"Тежката артилерия на ГЕРБ" в здравеопазването вдига само пушилка

Назначавайки Десислава Атанасова за четвърти министър на здравеопазването в правителството си, премиерът обяви, че след трима безпартийни вече вади "тежката артилерия на ГЕРБ". Сто дни по-късно виждаме как действа "тежката артилерия" - като медицинска полиция с включени сирени, внезапни проверки и хайки, предварително "подработени" медийно, с подобаващ разобличителен ефект.

Също като в първите сто дни от управлението на ГЕРБ, когато всички министри вадеха ужасиите на предшествениците си и това само по себе си бе сочено като успех на новите.

Предприетите от Атанасова проверки са напълно в реда на нещата, стига да не оставяха натрапчивото впечатление за кампанийност и много пара в свирката, но без реално свършена работа.

Това, че са констатирани злоупотреби в "Пирогов", например, е показателно за начина, по който работи цялата система. Защото болница "Пирогов" е много голяма, винаги е била на показ и трудно може да повярваме, че случващите се там нарушения са нещо случайно и изолирано.

За три години обаче ГЕРБ не само не направи нищо, за да промени поне някои от дефектите на системата, но дори допълнително влоши ситуацията с необмислени ходове.

При това положение, вместо да предложи оздравителни, макар и непопулярни мерки, "тежката артилерия на ГЕРБ" смело яхна вълната на масовото недоволство и оглави протеста срещу управляваната от самата нея система.

И това очевидно работи, както ни внушава държавната социологическа агенция. За разлика от тримата си предшественици, които според всички социологически проучвания бяха с незавиден и постоянно падащ рейтинг, Атанасова според НЦИОМ е успяла от април до май да повиши одобрението към себе си от 12.3% до 23.6%!

Атанасова хукна на внезапни проверки по болници и домове за деца, за да се учудва, изненадва и ужасява от ставащото в тях, сякаш никога не е работила в същата тази порочна здравна система.

Медиите показаха угрижената министърка как ходи на свиждане на пациентка, за която лично се разпореди да бъде лекувана, независимо колко ще струва и това бе само щрих от цяла поредица ефектни изяви, предизвикващи спонтанно одобрение и съпричастност.

И в това няма лошо, ако спечелено доверие бъде оползотворено в полза на обществото, а именно да се създаде такава система, че всички пациенти да получат адекватна грижа, а не само тези, които са се домогнали до министъра.

Здравният министър не може нито да придружи всеки пациент до болницата, за да се убеди, че ще го приемат без да го размотават, нито да извърши проверка на всеки смъртен случай в болница, още по-малко да проследи лечението на всеки български гражданин. Работата на здравния министър е да създаде механизъм, който гарантира, че по-малко хора ще бъдат връщани и размотавани, а болниците няма да покриват дефицитите с нелегални и полулегални практики.

Зрелищните акции обаче се котират далеч по-добре пред аудиторията, която иска виновник и наказани за състоянието на здравната система.

Едните проверки и другите

В последните дни удобна изкупителна жертва стана именно институтът за спешна медицинска помощ “Пирогов“, където се приемат едни от най-тежките случаи в цяла България и където хора със и без здравни осигуровки получават скъпо лечение, понякога в продължение на месеци. Естествено, здравното министерство като принципал и НЗОК като финансираща институция са длъжни да контролират дейността на болниците, но това е тяхно рутинно задължение.

Затова, когато здравният министър нахлува на пожар в петък следобед в някоя болница и обявява, че започва проверка, се създава усещането за избирателен подход. Защото проверките в останалите болници текат тихо и кротко, макар за всеки да е ясно, че нередности навсякъде има – къде по-големи, къде по-малки.

Усещането за избирателен подход се засилва допълнително от пестеливата информацията около друга проверка в болницата в Русе, където са работили Атанасова и нейният зам.-министър Минчо Вичев преди да поемат кормилото на националното здравеопазване.

Въпреки, че там съмнения за източване на НЗОК за половин милион лева изрази лично директорът на районната здравна каса, набързо и безшумно направената проверка не откри нищо фрапиращо, а само обичайни нередности или поне така бе съобщено.

Публична тайна е, че голяма част от клиничните пътеки, от които се издържат болниците, са недофинансирани и една малка част са по-скъпи, поради което от години болничните директори са принудени да правят сложни еквилибристики, за да постигнат баланс между губещи и печеливши дейности. Парите, които държавата отпуска за спешно преминали болни, също не покриват разходите на лечебните заведения.

