Бензин и дизел с абсолютен рекорд, нагоре тръгват газ, парно и ток

Докато премиерът Борисов и министрите му водят героични битки срещу "спекулативното" поскъпване на яйца и козунаци, основните енергийни цени удариха рекорди, които ще повлияят на цялата индустрия и ще повлекат поскъпване на стоки на едро и дребно.

Държавата осъмна в сряда с безпрецедентно високи цени на бензин и дизел, които скочиха с 5-7 ст. до рекордните 2.69 лв. за литър от най-масовия бензин А95 и 2.73 лв. за дизелово гориво. Министърът на транспорта Ивайло Московски заяви, че държавата няма много инструменти да се меси в цените.

Същия ден Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) обяви, че природният газ ще поскъпне с 13% от 1 април, което означава скок на парното и топлата вода между 4 и 12 на сто за различните градове на страната (9.4% за София). Шефът на регулатора Ангел Семерджиев поясни, че ако повишението на газа е под 13%, държавното дружество "Булгаргаз" ще фалира.

"Много е трудна ситуацията, но няма как да се намали още поскъпването на цената на газа от 1 април, без да се очаква ефектът на евентуален фалит на "Булгаргаз”, каза Семерджиев пред журналисти след обществена дискусия за бъдещите цени на газ и парно.

Цената на газа в България е една от най-високите в Европа, при положение, че няколко европейски страни вече успяха да договорят намаление по договорите си с "Газпром" над 10%.

За подобни отстъпки настоява и София, като се очакваше те да бъдат обявени по време на визитата на шефа на "Газпром" Алексей Милер в София на 29 февруари, но това не се случи.

Беше съобщено, че преговорите сега започват и резултати може да има след един-два месеца.

Предстоящото поскъпване газа с близо 13% става на базата на вече повишените цени на синьото гориво с 4.34% от януари; с 6. 67% от октомври 2011 г., 4% от 1 юли 2011; 4.5% от 1 април 2011 година.

Така след драстичното поскъпване на бензин и дизел, българските потребители ще плащат повече и за газ и парно, а от 1 юли се задава повишение на цените и на ток с около 10 процента.

Държавата безпомощна, КЗК казва след 3 месеца има ли картел на горивата

На фона на тези сериозни промени в цените на основни суровини за промишлеността, държавата за пореден път демонстрира своята безпомощност в регулацията на пазарите, след като от Комисията за защита на конкуренцията обявиха в парламента, че най-рано след три месеца може да се стигне до окончателно решение има ли картел на пазара на горива.

Миналата седмица "Лукойл", "Нафтекс", "Ромпетрол" и ОМV бяха уличени в забранено споразумение и съгласувана практика за определяне на цени. Законовите срокове за възражения от страна на компаниите, изслушването им в комисията и уведомяване на Европейската комисия ще отложат с месеци решението на КЗК да санкционира ли търговците и да постановят прекратяване на нарушението, каза председателят на КЗК Петко Николов пред парламентарната комисия по икономика и енергетика.

В същото време влязло в сила увеличение на цените на "Лукойл" на едро с 1.8 на сто шокира шофьорите с незапомнени цени на горивата. Световните петролни пазари обаче също тръгнаха нагоре в очакване на данните на американското енергийно министерство за запасите от нефт. Така американският лек петрол вдигна цената си с 0.59 на сто, достигайки 106.66 долара за барел при априлски доставки. Фючърсите за следващия месец при сорта Брент вървят по 124.49 долара за барел, което е с 0.3 повече.

Няколко дни по-рано шефът на “Лукойл” Валентин Златев заяви в телевизионно интервю, че искрено му се иска цените на горивата да падат, но няма предпоставка това да се случи, защото светът е в криза. Според него основна причина за сегашното състояние на пазара е намаленият износ на Ирак и Либия.

В същото интервю Златев пък каза, че след като като два пъти “Лукойл” е проверявана и нарушения не са открити, същото ще се случи и сега.

"КЗК не е ценови регулатор на който и да било пазар, комисията не може да определи цената на стоката или услугата, не може да я намали, не може и да я увеличи. Тя може да наложи само санкция на страните, които координират действията си спрямо фиксирането на една цена", коментира ситуацията Петко Николов пред депутатите в сряда.

При положение, че КЗК прецени, че четирите компании – търговци на горива, са координирали цените си, ги грози глоба с до 10% от оборота за предходната финансова година. Приходите само на “Лукойл” за 2010 г. са в размер на 3.3 млрд. лева, става ясно от финансовия отчет на компанията. Отделен въпрос е дали наложените санкции ще издържат в съда.

Доказателствата за картел на пазара на горива няма да издържат пред съда, защото са събрани след писмена кореспонденция между обвинените компании и КЗК, смята обаче съпредседателят на Синята коалиция и председател на парламентарната комисия по икономика и енергетика Мартин Димитров.

Според него антимонополната комисия не си е свършила работата и е трябвало да направи по-обстойна проверка на петролните компании – влизане в офисите им, изземване на мобилни телефони, компютърна техника и документация.

Ако обвинението към търговците на горива не бъде доказано, компаниите имат право да предявят искове впоследствие по граждански път, ако сметнат, че са претърпели вреди, обясни от своя страна Петко Николов.

За яйцата може, за горивата - не може

Транспортният министър Ивайло Московски също коментира темата в сряда. В случай, че четирите компании не успеят да докажат цените си, “ще настояваме за максимален размер на санкциите”, каза министърът. Той допълни, че цените на горивата трябва да се определят на пазарен принцип и че държавата няма много инструменти да се меси при определянето им.

Само преди седмица премиерът Бойко Борисов се закани да провери цените на яйцата и агнешкото по магазините и ако не са поевтинели, да спре субсидиите за сектора, защото не може "спекулативно измъчват хората, на практика да стават печалбари".

Петко Николов припомни на депутатите досегашната работа на КЗК по разследването за незаконни практики на пазара на горива. На 9 март 2011 г. стартирахме секторния анализ и го приехме на 27 юли 2011 г., за около 4 месеца и половина, каза той и допълни, че това са изключително кратки и съкратени срокове. Ако някой ги определя като дълги, то по-скоро трябва да погледне какво правят другите антимонополни комисии в страни-членки на ЕС, уточни Николов.

След като вече има повдигнато обвинение срещу "Лукойл", "Нафтекс", "Ромпетрол" и ОМV, компаниите имат едномесечен да предявят своите възражения. Следва 14-дневен срок да се проведе изслушване на страните, ако има такова искане. След приключването му събраните възражения и доказателства трябва да се прегледат в неопределен срок от КЗК и да дойде окончателното решение.

След това според изискванията на Европейската комисия, КЗК трябва да изпрати проектът за решение в Брюксел. Комисията има едномесечен срок да изрази експертно становище по отношение на правилността и верността на направените изводи. “Ако те се потвърждават, внасяме този проект на закрито заседание, произнасяме се, подписваме го и го обявяваме на медиите. Това е окончателният акт на КЗК, който се качва на електронния регистър на комисията и всички могат да го прочетат”, каза в заключение Петко Николов.