Големите надежди за училищните промени може да бъдат попарени

Големите надежди за училищните промени може да бъдат попарени

Проектозаконът за училищното образование беше представен от просветното министерство в средата на февруари, след като беше писан две години и половина. Забавянето му бе оправдано с дългите дискусии и събиране на препоръки и бе обяснено, че е “избродиран“ до последния детайл.

Въпреки това той провокира множество въпроси сред ангажираните с образователния процес като се оформят редица спорни моменти. Дори идеи с принципна обществена подкрепа крият неясноти и има риск да не се случат така, както са замислени.

В момента за Закона за училищното образование се говори като за нещо, носещо “голямата промяна“, а всъщност реализирането на така желаните промени зависи от съвсем други неща.

Липсват основни парчета от пъзела

На първо място това са държавните образователни стандарти, които са в процес на разработване, а точно те трябва да зададат рамките на едни нови учебни програми и учебници. Т.е. дори след влизането на закона в сила, той няма да промени нищо, преди да станат готови стандартите и новите учебни програми.

Според ресорния зам.-министър Милена Дамянова процесът по писането на новите учебни програми и учебници трябва да приключи през 2013 година, включително учителите да бъдат обучени за работа с тях. Т.е. положителен или негативен ефект, ако те са успешни или не, ще се види едва след години.

  Дори и новите стандарти и програми да се окажат перфектни, до момента не е ясно как ще бъде преодоляно все по-задълбочаващото се неравенство между отделните училища. Защото и сега има единни държавни стандарти, но качеството на преподаване и усвояване на материала е различно. В момента има училища, от които излизат деца, печелещи международни състезания в съревнование със свои връстници от цял свят. Други пък пускат неграмотни деца с фатални пропуски по различните предмети. И най-абсурдното е, че и едното, и другото дете може да имат еднакъв среден успех. Защото отдавна за всички е ясно, че шестицата в едно училище по никакъв начин не е равна на шестицата в друго.

Тези факти се констатират постоянно при външното оценяване, държавните зрелостни изпити, както и международни оценявания като PISA. И макар че, за да се вземат някакви мерки, да не е необходим цял закон, досега не е представено публично какво е предприело образователното министерство. Някак нелогично звучи, че идентифицирани от години проблеми са оставени да се решават със закон, резултатите от който се очакват поне пет години по късно. Това на практика означава, че държавата вдига ръце от цяло поколение и казва: “Ще мислим за следващите“.

Оценяването остава субективно и обвито в мъгла

Към самото оценяване също има доста критики – от това правилно ли е децата до трети клас да нямат оценки, трябва ли да се запази шестобалната система и шестобална ли е всъщност тя при положение, че мери със “слаб“, “среден“, “добър“, “много добър“ и “отличен“. Според хора в системата и с новия закон продължава да липсва възможност за реално оценяване на учениците според показаните от тях знания и умения. Няма разписани критерии какви знания и умения водят до определена качествена и количествена оценка по отделните предмети .

Не е ясно и при формирането на една оценка каква тежест ще имат знанията и каква - уменията. Докато материалът, който трябва да бъде преподаден, и броят на учебните часове по даден предмет са ясно дефинирани, то никой до момента не казва как трябва да се оценява наученото. Така всъщност остава без отговор въпросът какво трябва да знае един ученик в седми, осми или девети клас, за да получи съответно четворка, петица или шестица по даден предмет.

Според учители и родители е дефект на сегашната система за оценяване, че ученик с тройка и петица получава средно аритметично четворка, защото това не отразява някакви реални знания и умения.

Прави се опит тези дефекти да бъдат изчистени като при външното оценяване и матурите се въвежда оценяване с точки, но въпросът остава отворен при текущото оценяване.

Децентрализацията може да се окаже мираж

Новият проектозакон има претенцията, че дава свобода на отделните училища и общини и засилва децентрализацията. Тази теза обаче среща критици в лицето на учители и общини, които смятат, че в голяма степен се запазва сегашната свръхцентрализация. Според преподаватели например централизираните програми, спускани от министерството, не позволяват на учителя да избере подходящото учебно съдържание спрямо нуждите и способностите на детето. Той има възможност да избере някакъв метод на преподаване, но остава с “вързани ръце“ и е принуден стриктно да се придържа към спуснатите отгоре “планове и програми“, с което на практика е лишен от свобода.

Опасенията са, че с малки промени ще бъдат запазени сегашното разпределение на учебното време и съдържание, методите на преподаване и цялостната организация на учебния процес.

