България има най-ниски надценки, цени и разходи за лекарства в Европа

Българският пазар на лекарства е един от най-малките в Европа, поддържаме най-ниските надценки и цени на медикаментите и сме на дъното по отделяни публични средства за лечение, стана ясно по време на кръгла маса за лекарствената политика в четвъртък в парламента. Директорът на НЗОК Пламен Цеков смята, че допълнително намаление на цените на лекарствата може да се постигне чрез по-голяма роля на договарянето между касата и фармацевтичните фирми, за сметка на реферерирането на цените с други държави. В по-далечна перспектива пък можело да се въведе лимит за лечение на дадена диагноза. По думите на Цеков обаче това няма шанс да стане от следващата година.

“Например за хипертония, ако месечно лечението е 50 лева, НЗОК дава тези пари без да се интересува кой медикамент ще бъде изписан на пациента. Лекарят трябва да реши какво да изпише на пациента и да се стреми да му изпише такива лекарства, които се включват в тази цена. Ако се изпишат по-скъпи лекарства, пациентът доплаща разликата, както е и сега“, разясни Цеков.

България е с най-ниските надценки на лекарствата в Европа

България изразходва по-малко средства за надценки на дистрибутор и на аптека от останалите европейски страни, сочат данните на международната анализаторска компания IMS Health.

“Сборната надценка, която дистрибуторите и аптеките в България по закон могат да получат, разделена на глава от населението дава 20 евро. Така, че компаниите тук получават най-малко за издръжка на бизнеса си. Всеки един натиск, оказан у нас върху техните надценки ги поставя на ръба на тяхното финансово оцеляване, а от тях зависи цялото лекарствено снабдяване в България“, коментира Кунчо Трифонов, директор на IMS за България.

“В някои страни процентът на надценките достига 54% - например в Ирландия при 27% в България. Причината за по-високите надценки в някои страни, е че чрез тях се финансират много допълнителни услуги. Например, дистрибуторите са задължени да имат стокова наличност, която да покрие 30 дни, задължени са да поддържат постоянно в склада 90% от всички медикаменти по рецепта и др“, обясни Трифонов.

Той посочи, че освен надценките в крайната цена на лекарствата участва и ДДС, а в много страни той е диференциран за лекарствата и затова не е коректно да се сравняват крайните цени в отделните държави, а цените на производител.

Фармацевтичният пазар у нас е 700 млн. евро

“Българският фармацевтичен пазар е един от най-малките в Европа, въпреки, че населението на България е по-голямо от страни с по-големи фармацевтични пазари като например Дания, Финландия. Като стойност пазарът на лекарства у нас е 700 млн. евро за 2011 година. В контекста на общия европейски пазар ние сме много малък участник и значимостта ни не е голяма“, посочи Трифонов. Той допълни, че през тази година се очаква ръст на пазара от 6%.

“Освен че е малък като стойност, пазарът е малък и като разходи на глава от населението. 90 евро на глава от населението е аптечният плюс болничният пазар на лекарства годишно. Става въпрос за обща сума на отделяните средства за лекарства – държавни, обществени и частни средства“, сочи анализът на IMS.

“Подобно на другите източноевропейски страни България има висок пазарен дял на генеричните лекарства - 39%, а 61% е делът на оригиналните медикаменти. Като стойност пазарът на оригиналните лекарства е 400 млн.евро, което отново ни нарежда на последно място в ЕС“, посочи Трифонов.

Ден лечение у нас е 22 евроцента при средно 37 евроцента в Европа

Той съобщи още, че България постига и едни от най-ниските стойности на ден лечение. При определянето на стойността на лечението се взима предвид не само цената на лекарството, но и продължителността на лечението. “Именно стойността на лечението е факторът, който дава представа за това дали парите за лекарства се изразходват ефективно“, коментира Трифонов. IMS са взели седем основни групи лекарства, които гълтат голяма част от публичните средства за медикаменти. Сравнителният анализ на седемте терапевтични групи показва, че стойността на ден лечение е 22 евроцента за България при средно за Европа 37 евроцента. По-ниска стойност на ден лечение има Полша с 18 евроцента.

Оригиналните лекарства у нас като стойност на ден лечение имат най-ниската цена в Европа – 40 цента при 78 цента средно за Европа. Средният дял на дните лечение с тях е 25 у нас при 23 в Европа. Цената на генеричните лекарства за ден лечение е 15 евроцента при 25 евроцента средно за Европа.

НЗОК плащала на най-ниските цени в Европа

По отношение на времето, през което цените на лекарствата от позитивния списък се сравняват с тези в други страни, Кунчев заяви, че България е шампион в Европа със срок от 3 месеца.

“От чисто техническа гледна точка това са едни свръхамбициозни срокове и те са неизпълними. Реферирането на една опаковка лекарство отнема между 30 минути и час според това колко е опитен експертът, който го прави. Ако опаковките, които трябва да се реферират, са над 3000, това означава над 3000 часа работа. Това означава, че или са необходими 300 човека, които да го правят, или е нужна една година. Залагането на такъв тип нереалистични числа е абсолютно безсмислено. Този проблем е решен като се правят шорт листи на специфични продукти, които генерират голям разход и много пациенти се лекуват с тях и те се реферират постоянно. Защото надали ви интересува цената на един продукт, който струва 2.50 лева и за който НЗОК плаща 150 опаковки на година. Този продукт не генерира голям ресурс и е безсмислено да се впрегнат усилия за неговата проверка“, коментира Трифонов.

IMS е анализирал група медикаменти – оригинални и генерични, които формират голяма част от разходите на НЗОК. При оригиналните лекарства България е с най-ниския ценови индекс сред страните в Европа. При генеричните лекарства в България е постигната най-ниската цена в Европа, която се плаща от обществения фонд, в случая НЗОК. Иначе цена на производител е на средно равнище спрямо останалите европейски страни.

Кунчев коментира, че е некоректно цените у нас да се сравняват с тези в Турция и Сърбия, каквито сравнения са правени. Той посочи, че протекционистичната политика на Турция е причина за ниските цени и това е пречка в преговорите ѝ с ЕС. “Там, където има местен производител на медикаменти, няма никакъв шанс за друг производител. В Сърбия пък има държавен монопол върху обществени здравни фондове и две трети от аптеките са държавна собственост. Тези страни са тотално извън европейската регулаторна рамка. А защо да не се реферираме с Пакистан, тогава можем да постигнем и пет цента за опаковка, но лекарствата ще бъдат фалшиви“, коментира той.

На дъното в ЕС сме и по отделян процент от БВП за лекарства

България е на дъното в ЕС и по публични средства, които се отделят за лекарства, стана ясно още на кръглата маса. Проф. Генка Петрова, експерт по фармакоикономика, съобщи, че страната ни отделя 0.9% от БВП за лекарства като след нас е само Полша с разход от 0.6% от БВП. Румъния отделя 1.09% от БВП, а Унгария 1.1% от БВП за лекарства. “Това води до високи разходи за медикаменти от джоба на хората. На година се пада 45 евро държавни пари за лекарства, а 59 евро дават самите пациенти“, коментира Петрова.