"Флорънс Адлър ще плува завинаги", Рейчъл Бийнленд, превод Габриела Кожухарова, издателство "Кръг"

Роман, който провокира въпроси с безброй възможни отговори, без някой от тях да е категорично правилен. Дори в хода на четенето читателят преразглежда позицията си на няколко пъти. Моралната дилема е тежка, казусът – необичаен, гледните точки – седем, а емоцията – завладяваща през цялото време.

Флорънс Адлър, героинята от заглавието, умира още в самото начало на историята. Тя е само на 19 години, прекрасна плувкиня, подготвя се след три месеца да преплува Ламанша. И се удавя – в шумотевицата на градския плаж, пред очите на слънчасалото множество. В това време сестра ѝ Фани лежи в болница за задържане, след като само преди година е родила преждевременно и новороденото е починало. За да предпази живата си дъщеря, Естер, майката на Флорънс и Фани, решава да скрият до раждането новината за смъртта на Флорънс.

Това е тежък и рискован план, който всеки миг може да се провали, въпреки че Фани е преместена в тъмна стая, в която не може да чете, няма радио и почти никой не може да ѝ отиде на свиждане.

Юни, юли и август 1934 година. В жегата тежестта на тайните е непоносима. Всичко може да се обърка. Отношенията на замесените в заговора се променят и узряват. Семейството се сплотява, като по неочакван, но съвсем естествен начин отхвърля като чуждо тяло всеки, който няма вярност и любов в сърцето си; и приобщава други, издържали изпитанието на тази мъка. Детето, което в началото изглежда като най-слабото звено от веригата, се оказва най-сърцато. Онзи, на когото разчитат, се огъва.

В цялата флуидност на връзките между героите има нещо съкровено и твърдо като гранит – почтеността и привързаността. Религиозните обреди, траурът, малките семейни обичаи, спомените и дори навиците се превръщат в най-надеждната опора за тези хора, преминаващи през кризисен период от живота си. Една от героините, Ана, е еврейка, успяла да напусне Хитлерова Германия, която търси начин как да доведе в САЩ и родителите си. На фона на надвисналата световна катастрофа, с всички знаци за терора в Германия и неминуемата Втора световна война, личната трагедия на семейство Адлър не губи значимостта си. Напротив, щедрите жестове на човешка солидарност, особено в такъв съкрушителен момент, показват пътя и светлината на човечността; възможността за спасение не просто на двама почти непознати, но на самата идея за солидарност и взаимопомощ.

Рейчъл Бийнленд разказва доста подробно в послеслова как точно е създала този роман и върху какви мотиви от своята лична родова история е положила основите на сюжета. Дори и тези металитературни страници излъчват усещането за почит и уважение. В един не прекомерно обемист роман, в който увлекателно са разгърнати темите за любовта, доверието и лъжата, отношенията между поколенията, бизнеса и политиката, Рейчъл Бийнленд утвърждава достойнството и обичта като животоспасяващи ценности.