Цените на тока у нас са в Параграф 22

Спокоен следизборен момент за реформи и поскъпване не може да се чака, смята енергийният експерт Иванка Диловска

Иванка Диловска

Ирония е, че политиците искат да развалят дългосрочните договори за купуване на ток от т.нар. американски централи у нас, а в момента те стабилизират сектора и подобен вид контракти за субдидиране на производителите се одобряват от Европейската комисия, смята енергийният експерт и член на управата на Института за енергиен мениджмънт Иванка Диловска.

Според нея правителството все още има шанс да спаси за следващите 15 години българските въглищни централи. Трябва обаче максимално бързо да предложи на Брюксел механизъм за плащане на капацитети на всички електроцентрали и да обяви търг за такива субисдии по прозрачни правила. Иначе пак има вариант за защита, но за по-кратко време и с по-тежката цена на скоростни вместно на плавни пазарни промени. А и изискванията към въглищните централи могат да станат още по-тежки, заради по-голямото присъствие на Зелените в Европарламента, прогнозира Диловска, която има дългогодишен опит в дейността на европейските институции по време на работата си в бившото Министерство на икономиката и енергетиката.

В интервю за Mediapool тя призова политиците да спрат да бягат от темата табу за поскъпването на тока за бита и да си дадат сметка, че цените на електроенергията не са самоцел, а са следствие от ясна визия, стратегия, план за развитие от полза за обществото.

Госпожо Диловска, за поредна година се спори много или малко е поскъпването на тока. Какво смятате в Института по енергиен мениджмънт? Кой е прав?

Всъщност, реално поскъпване няма да има. Цените са коригирани с размера на инфлацията, а това е само индексация. Интересното е, че според прогнозата на КЕВР, при това консервативна, през следващата регулаторна години цените на базовата енергия на борсата ще се покачат значително и ще достигнат до 89 лв./МВтч, което е с 19 лв./МВтч повече, отколкото тазгодишната прогноза.  И въпреки това крайните цени почти не се променят.  Как го постига комисията? Чрез приходите от СО2 емисии, които тази година се очаква да са над 800 млн. лв. и всичките се предвижда да се използват за намаляване на цена "Задължения към обществото". Сега за нея плащаме 36,75 лв./ МВтч, а след юли ще плащаме 20,49 лв./МВтч или с почти 45% по-ниска. Ето как приходите от СО2 емисии обуздават по-високите пазарни цени на енергията.

Иронията е в това, че същите тези цени (на СО2 емисиите)  представляват финансов потоп за въглищните централи. Ето например, държавната ТЕЦ "Марица изток“2 - с разходи от около 140 лв./МВтч, не е допустима за участие на регулирания пазар съгласно законова разпоредба, недопускаща на този пазар производители с разходи с над 10 процента по-високи от борсовата цена за базов товар. Тогава къде би могла централата да пласира продукцията си? Отговорът е – на борсата.  Параграф 22, защото с цените на борсата тя може да финансира само разходите си за гориво и емисии. А другите разходи – за поддръжка, ремонти, заплати, финансови разходи? Кой ще ги покрива, за да продължи да работи централата? Тези въпроси все още нямат отговори. Но времето не чака.

При това положение какви са вариантите за спасяване на тази базова държавна мощност? Министерството на енергетиката отдавна има работна група за търсенето на такива, но все още няма нищо конкретно освен поисканото одобрение за преоформяне на дълг на централата към БЕХ в акции на холдинга и вдигане на капитала с 600 млн. лв.

Не мога точно да кажа, защото не съм запозната с искането до ЕК. Но все пак това са финансови еквилибристики с краткосрочен ефект, които няма да доведат до същинска жизнеспособност на централата. Електроцентралата е в критично положение. Тя на хартия не е в несъстоятелност, но фактически е. 

Вероятно, защото все още никой не я е поискал.

Ако нямаха зад гърба си БЕХ, щеше да е различно. Наличието на БЕХ проточва нещата във времето и ги замъглява. Всъщност, логиката е ясна. Първо, централата е нужна за сигурността на  системата. Второ, липсват ѝ пари, защото само пазарните приходи са недостатъчни, за да продължи своята работа. Трето, при рискове за сигурността на електроснабдяването, предизвикани от липса на пари, в ЕС е разрешено субсидиране на необходимата разполагаемост.

Така че, това трябва да се направи. И са налице успешни практики в редица европейски държави. Защото енергийната сигурност е национална отговорност на всяка държава членка, а не на ЕС.

