Йордан Божилов: Време е за национална стратегия за Черно море

Българският експерт по отбрана и основател на Софийския форум за сигурност Йордан Божилов коментира отношението на Турция, България и Румъния към черноморския регион и сътрудничеството помежду им в областта на отбраната.

Йордан Божилов има дългогодишна кариера като държавен служител в Министерството на отбраната в периода 1992-2013 г. Заемал е длъжността заместник-министър на отбраната през 2022 и 2026 година. Лектор е в Софийския университет и има публикации по въпросите на европейската отбрана и сигурността в Черноморския регион.

Господин Божилов, от вече повече от 20 години България и Румъния са членове на НАТО и някак си естествено се смята, че част от добавената им стойност като членове на Алианса е свързана с Черноморския регион. Може ли да кажем каква е била перспективата на България към черноморските въпроси преди влизането в НАТО и как се променя тя в първите години след това присъединяване?

Наблюдаваме много сериозна динамика. По време на Студената война регионът е част от фланговото противопоставяне между Варшавския договор и НАТО и е силно милитаризиран. Това се отнася и за България, която има по онова време една от най-големите армии на глава от населението и огромен бюджет за отбрана.

След разпадането на СССР и на Варшавския договор архитектурата на сигурност коренно се променя, тъй като България, Румъния, Украйна и Грузия започват процес на демократизация и асоцииране със западните ценности, НАТО и ЕС. Русия остава изолирана. Въпреки това, Черноморският регион се разглеждаше като регион на мир, сътрудничество, търговия и туризъм. Изградиха се субрегионални системи за сигурност и се появиха такива инициативи като BLACKSEAFOR, Споразумението за установяване на мерки за доверие и сигурност, Черноморският център в Бургас за обмен на информация между вътрешните министерства, турската операция Black Sea Harmony и редица други.

Вододелен момент е руската агресия срещу Грузия през 2008 година, последвана от завладяването на Крим и началото на конфликта в Източна Украйна през 2014 година. От 2022 г. имаме пълномащабна война на Русия срещу Украйна, в която Черно море е част от фронта.

Въпреки огромното превъзходство на Русия по море, Украйна успя да унищожи една трета от руския флот и да установи зони на контрол, най-вече с морски и въздушни безпилотни средства. Войната създаде и много други рискове за региона, сред които свободно плаващи мини, екологични проблеми, заглушаване на GPS сигналите, бежанци, неконтролирано разпространение на оръжия.

Руската агресия и различните рискове поставиха отново въпроса за сигурността в региона. България и Румъния последователно отстояват виждането за по-голяма роля на НАТО и ЕС в гарантиране на сигурността и за подпомагане на Украйна. Турската позиция има определени нюанси и се основана на принципа на “регионалната принадлежност”, като смята че черноморските държави могат сами да се справят с рисковете без да е необходимо съдействие от външни на региона държави. Ключово за сигурността на целия регион, както и за бъдещото му развитие е прекратяване на войната в Украйна.

През 2007 г. България и Румъния се присъединяват към ЕС и с това ЕС добива излаз на Черно море. Каква е ролята на Европейския съюз и какъв е интересът му в черноморския регион оттам-нататък?

ЕС дълги години разглеждаше Черно море основно през призмата на икономическото развитие, търговията, екологията и разширяването, без да отдава значение на сигурността. Това се промени през 2025 г. със Стратегическия подход на ЕС за Черноморския регион, съставен от три стълба: сигурност и устойчивост; икономическо развитие и свързаност; екология и готовност за действие при кризи.

По предложение на България и Румъния въпросът за сигурността стана ключов. Двете страни работят активно за изграждането на Черноморски хъб за сигурност, насочен към защитата на критичната инфраструктура, борба с хибридните заплахи и укрепване на граничната сигурност. Представеният тази година съвместен българо-румънски документ за виждането за сигурността и изграждането на Хъба бе приет с удовлетворение от ЕК. Според документа Румъния ще е водеща в защитата на критичната морска инфраструктура, а България — по отношение на хибридните заплахи и граничната сигурност.

Положително е, че и много други европейски държави оценяват значението на Черно море във всички сфери. Франция даже прие национална стратегия за Черноморския регион. Това е много положително, защото България и Румъния, а и Турция като наш съюзник в НАТО, не могат сами да изградят система за сигурност срещу всички рискове. Ние винаги сме заявявали колко важно е Черно море за България, но най-накрая трябва да разработим наше национално виждане за региона и да приемем стратегия, която да определи интересите ни, как и с какви средства ги постигаме, и т.н.

В мои интервюта и разговори с румънски експерти периодично се появява разбирането, че Турция има по-сложна роля в региона - тя хем е в НАТО, хем държи вратата на икономическото сътрудничество с Русия отворена. Точно след срещата на НАТО в Анкара като че ли виждаме приближаване между Доналд Тръмп и Реджеп Ердоган и държавите, на които те са лидери. Тази динамика помежду им е различна от отношенията през първия мандат, които бяха по-хладни. Как еволюира ролята на Турция в черноморския регион?