Публична тайна е също, че по места болниците си имат "обръчи от фирми", печелещи обществени поръчки. Клиниките, естествено, не биха имали интерес да съчиняват голяма част от разнообразни схеми за източване на НЗОК, ако всяка тяхна дейност се заплащаше подобаващо. Но понеже не им се плаща, те прибягват до лечение на пациенти по по-скъпи пътеки, искат пари от пациенти под различни форми – като избор на екип, дарения и др. А изкореняването на тези практики е изцяло в правомощията на управляващите и здравния министър. Друг въпрос, е че за властта е много по-удобно пациентите да бъдат настройвани срещу лекарите – в противен случай гневът може да се насочи към правителството.

Отмяната на избор на екип в болница остава все така обещание

Ако се оставят настрана зрелищните акции и се погледнат обещанията, с които дойде новият здравен министър, се вижда, че голяма част от тях са неизпълнени или изпълнени по спорен начин.

Едно от първите обещания на Атанасова беше да премахне избора на екип в болниците, който е един от начините за доплащане. Засега това обещание остава само на думи, но периодично се лансира наново, за да събира обществено одобрение.

Въпреки, че според Атанасова изборът на екип е незаконен, тя далеч не иска да изкорени тази практика, за да спрат пациентите да плащат, а по-скоро възнамерява да я легализира като от нея ще могат да се възползват само и единствено осигурените в частен фонд.

Това първо, би оскъпило крайната услуга за желаещите да си платят, и второ е неатрактивно, защото никой не би си направил допълнителна осигуровка само и единствено заради тази услуга. Отделно от това частните фондове почти не работят с индивидуални клиенти, а само с корпоративни.

Докога ще се лъжем с доплащането?

Освен за избор на екип в момента пациентите доплащат редица други неща при престоя си в болница като лекарства, консумативи и пр.

Управляващите обаче така и не предложиха как да се избегне раздаването на пари от пациентите на ръка, което може да стане като се засили участието на частните здравноосигурителни фондове или по друг начин.

А без цялостно решение на проблема, болниците само ще бъдат стимулирани да измислят друг начин, по който да вземат парите на пациентите. Ясно е, че в края на краищата сметката се плаща от болните, въпросът е как става това – чрез изнудване или по ясни правила.

Какво се случи с цените на лекарствата

Главното обещание, с което дойде Атанасова, бе за понижаване цените на лекарствата и пълна прозрачност в лекарствената политика. Именно скандалът с цените на лекарствата коства поста на нейния предшественик Стефан Константинов. Атанасова се хвърли да предлага мерки за поевтиняване на лекарствата през закони и наредби, но бързо забрави за обещаната прозрачност. Така за обществото продължава да е неясно цените на колко точно лекарства са се повишили вследствие на сбъркана лекарствена политика, на колко от тях са намалени, кой е отговорен, има ли облагодетелствани фирми и въобще коя фирма какъв дял от обществените средства получава. Загадка остава и какви щети са нанесени на бюджета за лекарства, формиран от парите от данъци и здравни вноски.

Медикаментите, които най-много поскъпнаха след прехвърлянето им от здравното министерство към НЗОК, си остават на същите високи цени. Или с 250-500% по-скъпи, отколкото, когато са купувани на търг от министерството. Поскъпването е абсолютно законно и се дължи на това, че НЗОК плаща на цените в позитивния списък, които са много по-високи от постигнатите при търговете, защото когато фирмите се конкурират, свалят цената. По този повод Константинов предлагаше с нормативни промени да се запише, че НЗОК не може да плаща на по-високи цени от тези на търговете на министерството. Неговото предложение обаче беше охулено от депутатите от ГЕРБ и лично от Десислава Атанасова, която сега заедно с НЗОК прибегна да абсолютно същата мярка.

И до ден днешен здравното министерство не дава пълната информация за това как са се променили разходите за лекарства и позициите на фармацевтичните фирми след децентрализирането на търговете за онколекарства от министерството към болниците.

В същото време, без да представи достатъчно убедителни аргументи за ползите от тази промяна, Атанасова обяви, че това положение няма да се промени. За същите тези лекарства сега от НЗОК твърдят, че са постигнати отстъпки между 5% и 90%. Но отново става въпрос за отстъпки от цените в позитивния списък и по никакъв начин не става ясно по-високи или по-ниски са тези цени спрямо търговете на болниците и спрямо търговете в здравното министерство.

Едно от изпълнените обещания на Атанасова е увеличението с 18% на заплатите в Бърза помощ. Това обаче беше направено за сметка на орязани средства за ремонти. От министерството обясниха, че това така и така са пари, които е нямало да бъдат използвани, въпреки, че в същото време телевизиите излъчват шокиращи кадри от лоша материална база в болниците, което пак се пише като негатив за самите болници.

Така се очертава да бъде до изборите – с шумни акции ще се замазват нерешените проблеми на здравеопазването. Дефектите ще продължават да си стоят и да се трупат, а хората ще бъдат все по-недоволни. Наивни са обаче надеждите, че ако нещо не се промени и то значително, гневът ще го отнесат само болниците и лекарите.