Решение ли е разпределянето на капацитети за всички енергийни мощности и плащането на такса за тяхната разполагаемост, за което се говори усилено, но трябва да стане факт до края на 2019 г. ? У нас тепърва се обсъжда такъв механизъм, а трябва да се одобри от ЕК и да се проведат търгове за капацитети.

Това е работещо решение. Механизми за осигуряване и плащане за капацитет има почти навсякъде в ЕС. В началото на 2018 г. ЕК одобри серия от такива искания и вече в ЕС действат 36 механизми за капацитети, които са от най-различен тип. Всяка държава членка  е оценила адекватността на енергийните си ресурси и е установила, че сигурността на снабдяването е застрашена. Затова са конструирали такива механизми за плащане на капацитети, предложили си ги на ЕК, защитили са ги и те са били одобрени като допустима държавна помощ.

Както казах, това са субсидии за мощности, които не могат да получат достатъчно приходи от пазара, за да работят. Затова и толкова дълго се обсъждаше новият модел на европейския електроенергиен пазар, Старият показа редица дефекти и просто рухна заради ниските цени, повлекли след себе си не само липса на инвестиции в необходими нови мощности, но и затваряне на съществуващи жизнеспособни мощности.

Вторият дефект на стария пазарен модел беше намалената използваемост на конвенционалните централи - ВЕИ-тата избутаха, образно казано, въглищните и газови централи от производство, а те, колкото по-малко часове работят, толкова по-малко приходи имат, защото на борсата се плаща за продадена енергия, а не за осигурена разполагаемост. Намаляването на тяхното производство, съчетано с ниските цени, доведе до затваряне на много централи. И тъй като, както казах, сигурността на снабдяването е отговорност на самата страна членка, държавите започнаха да въвеждат механизми за капацитет, субсидиращи този вид необходими на системата централи, за да не фалират.

В резюме, на електроенергийния европейски пазар се появи проблемът с липсващите пари, който доведе до проблема с липсата на мощности. Механизмите за осигуряване на капацитет са ключ за решението и на двата проблема.

А защо в България отдавна се говори за тези механизми, а все още не е разработен такъв?

В основата на механизма за капацитет е, че на централите се плаща не само за произведената енергия, но и за разполагаемост. Такива са по същество и дългосрочните договори на тецовете "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал", но цените при сегашните механизми за капацитети трябва да са получени на тръжен принцип при строги изисквания за недискриминиране на участници, включително от други държави и от страна на потреблението. При пазарните типове механизми за капацитет централите продават на борсата и оттам получават приходи за енергия, но онези от тях, които са спечелили търгове за капацитети, получават и допълнителни средства за това, че са на разположение със своите мощности за гарантиране на сигурно снабдяване. Субсидии чрез такива механизми за капацитети могат да получават не само вече съществуващи мощности, но и бъдещи, новопостроени.

По мое мнение, вниманието при нас беше приоритетно насочено към "разваляне“, "прекратяване“ или по-точно преобразуване на дългосрочните договори  в пазарни.  Но беше пропуснат по-основният риск, а именно проблемът с липсващите пари на пазара, водещ и до риск от затваряне на нужни за системата мощности заради пазарните дефекти.

И в крайна сметка нищо не е направено за разваляне на договорите с американските централи, но не са защитени и останалите мощности, сред които и държавната ТЕЦ.

Може да се каже, че и в двете посоки сме във фазата на намеренията. Иронията е в това, че в крайна сметка забавянето и запазването на дългосрочните договори с "Ей И Ес" и "КонтурГлобал" оказа стабилизиращ ефект върху електроенергийната система. Представете си, в противен случай  можеше да разполагаме с 3 централи в ситуацията на ТЕЦ Марица изток 2.

През декември 2018 г. се постигна консенсус по текстовете на преработения Регламент за електрическа енергия и стана ясно, че субсидирането на термични централи ще продължи, но с много ограничения по време и обхват. Това се отнася особено за централи, които изхвърлят над 550 гр. СО2/КВтч, а такива са всички (100%) термични централи в България. Те ще могат да участват в механизми за капацитет до 1 юли 2025 г., когато се слага край на субсидирането на съществуващите въглищни централи. А нови централи на въглища не могат да участват в механизми за капацитет след приемането на Регламента, т.е. вече не могат. Така че, механизми за капацитет ще продължат да се прилагат, въпросът е какви и до кога.

