Развитието на газовата ни мрежа е подчинено на идеята за хъба

До края на 2017 г. ще са ясни параметрите на проекта, планира се изцяло нов газопровод до Сърбия

Развитието на газовата ни мрежа е подчинено на идеята за хъба

Всички разговори за развитие на газопреносната мрежа на България са свързани с идеята за изграждане на газовия хъб "Балкан“ край Варна, чиято концепция в момента се уточнява, а до две седмици ще се обяви обществената поръчка за предпроектното проучване, което до края на 2017 г. трябва да даде отговор за източниците и маршрутите на захранващата суровина, за цената и капацитета на съоръжението и каква ще е рентабилността на бъдещото вложение в проекта.

Това заяви директорът на държавния газов оператор "Булгартрансгаз" Георги Гегов пред журналисти в четвъртък при общественото обсъждане на десетгодишния план за развитието на дружеството в Комисията за енергийно и водно регулиране.

От думите му стана ясно, че вървят сложни преговори за отклонение на тръба от "Турски поток" по дъното на Черно море до Варна или включване на този газопровод в българската газопреносна система и в бъдещия хъб през сухопътната граница с Турция. Също така със Сърбия вече са започнали преговори за построяването на чисто нов газопровод с капацитет от 10-12 млрд. куб. м годишно, по който да се транспортира суровина от газоразпределителния център "Балкан" през Унгария до австрийския газов хъб "Баумгартен".

Преди дни "Булгартрансгаз“ и "Сърбия газ“ подписаха меморандум, който предвижда компаниите да проучат възможностите за развитие на газопреносните системи на територията на България и на Сърбия.

"Ако говорим за 10-12 млрд. куб. м годишно, говорим за изцяло нова тръба. Проектът за интерконектора със Сърбия върви, но ние говорим за изцяло нова тръба“, обясни Гегов, цитиран от publics.bg. Суровината за тази тръба може да влезе през Варна или през българо-турската граница.

В момента има два маршрута които се обсъждат, каза шефът на "Булгартрансгаз".Сухопътно отклонение на "Турски поток“ също е възможно, ако се реализира, ще се наложи разширение на съществуващата тръба към Турция, по която потокът ще бъде обърнат в посока България, посочи Гегов.

"Ако действително ни се налага да поемаме 16 млрд. куб. м от посока Турция към България, а от тук - към Сърбия, Гърция, Македония, Румъния, ще трябва да се направят определени инвестиции. Но при всички случаи това ще е най-евтиният маршрут за транспортиране на природния газ", коментира още той, но не се ангажира с оценка на необходимите средства. По думите му транзитът ни към Гърция се запазва на 100%, за което имаме уверение от руска страна.

Гегов допълни, че се разговаря активно с "Газпром" за плановете за развитие на газопреносната ни мрежа и това "България да остане фактор в транзита на природен газ“.

"Всяка тръба, която минава през България е добре дошла“, заяви той по повод преговорите за отклонение на "Турски поток" към България.

До две седмици ще са ясни критериите за обявяването на обществената поръчка за предпроектното проучване за хъба "Балкан", което ще струва близо 2 млн. евро, каза Гегов. Половината от тях са предоставени безвъзмездно от Европейската комисия, която засега подкрепя плановете на премиера Бойко Борисов за газов хъб.

До края на годината се очаква газовият оператор да разполага с технико-икономически анализи с всички нюанси, включително политически, които биха се появили при реализацията на проекта за газовия център, посочи шефът на "Булгартрансгаз".

При представянето на идеята за хъба "Балкан" в началото на септември 2016 г. пред най-големите енергийни компании имаше четири проектни варианта, оценявани между 1.2 и 2 млрд. евро. Според десетгодишния план на оператора вече стойността на хъба е фиксирана на 2.4 млрд. евро. Първоначалните планове за изграждането на центъра, който е повече търговска платформа, отколкото инфраструктура, бяха да се създаде проектна компания, в която държавния газов оператор да държи мажоритарен дял, а останалата част от капитала да се предложи на стратегически партньори. Така всеки от акционерите ще осигури своя дял от инвестициите. Как ще се подходи обаче, трябва да каже бъдещото предпроектно проучване.

Георги Гегов съобщи още, че продължава интересът към виртуалната търговия и в момента седем дружества търгуват милиони кубически метри ежедневно, включително през румънския интерконектор.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес