Олово, прокурори и индустриалци. Какво се знае за делото "Бобокови"?

Делото срещу русенските бизнесмени Атанас и Пламен Бобокови бе изненадващо за мнозина. Досега собствениците на завода за акумулатори "Монбат" и на производителя на масла "Приста Ойл" винаги са имали безупречна репутация. За разлика от други богати фамилии на Прехода, не са влизали в общественото пространство с друго освен с положителни новини. Поради което са известни с доза дискретност. За разлика от фамилиите Баневи, Арабаджиеви или Стайкови например.

Вярна на традициите си, прокуратурата успя да изиграе лош театър в началото на разследването. Пускането в публичното пространство на снимка от дома на Атанас Бобоков, върху чийто гръб са изписани имена на богаташи и съответни суми, бе доста глупав ход. Още по-неразумно беше мълчанието на държавното обвинение по този въпрос. То подхрани всякакви спекулации, докато накрая някои хора бяха убедени, че прокуратурата няма никакви доказателства срещу задържаните и хвърля списъка на медиите без обяснения, само за да се появят всевъзможни хипотези. И досега няма логично обяснение за тези действия.

Около самото разследване също има множество въпросителни. Едва след две съдебни заседания тезата на прокуратурата започва да придобива, макар и мъгляви, все пак някакви очертания.

В сряда вечер апелативният спецсъд окончателно остави за постоянно в ареста Атанас Бобоков. Заедно с него под стража остават бившият зам.-министър на околната среда Красимир Живков, някогашният началник на РИОСВ-Плевен Габриел Савов, както и бизнесменът Николай Миховски. Братът на Атанас Бобоков – Пламен – бе освободен срещу гаранция от 1 млн. лв. още на първа инстанция. Също под домашен арест остава и друг обвиняем - Айгюн Еминов. У дома си остава и Васил Богданов, бивш директор на предприятието "Монбат Рисайклинг". Неговият случай обаче е по-особен, Макар и обвиняем, той се превърна в основен прокурорски свидетел и досега разследващите ясно показват, че в замяна няма му утежняват положението с искания да лежи в ареста.

Самият Атанас Бобоков се възмути, че името му изобщо се свързва с незаконна дейност, още по-малко с внос на боклук от Италия, заради който започна цялото разследване в края на миналата година.

"Какъв италиански боклук?! Аз съм индустриалец! Ама като изляза оттука – (ще съм) тоя с италианския боклук", заяви той.

Какви са обвиненията?

Бобокови, както и останалите задържани, са обвинени за участие в престъпна група. По делото се сочат и други престъпления, но към момента това е основното. Прокуратурата твърди, че чрез схема, ръководена от бившия зам.-министър Живков, в България са депонирани тонове опасни отпадъци от производстата на Бобокови у нас и в чужбина. Става дума предимно за оловни и полиетиленови остатъци. Едните би трябвало да се депонират на голяма дълбочина под земята, а другите – да се изгарят.

Вместо това обаче били струпвани на камари на няколко различни места – в Лом, Плевен и Пловдив. Нито една от фирмите, които се занимавали с това, нямала капацитет да ги обезврежда както трябва. На площадката в Пловдив например имало само един счупен мотокар и бедно семейство, което разтоварвало боклуците под открито небе.

Фирмите и "синът на зам.-министър Живков"

Основната роля в тази схема се играе от няколко фирми, свързани, по твърденията на прокураутрата, с бившия зам.-министър Живков. Една от тях се казва "Глобъл Ресайклинг" ЕООД. Според Търговския регистър е собственост на Васил Коцев от Ботевград. Именно той се посочва в материалите по делото като "синът на зам.-министър Живков". Живков е на 56 годин, а Коцев на 43 години, което ясно показва, че трудно би могъл да му е син. Изводите на прокуратурата сочат, че неговата фирма пряко се е ръководела от Живков и била посредник между "Монбат Рисайклинг" и фирмите на Миховски и Еминов. Проверка на Mediapool показва, че "Глобъл Ресайклинг" на 15 май 2020 г. е прехвърлена на нов собственик - Тодор Ерменков. Фирмата  има разрешение от Изпълнителната агенция по околна среда само за транспортиране на опасни отпадъци. Все пак дружеството има площадка на терен в закрития завод "Кремиковци" в София. За самия Коцев засега прокуратурата упорито мълчи. Той не е сред арестуваните, нито пък бяха цитирани негови свидетелски показания, което повдига въпроса какви действия са предприети спрямо него, ако участието му в схемата е било такова, каквото се твърди.

Плевенският бизнесмен Миховски също е интересна фигура. От негови публични изяви пред местни медии става ясно, че през 2009 г., когато е едва 19-годишен, поема ръководството на плевенската фирма "МИР". Тогава Миховски се представя като млад, успешен мениджър. Години по-късно прокуратурата ще твърди, че именно на нейна площадка се е симулирала дейност по обезвреждане на отпадъци. През януари тази година, малко след избухването на скандала с вноса на боклуци, той дава интервю за сайта Pleven.utre, в което говори за отпадъците от Италия.

"Лично за мен, няма нищо скандално и криминално в самия внос на отпадъци. Това е отпадък, а не боклук и по отношение на рисайклинг бизнеса е ценна суровина, от която могат да се произвеждат хиляди видове детайли с различно приложение. Да, проблем има, но само в случай, че се изгаря нерегламентирано без нужните филтри, без надлежни разрешителни от институциите и без задължителните нотификации за внос", заявява Миховски на 16 януари. Четири месеца по-късно е арестуван заедно с останалите.