Полша е в аналогична на нашата ситуация - засегнати от "правилото 550“  са 91 на сто от термичните ѝ централи. Но Полша успя да направи пробив в своя полза с клауза в Регламента, която придоби известност като "Полската клауза“. Тя гласи, че "правилото 550“ не се отнася за договори по механизми за капацитет, подписани преди 31 декември 2019 г.

С подредени във времето действия Полша получи одобрение от ЕС на механизъм за капацитет, проведоха търгове и успяха да подпишат договори в края на 2018 г. Те успяха да подпишат 15-годишни договори за нови четири въглищни централи с обща мощност от 3.6 ГВт. Подписали са и договори със съществуващи въглищни централи с по-кратки срокове на действие.  И така в Полша ще има субсидирано чрез механизми за капацитет производство на електроенергия от въглищни централи поне до 2039 г. За целия период на действие на механизма Полша ще субсидира съществуващите си и новоизградени въглищни ТЕЦ с общо 3 млрд. евро чрез заплащане на цена за капацитет, тоест за разполагаемост, в размер на 55 евро за киловат инсталирана мощност на година. Цялата процедура отне на Полша около две години.

Тук ще възникне резонният въпрос: Защо точно тези централи трябва да спасяваме? Защо да не плащаме за по-чисти и по-евтини централи? В правилата за провеждане на търгове за капацитети се казва, че замърсяващите мощности не са предпочитани, но в същото време в търговете не трябва да има дискриминационни изисквания, трябва да се предпочетат решенията с най-малка финансова тежест за потребителите, да се допускат чужди инвеститори и трансгранични мощности, както и да се допуска участие на индустриални потребители, които да намаляват консумацията си при нужда по искане на системния оператор – така наречения demand response.

Дали бавенето на прилагането на тези механизми у нас е заради страха, че тези огромни субсидии трябва да се вкарат в цената на тока за крайните потребители, което е чувствителна тема за всички политически сили у нас?

Две вероятно са причините. Едната е отпорът от страна на индустриалните потребители, които, меко казано, не биха били щастливи от повишаване на цената, защото е пречка пред техния бизнес.

Другата причина е, че колкото и очевидна да е нуждата от повишаване на цените на електрическата енергия, това си остава тема табу за политиците.  Всички бягат от нея. Но е важно да си дадат сметка, че цените не са самоцел, а са следствие от ясна визия, стратегия, план за развитие от полза за обществото. А и от ЕС искат да видят национален план Енергетика-околна среда до 2050 г. Изчакването на спокоен следизборен момент вече става невъзможно.

Ясно е, че няма да се запазят всички въглищни електроцентрали до 2028 г., както прогнозира "Ебектроенергийният системен оператор" (ЕСО) в проекта си за десетгодишен план. Част от тях няма да издържат технологично, те са вече амортизирани. Нямат да издържат и екологично, защото екологичните изисквания към тях стават все по-строги, а и обществената полза е да живеем в по-чиста и по-здравословна среда. Останалите обаче трябва да получат необходимата подкрепа, за да продължат да работят, защото са нужни на системата.

И нещо много важно. Когато се вземат решения, не трябва да се сравняват сегашните цени с цените през следващото десетилетие. А да се избере сценарий за развитие с най-ниски разходи спрямо другите сценарии. Направени вече оценки на въздействието на "правилото 550“ от авторитетни европейски консултанти показват, че използването на съществуващи  мощности е по-евтин вариант в сравнение с преждевременното им затваряне и заместване с нови.

Проблем е, че докато в България имаше критики към евродепутатите, че са проспали  пакета "Макрон", беше проспан и Четвъртият енергиен пакет, който вече е приет и възможности за промяна няма. Последната бе предложената от Полша в редактирания Регламент за вътрешния пазар на електрическа енергия, с което те защитиха своите интереси. Това показва колко е важна ролята на евродепутатите и заинтересоваността ни да сме част от европейското общество, а не да сме хора без преводач.

Оптимистичното в случая е, че и България все още може да се възползва от полската клауза. По примера на Полша, България има възможността да извърви целия път, но в съкратени срокове и да подпише договори за плащания за капацитет преди 31 декември 2019 г. по старите правила.

Но ние още сме на етап анализи, как ще стане това за половин година?

Теоретично все още има време, защото до 31 декември 2019 г. може да се предприеме нещо както казах. Ако се получи забавяне, тогава влизат в сила правилата на новия регламент и тогава за съществуващи въглищни централи ще може да се подписват договори за капацитети до 1 юли 2025 г. По правилата на новия регламент държавата членка, освен оценка за риска пред националната ѝ енергийна система, ще трябва да предложи за одобрение от ЕС и план за отстраняване на пазарните дефекти, които водят до това централите да не могат да се издържат от свободния пазар. Този план трябва детайлно да описва какви мерки ще се вземат, за да се подобри националният пазар.