Общините пък настояват работодател на директорите на училища да бъде кметът, а не началниците на регионалните управления, които ще заменят сегашните регионални инспекторати без да е много ясно защо. Общото впечатление е, че освен ангажименти, общините нямат никакви реални права върху управлението и контрола на просветните институции. С изключение на образованието, този модел е реализиран и работи успешно във всички останали сфери на делегирани от държавата дейности – социална, култура, здравеопазване. Директорите на общински болници например се избират от общинските съвети.

Финансирането на деца в частните училища повдига много въпроси

Финансирането на децата в частните училища и детски градини е един от новите моменти, около който се оформя сериозен спор. Според крайните противници на идеята е абсолютно неоснователно с парите, събрани от всички граждани, да се плаща, за да може богатите да си пращат децата в частни училища. Аргументът “за“ е, че у нас се финансират ученици, а не училища и в крайна сметка държавата трябва да дава издръжка за всички деца, защото всички родители са данъкоплатци.

Дори за привържениците на идеята обаче в момента остават неизяснени множество въпроси като например как ще се контролират частните структури при положение, че общините и сега не могат да упражнят контрол върху подопечните им училища. Частните училища ще са длъжни да намалят таксите си с размера на държавната субсидия, но този процес се нуждае от сериозен контрол.

Освен това стои въпросът няма ли всъщност частните училища да се окажат в привилигирована позиция спрямо държавните и общинските, ако идеята се реализира.

Причината е, че частните училища събират и такси за своята издръжка, докато държавните и общинските - не. И ако трябва да се търси равнопоставеност между училищата с различна форма на собственост, логично стои въпросът тя не трябва ли тя да е пълна.

Обезпечени ли са предучилищното и целодневно обучение?

Една от положителните стъпки в проектозакона е регламентирането на предучилищната подготовка и целодневното обучение в училище, за които държавата в последните години започна да отделя финансов ресурс. Тези мерки целят чрез ранна социализация на децата, особено от рисковите групи, да се гарантира успешното им вписване в образователната среда и да се намали процентът на отпадащите ученици.

Предучилищната подготовка на децата е разписана като задължителна, но отсега има сериозни съмнения, че някои общини ще успеят да осигурят нужната материална база и ресурси за провеждането ѝ. Издръжката на децата в детските градини продължава да е отговорност единствено на общините и родителите, като държавата поема само разходите по възнаграждения на персонала и малка част от текущите разходи.

От Националното сдружение на общините са на мнение, че на фона на намаляващите общински приходи и обедняването на населението, държавата трябва да осигури финансова подкрепа за детските градини – от една страна чрез поемане на част от издръжката, а от друга – чрез подпомагане на инвестиционните дейности по изграждане на нови забавачки и модернизиране на съществуващите.

Засега обаче държавата не е обявила подобни намерения, а само уверява, че “общините ще се справят“.

Неформалното образование трябва да се насърчи повече

Проектозаконът получава похвали за това, че прави опит да регламентира неформалното образование и валидирането на знания. Според текстовете обаче от това могат да се възползват само ученици, които са навършили 16-годишна възраст, тъй като по Конституция училището до тази възраст е задължително.

Според експерти обаче конституционната разпоредба може да бъде спазена и чрез валидиране на придобитите от обучаващите се в домашни условия ученици.

За пример се дава възможността, която се дава при редица международни изпити, на които се явяват хора от цял свят, без никой да им търси сметка, как са се подготвяли за изпита.

От каква квалификация се нуждаят учителите?

Проектозаконът предвижда, че учителите са длъжни всяка година да повишават своята квалификация. Според хора в системата обаче в момента липсва ясен анализ за това от какви нови умения се нуждаят педагозите. Обикновено те сами избират от списък с възможности или пък решението се взима от директора. Друг проблем е, че това, което се поднася на учителите по време обученията, вече е остаряло.

Специалистите коментират,че не трябва проформа да се организират мероприятия по теми, за които учителите могат да прочетат сами в интернет и курсовете за квалификация не трябва да се правят, колкото да се отбие номерът, че една работа е отметната.

Въпреки че проектозаконът се пише от самото начало на управлението на ГЕРБ, е видно, че след представянето му възникват много въпроси и лъсват различни дефекти. Анализатори вече прогнозират, че той изобщо няма да бъде приет до края на мандата на ГЕРБ, тъй като урежданите теми са чувствителни, а страната навлиза в предизборен период, в който обществен консенсус се постига трудно. Такава вече бе съдбата на внесения в края на мандата на предишното правителство училищен закон. Ще сполети ли същата съдба и този предстои да видим.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?