Задържан е и бившият шеф на плевенската РИОСВ Габриел Савов. Според прокуратурата той е разпореждал на служителите на "внимават" с проверките на фирмите на Миховски и Еминов. Такива показания е дала инспекторка от РИОСВ. Тя обяснила, че директорът разпореждал проверките там да се правят в точно определен час. Собствениците били уведомявани предварително, а на площадката, където по принцип нямало дори ток, били докарвани машини и генератор специално за случая. Савов е кадър на ВМРО, личи от активността му във фейсбук, където е споделял предизборните слогани на партията.

Другият арестуван Еминов се е уговорил с Миховски за общи фирми, за да могат да взимат отпадъци от "Монбат Рисайклинг", твърди прокуратурата. Мъжът притежава фирмата "Сън Турс" ЕООД, една от посочените от разследващите. Освен това Миховски му прехвърлил и собствеността на плевенската "Феникс", на чиято площадка бяха открити отпадъци от Италия. "Феникс Плевен" ЕООД обаче няма разрешително за работа с опасни отпадъци, Бизнесът им е пластмаса, целулозни, дървесни отпадъци, стъкло и др.

В схемата е намесена и фирмата "Тон Еко" ЕООД, чиято собственост Еминов е прехвърлил на друг човек в началото на миналата година, смятат разследващите. Площадката на "Тон Еко" е в Лом, местност Андрешково и е за съхранение, рециклиране и размяна на отпадъци, включително и опасни. другото им разрешително е за транспрот на оловно-акумулаторни батерии, показа проверка на Mediapool.

Свидетелят

Бившият директор на "Монбат Рисайклинг" Васил Богданов е основният прокурорски свидетел. Той дава подробни показания за работата на завода, който е оглавявал над 10 години. Той е в конфликт с Бобокови, стана ясно по време на делото. Те се скарали, след като Богданов започнал работа в конкурентна фирма, а бизнесмените не му платили обещана премия. Самият Бобоков твърди, че Богданов е изкарвал по над 270 хил. лв. годишно като директор на предприятието му.

На практика показанията на бившия директор са в основата на обвинителната теза. Пред съдия той разказва, че до 2013-14 г. опасните отпадъци от завода в Монтана са били изнасяни в Германия. Преди пет години обаче български фирми изненадващо получили разрешения да вършат същите дейности. Това било учудващо, защото за подобно нещо се изисквали огромни инвестиции за машини. От МОСВ започнали да бавят разрешенията за изнасяне на отпадъци зад граница, а Богданов първоначално отказвал да ги предава на българските фирми, защото се съмнявал в капацитета им. След като се натрупали големи количества, бил посъветван от МОСВ или регионалната инспекция в Монтана да се обърне към конкретно дружество.

"В един момент в завода в Румъния бяха достигнати 1500 тона полиетиленов сепаратор на склад. Започнаха проблеми с местните екологични власти и при всички мои молби към г-н Б. да започнем да освобождаваме към местните депа за отпадъци този отпадъчен продукт, всичките ми молби са отклонявани с мотива, че ние съвсем скоро ще разполагаме със собствени технологии за управление на този отпадък. Това доведе до редица проблеми на дружеството в Румъния с месните власти, които са отклонявани по най- различни начини", твърди Богданов.

Той разказва и за "сина на зам.-министър Живков", както и за това, че в една от фирмите съдружник била първата жена на господин Б. Богданов твърди, че депонирането на отпадъци по този начин е престъпление, но признава, че не е подавал никакви сигнали, докато е бил начело на завода.

Объркване

От началото на разследването адвокатът на Бобоков Илиан Василев твърди, че обвинението е крайно неясно. В началото не бе посочена начална дата на действие на престъпна група, а само крайна – денят на ареста им. След като Василев пусна отворено писмо до медиите, в което заяви, че се убива законен бизнес и прокурорското постановление, обвиненията бяха прецизирани. Сега разследващите твърдят, че групата е действала от началото на 2014 г., т.е. почти пет години.

Въпреки това Василев продължава да твърди, че нищо не е ясно. Не се знае какво точно престъпление е извършил Бобоков, казва той. Освен това отпадъците от "Монбат" са били предавани на сертифицирани фирми, т.е. такива с разрешение за работа от държавата. При това положение не би трябвало на Бобоков да му се търси отговорност, е тезата на Василев.

"Не Бобоков е извършил престъпление, а българското правителство, то е дало разрешение на български фирми, то е насърчило фирмите да не изнасят. Фирмите "Монбат" нито са давали своите отпадъци на цигани с каруци, нито са ги изхвърляли на улицата, нито в деретата, те са ги предавали на надлежно оторизирани фирми, които са получили разрешения. Бобокови трябва да са изкупителна жертва на българската държава" , заяви пред съда адвокатът.

Шефът на съда Георги Ушев обаче реши, че бизнесменът трябва да остане в ареста. В определението си той посочи, че само участието в престъпна група само по себе си е престъпление и не е нужно да са вършени други, т.нар. вторични престъпления от дейността на групата.

Извън това обаче остават и много други въпроси. Сред тях е например защо българската държава реши да се задейства едва след като италианската полиция залови влакова композиция с боклук към страната ни. И, ако групата е действала цели пет години, какво е правила държавата?