Тоест, пазарът идва на първо място – той трябва да стане устойчив, с адекватни ценови сигнали, вдъхващ доверие на инвеститорите. Ако предложените мерки в плана не са достатъчни да се реши проблемът със сигурността, тогава идва ред на механизмите за капацитет. Но те вече ще бъдат ограничени до 10 години и през това време държавата членка ще трябва да следи и да докладва за състоянието на пазара.  Ако стане надежден, механизмите за капацитет трябва да отпаднат дори преди да изтече крайният срок на действието им.

Тоест, изискванията на новия регламент са по-строги, нотифицирането на механизмите за капацитет ще е по-трудно, но и той дава възможност за плавен преход, макар и по-кратък -  за периода до средата на 2025 г., след което въглищните централи трябва да преминат към изцяло пазарни условия без субсидиране.

Правили ли сте в института анализи каква ще е цената на тези капацитети, както е ясно, че в Полша това ще струва на потребителите 3 млрд. евро?

Докато не е ясно какъв тип механизми за капацитет ще избере България, за какъв капацитет ще се провеждат търгове, за колко години ще се подписват договори, всичко ще е в рамките на широк диапазон от вероятности.  След това, самите цени за капацитет ще се определят чрез конкурентна тръжна процедура, която не е сигурно, че ще бъде спечелена от въглищните централи.

Това, което със сигурност знаем, е, че за да работят въглищните централи у нас, се нуждаят от цени между 75 и 100 евро на мегаватчас, както става ясно от ценовите предложения пред КЕВР. А борсовата базова цена е 45 евро/МВтч. Разликата е огромна. Просто трябва да се намери механизъм, за да се компенсира тази разлика, след като е ясно, че въглищните централи са безусловно необходими на системата.

Вариантите са два – въвеждане на механизми за капацитет, които да работят паралелно с организирания борсов пазар или чист организиран борсов пазар, който трябва да осигури значително по-високи и по-волатилни цени. Въвеждането директно на втория вариант е невъзможно – българският електроенергиен пазар е все още незрял, не е обединен със съседните, не е конкурентен и е с ниски ценови нива.
При механизмите за капацитети поскъпването ще е относително по-ниско в сравнение с варианта чист пазар на енергия, защото плащанията ще са насочени само към централи, спечелили търгове и предоставящи определена от регулатора разполагаемост.

Десетгодишните европейски прогнози предвиждат нарастващи и все по-волатилни борсови цени. Очаква се почасовите базови цени да са не падат под 60 евро/МВтч и да достигат до 200 евро/МВтч. Тези променливи и все по-високи пазарни цени ще върнат доверието на инвеститорите в пазара и ще дадат зелена светлина за необходимите инвестиции, без да са необходими пазари за капацитети. Това няма да се отрази толкова много на сметките, защото ценовите пикове ще са кратки. Но това е далечното бъдеще. Преди това престои сложен преход към чистия електроенергиен пазар.

Вече са налични и интересни оценки на европейско ниво за това как ще се отрази правилото за 550 гр СО2 на кВтч, което засяга всички наши термични централи, върху разходите. Разходите за енергия в европейски мащаб ще се увеличат с 58 млрд. евро заради затварянето на съществуващи централи и заместването им с по-скъпи нови, тъй като спестените въглеродни емисии ще стигнат 60 евро за тон.

Затварянето на централите с емисии над 550 гр обаче ще доведе до рязко намаляване на търсенето на въглеродни емисии и така ще спаднат техните цени. Поевтинеят ли СО2 цените, останалите сектори ще започнат да бълват повече емисии, защото ще отслабнат стимулите за спестяване и реално това правило  няма да доведе до никакво спестяване на емисии. Икономиите на емисии от енергетиката ще се компенсират от увеличаване на емисиите от други индустрии.

Е, никой ли не е направил този анализ?

