МЗ затяга правилата за чужди лекари, които идват за "научен обмен", а извършват рутинни прегледи и операции

Министерството на здравеопазването (МЗ) планира да затегне контрола върху чуждестранните лекари от държави извън Европейския съюз, които пристигат в България по линия на т.нар. "научен обмен". Това става ясно от отговор на здравния министър Катя Ивкова на въпрос на депутата от "Възраждане" Цончо Ганев.

Повод за мярката са зачестилите сигнали, че облекченият режим се използва като вратичка за извършване на рутинни прегледи и операции и за търговска дейност от специалисти, чиято квалификация не е призната у нас.

Въпросът засяга предимно лекари от Турция, които най-често идват по тази линия у нас, но също така и от Израел, Сърбия, Северна Македония и др. През последните месеци лечебните заведения у нас са изпратили значително повече уведомления за прием на медицински специалисти от трети страни, но в МЗ са постъпили и редица възражения за случаи, при които вместо реален обмен на опит се извършват рутинни медицински процедури.

"Практиката показва, че отделни разпоредби на наредбата не осигуряват в достатъчна степен необходимата правна яснота относно целта, предназначението и обхвата на допустимите медицински дейности в рамките на обмен, което създава предпоставки за различно тълкуване и нееднакво прилагане на нормативните изисквания“, признава в отговора си министър Ивкова.

Проблемът е, че границата между научен обмен и стандартна практика е много тънка. Наредба №35 на МЗ в момента не забранява практическата дейност в рамките на научния обмен, което е обяснимо. В медицината практическата демонстрация е част от обучението — лекарите не могат да се обучават само с лекции, а е необходимо да се показват конкретни техники на терен.

Т.е. трябва да се прави разграничение дали даден специалист наистина провежда научно обучение или идва да оперира и да реализира печалба, без квалификацията му да е призната по строгия законов ред за кадър от трети страни. Докато за лекарите от ЕС важи специален Закон за признаване на професионалните квалификации, режимът за медици извън ЕС остава строго ограничен.

Масова практика е чуждестранен специалист в дадена област да гостува за няколко дни в българска болница и да оперира или преглежда предварително записани пациенти срещу заплащане.

Затова здравното министерство в момента извършва анализ с цел актуализиране и прецизиране на правилата, така че ясно да се определи каква медицинска дейност може да се извършва в рамките на научния обмен.

Темата за превратното тълкуване на наредбата беше повдигната от Гражданската инициатива за регулация на медицинския туризъм, която е изпращала редица конкретни сигнали до институциите за гостуващи лекари. Сред тях са специалисти по офталмология, акушерство и гинекология, дентални лекари и др.

Адвокат Мария Шаркова: Наредбата не разграничава ясно научен обмен от рутинна медицинска дейност

Специалистът по медицинско право адвокат Мария Шаркова коментира пред Mediapool, че легалната дефиниция за "научен обмен" в Наредба №35 не позволява да се разграничат случаите на рутинно оказване на медицинска помощ на пациенти от случаите на действително извършван обмен на практически и теоретични умения в областта на медицината.

"Наредбата позволява на съответния гостуващ лекар да извършва лечебна дейност, като няма изисквания или критерии, които да определят какво представлява в действителност този "научен обмен", посочва Шаркова.

Според нея именно тук се крие един от основните проблеми – нормативната уредба не определя достатъчно ясно какви дейности могат да се извършват по линия на обмена, как се доказва, че той действително се осъществява и по какви критерии се отличава от рутинната медицинска практика.

"Би било крайно необичайно да се осъществява научен обмен за извършване на рутинни операции на катаракта или поставяне на фасети, обикновени рутинни прегледи и срещи с родители и деца“, коментира Шаркова. Тя посочва, че именно за подобни случаи са подавани многократни сигнали до Министерството на здравеопазването.

Парадокс: Повече изисквания за лекарите от ЕС, отколкото за тези от трети страни

Шаркова обръща внимание, че в същото време е налице абсурдно разминаване между изискванията на наредба №35 и правилата за временно предоставяне на медицински услуги от лекари, които идват от държави -членки на ЕС. За лекарите от държави в ЕС се изисква да притежават валидна застраховка и да представят декларация, че владеят български език, докато подобни изисквания за идващите от държави извън ЕС няма.

"Т.е оказва се, че за лекари от ЕС е по-трудно да извършват временно такива дейности отколкото за лекари извън ЕС", коментира адвокат Шаркова.

Според нея изискването за задължително владеене на български език без възможност да бъде осигурен преводач също създава практически проблеми. Тя дава пример със специалисти от други европейски държави, които могат да бъдат поканени в България за сложни операции или за обучение на български лекари.

"Няма как да очакваме например да поканим професор от Виена да обучава лекари в България и да извършват съвместно например белодробна трансплантация и да искаме от него преди това да е научил български език", коментира Шаркова.

Шаркова посочва още, че според Наредба №2 от 2019 г. държавата може да заплаща участието на чуждестранни медицински специалисти в диагностични, лечебни процедури и трансплантации в България, когато няма български специалисти с необходимия опит или участието на чуждия експерт е необходимо за лечебния процес.

"Как това може да се осъществи, когато има изискване въпросните специалисти да владеят български език? Това е абсурдно", коментира Шаркова.

Какво трябва да се промени

Според адвокат Шаркова при евентуалното прецизиране на Наредба №35 трябва ясно да се определят дейностите, които могат да бъдат извършвани в рамките на научен обмен, критериите за него и начинът, по който той се доказва.

Тя смята, че трябва да има и допълнителни изисквания – например относно специфичната квалификация на гостуващия лекар и необходимостта от реално провеждане на обучения или обмен на практически знания.

Ако гостуващият специалист ще оказва медицинска помощ на пациенти, Шаркова предлага да бъде въведено и изискване за наличие на застраховка.

В същото време не може лекари от държави - членки на ЕС, където общностното законодателство гарантира наличието на определено ниво на квалификация, да бъдат дискриминирани, чрез въвеждане на по-тежки изисквания в сравнение с лекари извън ЕС.

По думите ѝ следва да бъде изменен Законът за признаване на професионалните квалификации, като се даде възможност за лекарите, които желаят еднократно или временно да предоставят медицински услуги в България, да бъде осигурен преводач, когато това е нужно.