Пренарежда ли държавата петролния пазар и защо

Пренарежда ли държавата петролния пазар и защо

Три дни след като реши да наложи дълго отлагания контрол над най-големия доставчик на горива у нас "Лукойл България", държавата обяви план да влезе на пазара на горива чрез създаване на държавна петролна компания с верига бензиностанции. Една от прокламираните цели е да държи максимално ниски цени. Дали има цялостна стратегия и какви са основанията ѝ, остава открит въпрос, особено в момент, когато публичният дебат е обсебен почти изцяло от кризата с коронавируса и активизирането на бизнесмена беглец Васил Божков срещу правителството.

"Нека държавата се пробва "

"Това е неочаквано за нас, да видим какво ще е крайното решение", коментира пред Mediapool изпълнителният директор на Българската петролна и газова асоциация (БПГА) Андрей Делчев. "Щом държавата иска да се пробва в този бизнес, нека се пробва. Добре дошла е", каза той, но припомни, че това решение идва след години приватизация на държавни петролни активи.

"Това е невъзможно. Инвестицията е огромна и ще отнеме три години да се изгради евентуалната инфраструктура на държавни бензиностанции", каза пред Mediapool Илиян Василев, енергиен експерт, бивш посланик на България в Русия и председател на Асоциация "Анализи и алтернативи". Според него предложението на финансовия министър Владислав Горанов е "информационна утка" (патица - в случая има предвид завързваната на мюре, за привличане на плячката за отстрел), за отклоняване на вниманието от разгорелия се скандал с разкритията на хазартния бос Васил Божков.

Василев смята, че въпросът е защо действията за данъчните складове на "Лукойл България" , така и за държавните бензиностанции, стават точно сега. По думите това не е импровизация, става дума за пренареждане на петролния пазар и върви битка "за най големия кешов поток в страната - този в горивата".

Схема като при лотарията и "Дунарит"

"Това е игра като при лотарията на Божков, а преди това и при "Дунарит". Когато не е изгодно да казваш, че отнемаш бизнес в полза на друг играч, ти го отнемаш в полза на държавата. Така беше с "Дунарит" и с лотарията на Божков. Сега е същото, но имаме петролен играч", коментира Василев.

Според него и други източници от реалния петролен бизнес, с които Mediapool разговаря, става дума за "Инса Ойл" на Георги Самуилов.

Петролната компания, която по оценки на БПГА е след първата десетка при играчите на дребно, но в Топ 6 по обороти в страната и със солидни позиции при доставките на едро, преди две години напусна организацията на едрия петролен бизнес у нас и се присъедини към тази на дребните търговци. Двете браншови структури влязоха в тежък сблъсък около закона за регистрацията на всички фирми, занимаващи се с горива, който и да ден днешен е на трупчета, тъй като икономическият министър Емил Караниколов така и не намери начин да намери такова решение, което удовлетворява и държавата, и засегнатите компании.

Скритите играчи

Именно в разгара на споровете по този закон, тогавашният директор на "Лукойл България" и шеф на БПГА Валентин призова данъчната агенция да направи проверка на танкерите с петрол за "Инса ойл", доставящи на пристанището в Бургас, чийто концесионер е фирма на Кирил Домусчиев, председател на КРИБ, към която се присъедини асоциацията на дребните търговци на горива с новия си член "Инса ойл". Златев намекна за възможна контрабанда, при това сериозна, но приходната агенция не е съобщавала да е предприемала инспекция или пък да е открила нещо нередно.

В петролния бизнес все по-упорито вървят слуховете, че всички тези действия, предприемани сега рязко от правителството, всъщност са част от опитите на депутата от ДПС Делян Пеевски да отхапе дял и от този апетитен пазар. ГЕРБ в същото време се опитват да контролират неговото навлизане, твърдят източници от бранша.

Илиян Василев смята, че случващото се е "медийна опаковка на по-дълбока игра – вероятно между ГЕРБ и ДПС", а Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е безсилна да докаже проблем на пазара, защото има раздадени пари на политиците, а в същото време ценовият паралелизъм на пазара на горивата е невъзможно да се докаже, тъй като става дума за устни договорки.

Има и друг начин за сваляне цената на горивата

Според Василев изграждането на държавна верига бензиностанции е невъзможно и обявеното намерение е "информационна патица" за отклоняване на вниманието. По думите му държавата има много по-адекватен механизъм да поддържа ниски цени на горивата, отколкото създаването на държавна петролна компания.

"И в момента има компании, които продават на 1.40 лв. Много по-лесно е да накарат държавните фирми да купуват на 1.40 лв. Да се сложи седмичен таван на цената, на която купуват горивата и другите са дотам с високите цени", коментира той.

"Правителството не може да направи държавна верига бензиностанции, а и дори да го решат - ще стане след три години. Но всъщност могат да купят бензиностанции или верига от бензиностанции и най-близко до този профил е веригата "Петрол", която е в тежко състояние", допусна Василев.

Реални играчи на петролния пазар отиват по-далеч и подозират като възможна смеха учредяване на държавна петролна компания с дейност, включваща и придобиване на активи, след това сделка с "Петрол" и основен доставчик "Инса Ойл".

"Петрол" бе приватизирана, собствеността ѝ претърпя различни промени, а в началото на 2019 г. дружеството сви драстично капитала си, за да покрие големи загуби. Фирмата "Инса Ойл" на Георги Самуилов, чийто генезис е от "Мултигруп", неведнъж е била обект на митнически и данъчни проверки  в периода 2006 – 2009 г. В началото на 2018 г. "Инса Ойл" купи "Общинска банка", която дотогава бе в хватката на миноритарните акционери – фирми на бизнесмена Христо Ковачки, също свързван с ДПС, но и с ГЕРБ. Според анализатори от тогава започва разрастването на влиянието на "Инса Ойл", зад която всъщност застанал Делян Пеевски.
   
Да не се окаже, че битката е за продуктопровода

Какви са реалните измерения на сюжета, поднасян на обществото като грижа за постъпленията в бюджета, битката с контрабандата на горива и спадане на цените им, никой не се наема да коментира. Повечето обаче смятат, че раздробяването на данъчните складове през закона за здравето е било пореден опит тихомълком да се прокара промяната и "Лукойл" да бъдат принудени в условията на невъзможност да лицензират базите си и да ги оборудват с уреди за месец, да направят други отстъпки на пазара, а в отговор управляващите да решат да удължат срока за уредите или да се направи някаква друга промяна.

Председателят на Балканската Черноморска петролна асоциация Валентин Кънев смята, че случващото се може да се тълкува като нарушаване на интегритета на сегашния пазар и знак за това как държавата би могла да отиде още по-далеч в преразпределянето му.

"Не съм много сигурен дали тази тръба (продуктопроводът с базите, които сега подлежат на отделно лицензиране – б.а.) трябва да е собственост на производителя на горива. Не знам дали държавата или частен оператор, без да извършва търговия с горива, би могъл да стане оператор на този продуктопровод и до него да се допускат всички желаещи да транспортират горива", отбеляза Кънев пред Mediapool. Той обаче предупреди, че не е лесно да се поддържа тази инфраструктура и това да е рентабилно.

"Учудвам се защо са сложили такива толкова кратки, че чак невъзможни срокове за уредите. Това е някакво притискане. Същото беше през 2011 г. Сложиха отново толкова кратки срокове, че за да спазят закона, трябваше да спрат работа и накрая се разбраха", припомни Кънев.

Същият казус отбеляза и Андрей Делчев, коментирайки като "абсурдни" сроковете за разделяне на базите на "Лукойл" от продуктопровода" и монтирането на измервателни уреди на входа и на изхода на складовете. Той определи решението на парламента като "пионерски порив" и предупреди, че при това положение не остава друг вариант, освен спиране на работата.

"Ако спре дейността на някой от големите данъчни складове, спират доставките за гориво за авиокомпаниите, не че някой ще заплашва да стори това нарочно", каза Делчев.

Добър момент за резки промени на ударен от кризата пазар

Възможно е обаче правителството съзнателно да е предприело този ход точно сега – в условията на мерки срещу коронавируса, сринали авиационния пазар и свили значително доставките на горива. Така дори "Лукойл България" и да реши да спре работа, както предупреди, че ще бъде принуден да направи, пазарът ще понесе това сравнително леко заради свитата икономика, самолетен и автомобилен трафик. А и останалите играчи бързо ще могат да се възползват от подобно действие на петролния гигант, тъй като обемите на пазара, които ще трябва да запълнят, няма да са като тези в нормална икономическа активност. 

"Не знам защо са необходими тези уреди по продуктопровода. След като се мери на входа му в рафинерията, защо на изхода към базите на "Лукойл" трябва пак. Излиза, че има количества, които се вкарват някъде другаде. Контролът за контрабанда трябва да става на бензиностанциите. Само ако има количества в сивия сектор, които се извадят на светло, ще се увеличат приходите в бюджета", коментира Кънев аргументите на правителството за раздробяване на данъчните складове на "Лукойл".

"Новите изменения (за данъчните складове) не могат да имат непосредствен фискален ефект. Това, което Горанов изтъква, че се грижели за бюджета, е несъстоятелно. Най-малкото, защото предполагат време и инвестиции, които ще повлияят върху финансовия резултат - тоест загубата на "Лукойл България", която и без това е постоянна, сега ще стане просто по-голяма. Нетно за фиска ефектът е или нулев, или отрицателен", смята Илиян Василев.

Ехо на битки в Русия

"Ставащото е ехо от битки в Русия - хората у нас не осъзнават, че "Лукойл" (компанията майка на "Лукойл България") не е най близката до сърцето на Путин компания в Русия", отбеляза той по повод твърденията, че "Роснефт" стои зад "Инса ойл" и е възможно драмите тук да са игра на двете руски петролни компании.

"Тукашните нови олигарси с тамошни политически олигарси се договарят, за да контролират все по-голяма част от пазара на горива, дори когато това е за сметка на "Лукойл" и сегашната схема с участието на други големи компании. Путин иска "Турски поток", те искат да вземат малко от бизнеса на "Лукойл" и мрежата около него. Разбира се, всичко е обилно гарнирано с лицемерна грижа за националните интереси. За един милиард лева на година е битката. Това е повече от КТБ и бизнеса на Божков. Политически кеш аут правят", смята още Василев.

Случващото се става и на фона на възложена от прокуратурата проверка на КЗК за петролния пазар. Антимопонолният орган трябва да каже защо поевтиняването на петрола на световните пазари не се отразява на българските цени в степен, съответстваща на спада на борсите. Това ще е поредната проверка на комисията на пазара на горива, след като всички предишни пред годините въпреки изказваните първоначално от КЗК съмнения за нарушения  приключваха с констатации, че няма картел, ценови сговор и нарушаване на конкуренцията и всичко си продължаваше по старому.

Днес явно е дошло времето за промяна, но дали тя ще е в полза на потребителите и пазара или на задкулисни играчи, предстои да се види.

Споделяне

Още по темата

Още от Анализи и Коментари

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?