Мненията са различни. Защитниците на "правилото 550" са доволни, че се слага ясен срок за края на субсидирането на въглищните централи - Last call for coal! Според други, "правилото 550" дублира схемата за търговия с емисии и върху нея се наслагва административен режим. Според мен, има риск да се повторят несполуките с ВЕИ-тата – хем да има конкурентен пазар, хем да има субсидии и задължително изкупуване на енергия.  Е, ВЕИ производителите влязоха в пазарния график, изместиха конвенционалните централи, те започнаха да фалират, създадоха се рискове за сигурността, започнаха да се подписват механизми за капацитет. Сега пък административно ще се затварят въглищни централи, след като това би трябвало да се регулира пазарно чрез схемата за търговия с емисии.

Освен това, оценките показват, че "правилото 550" ще доведе до замяната на въглищните централи основно с газови. При силната зависимост на Европа от руския природен газ и като цяло силно волатилните цени на газа, това ще доведе до подкопаване на енергийната сигурност на Европа.

Все пак, това са до голяма степен абстрактни отклонения. Чисто прагматично,  е ясно, че трябва да спазваме преработения  регламент.  А може да се очакват и още по-строги правила.  С увеличаването на присъствието на Зелените в Европейския парламент рестрикциите в енергетиката ще се увеличават.

Има подозрения в бранша, че бавенето на този механизъм е заради АЕЦ "Белене. Да се оправдае строежът ѝ с очертаващото се затваряне на ТЕЦ-овете. Смятате ли, че има основание за такава конспирация?

Винаги е имало напрежение между ядреното и въглищното лоби, но  не ми изглежда да става дума за конспирация. Има несъвпадение във времето - ако не се въведат механизми за капацитет въглищните централи ще преустановят работа по икономически причини изпреварващо, вероятно преди избор на инвеститор за ядрената централа. От друга страна, те, с изключение на "Ей И Ес" са вече на преклонна възраст, така че предстои постепенното им излизане от експлоатация и заместващи мощности по тази причина ще са необходими. Но има и друг момент – въглищните централи са незаменими за устойчивостта на система като нашата, при която просто няма ефективен достъп до другия обичаен ресурс – природния газ.

Какви ще са новите заместващи мощности престои да видим. Но предвид регламента, който не позволява нови въглищни централи да участват в механизми за капацитети както и предвид високата емисионна интензивност на лигнитните централи (около 1300 гр СО2 на КВтч  при 800 гр./кВтч СО2 на централите на кафяви въглища) изглежда невероятно да са на въглища.

А защо министър Петкова постоянно повтаря как ще запазим ТЕЦ "Марица Изток 2" и имаме въглища да ползваме за 60 години?

Не знам. Това за ползването на въглищата е записано и в проекта на интегрирания национален план "Енергетика и климат", но за всички от бранша вече е ясно, че шансовете стават все по-нищожни и възможностите за реакция все по-безплодни.

В публикувания първи вариант на националния план няма отговор как ще се запази въглищната индустрия. Няма дефинирани мерки и конкретни механизми, които да мобилизират усилията на отговорните институции и на енергийните компании.

Защо тогава не се мисли за иновативни технологии и вместо да субсидираме агонията на въглищния бранш, да се раздадат тези пари на домакинствата да си сложат слънчеви панели и директно да се захранват в електроенергия вместо да се търпят загубите по преноса от огромните сегашни електропроизводствени мощности? Защо не се инвестира в батерии за съхранение на енергия, в умни мрежи за управление на товарите?

Това е една от линиите на европейската програма за справедливия енергиен преход – за подпомагане на регионите, където в момента има замърсяване, онези, където предстои затваряне на мощности – да се направи така, че да няма трусове сред хората. Доколкото обаче съм запозната, България не участва в тази платформа.

На хората се дължи уважението отрано да им кажеш какво да очакват. Да направиш смислен план с тях, за да знаят какво ги чака  и да насочат усилията си в правилна посока.

Все трябва да има изход.

Няма затворени врати. Може да се каже, че новото европейско законодателство отваря и нови. Въпросът е да намерим верните ключове.

Но тук, на местна почва, е важно да се създаде финансово спокойствие в сектора. ТЕЦ "Марица изток 2" не е единствената централа със сериозни проблеми. НЕК има натрупан сериозен тарифен дефицит,  който през 2014 г. беше 1.4 млрд. лв., а оттогава продължава да расте. Очакванията и настояванията на НЕК да се започне поетапното му ежегодно погасяване засега се отлагат във времето. Но докога?

Заслужава си да се помисли  за привличането на частни капитали като средство за подобряване на финансовото състояние на енергийния сектор. Не е лесно да се каже къде да се допуснат частни капитали, но затова е политическото управление.

Но и приватизацията, както цените, устойчиво се превърна в тема табу. 

Още по темата
Още от Интервюта