Разузнаването преди 1990 г. се занимаваше основно да громи българската емиграция

Разузнаването преди 1990 г. се занимаваше основно да громи българската емиграция

Директорът на Националната разузнавателна служба (НРС) Кирчо Киров обяви, че неговата служба е готова да предостави разсекретени материали от архива си. Същевременно се чуват гласове, че не трябва да се осветяват имената на агентите от разузнаването, защото цялата разузнавателна система на България щяла да рухне. Целият архив на разузнаването или части от него да се отворят?

Първо, да не се забравя, че сегашната Национална разузнавателна служба е приемник на Първо главно управление (външно разузнаване) на Държавна сигурност. Никога архивът на разузнаването не е бил в архива на МВР. Откакто съществува Първо главно управление, то си създава архив и си го съхранява някъде на ул. “Хайдушка поляна” или другаде в София, не знам точно.

Но пък агенти на Шесто главно управление (политическо) са били местени в Първо главно.

Това е друг въпрос. Все пак Първо главно е част от Държавна сигурност. Даден човек може да бъде вербуван по линия на Шесто, например, като студент. След това се налага студентът да замине да учи зад граница. Има механизъм, по който агентът се прехвърля от Шесто на отчет в Първо. И материалите за него заминават там при новия оперативен работник, който ще продължи да го води, но от името на Първо главно.

А обратния случай ставал ли е – от Първо агентът да се прехвърли в Шесто?

Да. Студентът, например, се прибира от чужбина и Първо главно го връща на Шесто.

Какво ще стане, ако архивът на НРС се отвори? Нали много агенти, за които се твърди, че са работили за интересите на България, ще “изгорят” и като последица ни плашат, че ще стане много лошо за страната?

Дали толкова лошо ще стане, знаят президентът Първанов, Бриго Аспарухов, Любен Гоцев и, може би, ръководството на тяхната партия. Те искат да прокарат идеята - много прозрачна за мен и за хората, които имат известни познания за системата на Държавна сигурност - за разделението между Шесто главно управление и всички останали управления на ДС. Така, както стана и сега, на кучетата бе подхвърлена троха от оперативния и агентурния състав на Шесто. Видите ли, Шесто управление било политическата полиция, а другите управления били работили за националните интереси на България.

Това е нещо, от което трябва да се предпазим в момента като общество, и особено вие, журналистите, трябва да настоявате да се отвори целият архив на бившата ДС, защото тя просто цялата си беше политическа полиция, а не само Шесто управление.

В Първо главно не са само разузнавачите, които са работили срещу американците, англичаните, турците, гърците или други разузнавания и са събирали срещу тях съответната разузнавателна информация. Първо главно управление основно работеше срещу така наречената “българска вражеска емиграция”.

Затова в тази служба сега се съдържа огромно количество информация за разгрома на българската емиграция. Не е тайна, че най-разгромената, най-разединената емиграция е българската. И това е дело на “разузнаването” на агентите на Първо главно управление.

Има и друго. Говори се за източването на Народна република България чрез така наречените външнотърговски дружества. Основната информация за този процес е пак там – в архива на разузнаването, тоест на Първо главно управление на ДС, както и в архива на някогашното министерство на външната търговия.     

А как се отнасяте към отварянето на архива на военното разузнаване и военното контраразузнаване, които са под прякото разпореждане на министъра на отбраната? За това също се изказват опасения, че ще се навреди на националната сигурност.

До 1990 г. ВР и ВКР са били също в системата на МВР, така нареченото Трето управление на ДС. То се е занимавало преди всичко с войската. Донякъде то е играло ролята на Второ главно управление и на Шесто главно, но в тогавашното Министерство на народната отбрана. Обезпечавало е в контраразузнавателно отношение армията. Обаче, като че ли никой не се сеща да повдигне въпроса, че до 1990 г. тогавашното ВКР изпълнява също функцията на политическа полиция, но вътре в армията.

Например, ако е имало офицери, които не следват правата линия на партията и нещо малко кръшкат, са ги хващали като обекти на Трето управление, разработвали са ги, съдили са ги и са ги осъждали. За да ги осъдят и да им покажат вината, са вербували агенти и от войнишкия, и от офицерския състав.

През 1990 г. ВКР мина към Министерството на отбраната. Там бе прибрано цялото стопанство от действащи агенти, които към 1990 г. са били по линия на старото ВКР. Тези агенти също минаха към МО.

Тогава и тази агентура като агентура на бившето ДС трябва да излезе на светло.

Точно така. Аз също мисля, че трябва да бъде проявено внимание и към всички агенти в сегашното ВКР, които са били вербувани преди 1990 г. по линия на ДС в старото ВКР и които са свалени от отчет и минали към архив, например, през 1995-2000 г.

Означава ли това, че в нов закон за досиетата трябва да се упоменат изрично всички категории хора, които са работили в системата на ДС, включително и тези, за които току-що говорихме?

Точно така. И трябва да има правила и механизъм, а не подборно някой да се вади за ушите и да се хвърля на кучетата да го ръфат.

Като говорим за архивите на МВР, защо никога не се споменава и дума за оперативните работници, които са разработвали агенти? Защо техните имена не излязат на светло и дали това ще стане някога?

Това е друга тема. Ние се вторачихме през 1990 г., като съзнателно бяхме тласнати натам, в агентите. Цялото омерзение на обществото беше насочено към агентурния апарат. Но този апарат не може да съществува без оперативните работници, които са го вербували или са го ползвали чрез разработката на някакви други лица.

Къде се съдържа информацията за оперативните работници на ДС? Тя пази ли се?

Всеки оперативен работник на Държавна сигурност има лично кадрово дело, което е било засекретено. Тези дела не са в дирекция “Информация и архив” на МВР, а в дирекция “Човешки ресурси”.

Може ли да се получи достъп до тази информация?

Разбира се. Ако искаме да разберем не само кои са били агентите, но и кои са били хората, които са ги вербували, трябва да се насочим към този масив. Достъпът до него може да залегне също в този закон за досиетата. Трябва да направим уточнението, че става дума за достъп до кадровите дела на бившите служители на ДС, защото и в момента лични кадрови дела имат всички служители на МВР, както пожарникарите, така и редовите полицаи.

Дали в кадровите досиета на даден оперативен работник от ДС пише, че е бил именно такъв и се е занимавал точно с вербуване на агенти или друга работа в ДС?

Разбира се, че пише. Там е описана цялата кариера на този, който е започнал като младши лейтенант и е стигнал до полковник или генерал. Тя може да се проследи само и единствено от личното му кадрово дело.

Може ли такива кадрови дела да са били унищожавани?

Не. Дори през голямата чистка 1990 г. те не са пипани.            

Още по темата
Още от България

Защо Иван Гешев бе номиниран за главен прокурор?