Фармацевтичният бизнес: Закриването на съвета по цените може да забави достъпа на пациентите до нови терапии

Закриването на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти (НСЦРЛП) и прехвърлянето на функциите му към нова дирекция в Министерството на здравеопазването може да забави достъпа на пациентите до нови лекарства и да размие границата между експертната оценка и политическите решения за цените и заплащането на терапиите. За това предупреждават Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM) и Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА).

Двете организации, които представляват над 40 фармацевтични компании, са изпратили позиция до премиера Румен Радев, вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев и здравния министър Катя Ивкова във връзка с планираната административна реформа в здравеопазването.

Още по темата

Ивкова предлага мащабно сливане и реорганизация на здравни структури, ГЕРБ рязко се възпротиви

5 август 2026 18:59

Фармацевтичният сектор признава, че държавата има основание да търси по-ефективна администрация, но настоява промените да бъдат внимателно оценени заради потенциалното им отражение върху достъпа до лечение.

От бранша обясняват, че НСЦРЛП не е просто административна структура, която определя цените на лекарствата. Съветът решава кои нови терапии да бъдат включени в Позитивния лекарствен списък, извършва оценка на здравните технологии, следи ефекта от лечението и контролира цените на лекарствата, които се плащат с публични средства.

Само през 2025 г. са влезли в сила намаления на цените на производител на 520 лекарствени продукта. При процедурите за включване и промени в Позитивния лекарствен списък са установени по-ниски цени при 376 продукта, а при периодичните проверки на вече регулирани лекарства – при още 600. При други 125 групи лекарства с едно и също активно вещество е намалена и референтната стойност, използвана за изчисляване на публичното плащане за дневна доза или курс на лечение.

Именно тази дейност според фармацевтичните организации спестява публичен ресурс и позволява с наличните средства да бъдат лекувани повече пациенти.

Другата важна роля на съвета е свързана с новите лекарства. Всяка година НСЦРЛП разглежда десетки заявления за включване на терапии за тежки, хронични и животозастрашаващи заболявания, включително за заболявания, при които пациентите нямат друга терапевтична възможност. В позицията се посочва, че съществува риск реформата да доведе до загуба на експертиза и забавяне на процедурите. Според двете организации НСЦРЛП и сега работи с относително малък екип, а прехвърлянето на функциите му към нова структура може да доведе до допълнително натоварване и забавяне на процедурите.

Освен това се посочва, че НСЦРЛП поддържа регистъра на националните номера за идентификация на лекарствените продукти. Той е свързан с ключови системи в здравеопазването – Националната здравноинформационна система, електронната рецепта и НЗОК. Според фармацевтичния бизнес евентуални проблеми с поддържането и актуализирането на регистъра могат да се отразят и на работата на тези системи.

Организациите са особено притеснени и от това, че НСЦРЛП ще бъде превърнат от самостоятелен специализиран орган в част от общата администрация на здравното министерство. Според тях това може да размие отговорността при решенията за цените и публичното заплащане на лекарствата. В момента експертната оценка е отделена от политическите решения на здравното министерство, докато при новия модел тези функции ще бъдат концентрирани в рамките на една институция.

"Закриването на самостоятелния специализиран орган и прехвърлянето на функциите му в рамките на общата администрация на Министерството на здравеопазването крие и риск от размиване на институционалната отговорност по ключови решения, свързани с ценообразуването, оценката и заплащането на лекарствени терапии. Ясното разграничаване на експертната оценка от политическото вземане на решения е сред основните принципи на доброто управление и се прилага в редица европейски държави".

Фармацевтичният бизнес дава пример и с други европейски държави, където има специализирани органи за оценка на здравните технологии и лекарствените терапии – британският NICE, френският HAS и съответните институции в Нидерландия, Швеция и Полша.

Има и още една причина за тревога в бранша – от 2025 г. започна поетапното прилагане на новата европейска система за съвместна оценка на здравните технологии. Представители на НСЦРЛП участват в европейските структури, които подготвят общите клинични оценки и методологиите за тях.

Затова двете организации настояват преди закриването на съвета да бъде направена подробна оценка на въздействието. Според тях трябва да се провери как реформата ще се отрази на сроковете за достъп до нови лекарства, на европейските ангажименти на България, на експертния капацитет и в крайна сметка на пациентите.

"Всяка промяна в институционалния модел следва да бъде оценена преди всичко през призмата на последствията за пациентите", посочват от ARPharM и БГФармА.

"В момент, когато Европейският съюз изгражда обща система за съвместни клинични оценки и засилва ролята на националния експертен капацитет, считаме, че България следва да търси решения, които го съхраняват и развиват, укрепват неговата самостоятелност и едновременно гарантират ефективност, прозрачност и ясна институционална отговорност. Предложеният нов институционален модел поставя основателни въпроси и опасения доколко тези принципи могат да бъдат гарантирани при включването на специализираните функции на НСЦРЛП в общата административна структура на Министерство на здравеопазването", завършва позицията.