деяна Костадинова и финансовият министър Калин Христов на заседанието на Министерския съвет, сн. БГНЕС

Първият публичен сблъсък между служебното правителство и предходното на ГЕРБ вече е факт и е по повод решението на кабинета на Марин Райков да отдели малко над 40 млн. лева за подпомагане на най-уязвимите граждани. "Отличничката" в кабинета "Борисов" Лиляна Павлова, която замени президента Росен Плевнлелиев като строителен министър, обвини служебното правителство в "популизъм", тъй като почти половината (19.8 млн. лв.) от заделените пари са орязани разходи за новото строителство на автомагистралите "Хемус" и "Марица". Останалите пари са икономисани от издръжката на държавната администрация.

Служебният премиер Марин Райков обясни, че тези 40 967 604 лева са изключително трудно набавени, "буквално остъргани". Това само по себе си показва притеснителното състоянието на хазната, завещано от ГЕРБ.

След правителственото заседание Райков разказа подробно какви усилия му е коствало да убеди министрите да изстискат и последните резерви от бюджетите си, но и той, и финансовият министър Калин Христов увериха, че капиталови разходи няма да се режат. После се оказа, че това се е случило.
20-те млн. лева се вземат от допълнително отпуснатите от предишното правителство през февруари общо 63.9 млн. лева за ново строителство в участъци от “Хемус“ и Марица“. Анализ на регионалното министерство, оглавявано от служебния министър Екатерина Захариева обаче показал, че тези пари няма да са необходими за предвидените до края на годината дейности, така че изоставане нямало да има и в момента по обектите се работело с обичайните темпове.

Лиляна Павлова вещае протести на безработни строители

Решението на Министерски съвет за пренасочване на 20 млн. лв. граничи с популизъм, от който всички трябва да бягаме. Това е в разрез с поетия ангажимент от служебното правителство, че даването на тези помощи, няма да е за сметка на инфраструктура “, коментира Лиляна Павлова, която се очаква да бъде водач на листа на ГЕРБ в предстоящите избори.

Тя прогнозира, че тази мярка, предприета в пика на строителния сезон, ще доведе до освобождаване на строителни работници и наемане на по-малко персонал от строителните фирми. “Това веднага означава поне 2000 – 3000 работници да останат без работа. Най-малко 200 000 души – строителни работници и техните семейства ще останат без доходи и ще отидат и те на опашката за социални помощи”, заяви Павлова.

Тя допусна, че служители на фирмите, заети с изграждането на магистрали, може да излязат на протести.

Освен това разясни, че решението на служебния кабинет ще засегне изграждането на участъка “Шумен – Белокопитово”, който трябва да е готов до началото на летния сезон. Последствия ще има и за участък от автомагистрала “Марица”, който също се изгражда със средства от държавния бюджет, каза Павлова.

В този участък на магистралата предишното правителство беше пуснало само едно ляво платно, което освен, че беше много некачествено направено и нагънато цялото, нямаше и дясно платно”, допълни Лиляна Павлова. По думите ѝ инвестицията в този участък щяла да повиши безопасността в района, което е изключително важно, защото от там минава целият транзитен трафик за България, включително и трафикът към Турция. “Безопасност, сигурност и по-бързо придвижване, това щеше да е основен ефект от изграждането на магистрали, както и увеличаване на заетостта и откриване на нови работни места. Явно обаче няма да се реализират”, коментира още Павлова. Средства от еврофондовете обаче няма как да бъдат ощетени, тъй като те “или отиват за изграждането на пътища, или се връщат в Брюксел”.

Калин Христов: Не се посяга на инвестиционни разходи

Финансовият министър Калин Христов отново обясни, че не се посяга на инвестиционни разходи и средствата са осигурени изцяло от пари за издръжка на министерствата. Не се посяга върху делегираните бюджети, каквито има в Министерството на образованието за училищата и в Министерството на здравеопазването за спешната помощ и др., каза той.

Това е оптимизация в рамките на бюрокрацията“, заяви Христов. Допълни, че кабинетът е подходил “максимално внимателно с идеята с ресурса, който заделят, да се постигне най-голям ефект“.

"Буквално остъргване"

Премиерът Марин Райков заяви пред репортери след заседанието на МС, че решението за отпускане на малко над 40 млн. лв. не е било лесно, тъй като е имало разногласия сред министрите и някои от тях били против. Събрана сума е била формирана след “буквално остъргване“ на бюджетите на ведомствата. Райков обясни, че няма министерство, от чийто бюджет не е рязано, а вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева обяви, че нейното ведомство е съкратило най-много.

"Това решение не беше взето лесно. Ние действаме в рамките на един приет бюджет, ясно ви е, че този вид стъпки се приемат болезнено от някои ведомства. Решението, което взехме, не беше взето с пълно съгласие. Имаше гласували "против" от моите министри“, каза Райков, не не посочи кои са тези министри.

"Аз ги уверих, че действително съкращенията, които ще направят в своите бюджети, колкото и да са болезнени, а те ще са болезнени, преследват една благородна цел и освен материалния ефект, който те биха имали върху социалното положение на най-уязвимите, ще отправят едно послание в духа на този призив за солидарност, който аз отправих към всички“, допълни той.

"Но исках да ви кажа, че това решение не е взето с консенсус, за да разберете до каква степен наистина в момента сме ангажирани в това буквално да остържем всичко, което е възможно, за да помогнем на хората“, каза Райков.

Как точно ще се разпределят парите предстои да бъде решено със социалните партньори, каза вицепремиерът и социален министър Деяна Костадинова.

Правителството предлага по-голяма част от парите да бъдат за мерки за заетост и по-малка за социални помощи. Във вторник се събира Тристранният съвет, който ще каже къде какви пари да отидат, а окончателното решение трябва да бъде взето на редовното правителствено заседание другата сряда.

Костадинова очаква първите траншове да бъдат отпуснати до края на април -началото на май.

Мерките за заетост, които ще бъдат допълнително финансирани са за започване на собствен бизнес и по програмата “От социални помощи към заетост“.

Социални помощи пък ще получат деца с увреждания и хората, които с до 10 лева надхвърлят дохода за отпускане на енергийни помощи и през този отоплителен сезон не са били подпомогнати. Става въпрос 36 100 души.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес