"Помни, че другите се страхуват повече от теб, дръж главата си винаги високо вдигната, важни са единствено любовта и честта."

"Името ми е Емилия дел Валие", Исабел Алиенде, превод Маня Костова, издателство "Колибри"

Много е особено, когато един писател хем е класик, хем е жив. Той пише, защото това му е работата, но има милиони почитатели по целия свят и всеки от тях е с изисквания. Всички чакат с нетърпение нова книга, която да бъде написана (преведена) колкото може по-бързо, да бъде прекрасна, да бъде различна, да бъде нещо повече. И, ако може, по нищо да не се различава от предишните.

Когато чуем, че е излязъл нов роман от любим автор, започваме да се подпитваме – ти прочете ли вече? Струва ли си?

И не е, защото не ни се дават едни излишни 20 – 30 – 40 лева; а защото не искаме да се разочароваме. Книгите са нашето убежище в свят, пълен с огорчения, бледи копия и заместители. Не искаме да отворим корицата, да влезем в историята – и да не се почувстваме погълнати от нея.

Спокойно и смело напред. "Емилия дел Валие" е увлекателна и динамична, с чудесен ярък женски образ в центъра на разказа, с поглед към историята на Северна и Южна Америка в края на 19 век, и със силно антивоенно послание. Купувам.

Тук няма магия, но има свободна и плодовита фантазия. Сладкодумието на Емилия вдъхва свежест на всичко, до което погледът ѝ се докосне. Почти целият роман минава през нейната гледна точка, с изключение на няколко епизода, в които тя е в неизвестност и думата взима нейният колега Ерик. Емилия разказва живота си, като започва от детството и младостта на своята майка Мери Уолш, злополучната ѝ първа любов и семейството, което после създават с дон Панчо Кларо. От всяка дума блика жизнелюбие и независимост. Дори когато се говори за предателство и смърт, ведрината си пробива път. Емилия например разказва за болестите, истински и измислени, на своята майка, и макар че звучи присмехулно, пак се усеща съчувствието и привързаността ѝ.

Емилия дел Валие е човек на словото и след като още съвсем млада се превръща в успешен автор на евтини романи за любов и възмездие, идва време да направи следващата крачка – да кандидатства за работа в редакцията на местния вестник. И тъй като става въпрос за 90-те години на 19 век, това означава да направи истинска революция като се впише в една изцяло мъжка професия. Тя се отказва от полагащата ѝ се според тогавашните разбирания закрила, дори се преборва да не пише под мъжки псевдоним – и поема към една кръвопролитна и свирепа гражданска война, за да я отрази за читателите на вестника.

В композицията на сюжета има известен дисбаланс. Мисията на Емилия като военен кореспондент в Чили се разпростира нашироко както във времето, така и в рамките на романа. Това, което е заявено като конкретен служебен ангажимент, се превръща в съдба. При скоростта на превозните средства и съобщенията от онова време, пътуването от САЩ до Чили, което и сега не е пренебрежимо кратко, тогава продължава по няколко седмици. И превръща неопитната млада жена в забележителна личност.

Темата за войната никога не е губила своята актуалност. Но дори и ужасът омръзва, и новини, които преди две години са били невъобразими и непоносими, сега звучат дежурно-скучно и досадно. Исабел Алиенде пише за война, която не ни засяга пряко и се е случила отдавна – гражданската война в Чили за свалянето на тогавашния законно избран президент Балмаседа. Точно тази дистанцираност на темата помага да се съсредоточим върху истинския смисъл на войната… и още по-точно върху кървавото ѝ безсмислие. Това е универсален ужас. Крах на справедливостта и хуманността – при все че всички твърдят, че се бият в тяхно име. "Във войната няма чест, нито милост, всички се бият като кръвожадни зверове." "Цялата тази безчовечност и смърт са непонятни, абсурдни, ненужни, те представляват разхищение на живот, зловеща игра на овластени управници." А жертвите? "Мъже без имена, без лица, за еднократна употреба, свежо месо, предназначено за кланицата".

Несъмнено имаме основания да видим паралел между политическите и военни действия в романа и историческите събития, свързани със Салвадор Алиенде. Историята се повтаря, първо като трагедия и винаги като трагедия, когато има невинни жертви.

Емилия дел Валие преминава много предели, неведнъж прекрачва дори отвъд границата между смъртта и живота. В нейния размирен, чистосърдечен, свободен и талантлив свят има място за приятелство, любов, лични открития и талант, който не позволява да бъде пренебрегнат и потъпкан.

"Каза ми, че съществуват много действителности и много паралелни светове, че нашите сетива не са достатъчни, за да ги доловят, но че понякога е възможно да прекрачим отвъд булото, дето ни заслепява, и за кратко да надзърнем в други измерения." Да, възможно е. Например – когато четем.