Турция е изключително важен играч — тя има най-сериозната военна мощ в региона, системи за разузнаване, контролира проливите и е ключов хъб, свързващ Азия и Близкия изток с Европа. Тя се позиционира като непреодолим фактор в сигурността, енергетиката и транспорта, включително за борбата с миграцията и тероризма.

Но Турция има амбицията да играе и по-широка роля. Тя е сложен играч: поддържа отношения с Русия, но подкрепя Украйна; блокира преминаването на руски и украински военни кораби през проливите, и не позволява и навлизането на военни кораби на нечерноморски членки. Поради това НАТО остана без възможност да засилва военноморското си присъствие.

Като съюзник в НАТО и като важен регионален фактор трябва да работим за изграждане на по-тясно сътрудничество с Турция на двустранна основа и в регионални формати, какъвто е противоминната група. Смятам, че е важно Турция да бъде привлечена в реализирането на целите на Стратегията на ЕС за Черно море. Самата Турция е заявила желание да участва в изграждането на Хъба, да бъде включена в механизма SAFE и други. Виждаме, че Турция търси затопляне на отношенията със САЩ. Виждам нарастващото влияние на Турция не само в черноморския регион, но и по отношение на други региони и процеси.

Този месец в румънските медии се пише много за развиващото се румънско-турско сътрудничество в областта на отбраната и отбранителната промишленост, включително като потенциална възможност турски компании да се доберат до финансиране по програмата SAFE чрез свои предприятия, базирани в Румъния. В този контекст до каква степен България и Румъния имат свои инициативи за сътрудничество с Турция и дали няма някакво своеобразно разделение на труда между тях — в смисъл, че Румъния като че ли традиционно повече акцентира на сигурността в своите външнополитически приоритети, докато България (от това, което се чува за изграждане на нови инфраструктурни проекти или енергийното сътрудничество) като че ли по-скоро преследва икономически интереси?

Трите държави имат сходни позиции по сигурността, екологията, противоминната дейност и критичната инфраструктура. Що се отнася до военно-техническото сътрудничество, Турция има добре изграден военнопромишлен комплекс. България досега не е била достатъчно отворена към сътрудничество с него, ориентирайки се към покупки от Германия, Франция или САЩ. Румъния и Турция вече реализират съвместни проекти във военно-икономическата сфера.

Относно SAFE, не мисля, че Турция ще стане пълноправен участник, поне не скоро, поради политически въпроси с Гърция и Кипър и резерви на някои европейски производители. Възможно е да се търсят някакви форми на сътрудничество, тъй като SAFE допуска участието на трети страни, стига това участие да е до 35% от общата финансова стойност на произведения военен продукт.

На този етап тристранното сътрудничество България - Румъния - Турция включва съвместното участие във военноморската операция за борба със свободно плаващите мини и защитата на критичната инфраструктура. И трите страни ще участват в изграждането на натовски тръбопровод за гориво от Турция и Гърция през България към Румъния. Извън това липсва сериозно регионално сътрудничество, което аз намирам за сериозен недостатък на региона като сравнявам с регионалното сътрудничество между балтийските държави, Полша, Швеция, Финландия и други.

Регионалното сътрудничество придобива ново значение поради трансформиращото се НАТО и новата роля на САЩ в европейската отбрана. Затова смятам, че регионалното сътрудничество на натовските страни в Черно море доста под възможностите не съответства на рисковете и заплахите. Сътрудничеството ни във военно-икономическата област също остава на ниско ниво.

Споменавате, че сътрудничеството не е в особено големи размери. Една от причините за това вероятно е, че трите страни виждат заплахите за сигурността си по различен начин, или поне тази основна заплаха, за която се представя Русия, е виждана по различен начин. Споменавам това, защото в момента в София имаме правителство на Румен Радев, който е обвиняван, че разбирането му за конфликта в Украйна и неговото разрешение се различават от западноевропейското.

До каква степен кабинетът Радев продължава досегашната линия по отношение на сигурността и отбраната в черноморския регион и спрямо Украйна, и до каква степен опитва нещо ново? Какво е това ново, ако има такова?

Когато говорим за България, Румъния и Турция трябва да кажем, че трите държави оценяват по различен начин риска от Русия, въпреки че съвсем наскоро в Анкара на срещата на НАТО бе прието комюнике, което отчита че Русия остава основен рисков фактор за евроатлантическата сигурност. Румъния има много по-изострено чувство за това, че Русия представлява реална и непосредствена заплаха. Ето защо Румъния цели да привлече и други страни към гарантирането на сигурността, включително Франция и Съединените щати. Знаете, че Румъния, приемайки американски самолети, цистерни и други средства на своя територия, постави въпроса Америка да не напуска територията ѝ именно като гарант на сигурността.

Мисля, че нашата позиция в голяма степен ще се отличава от румънската, като отчитам заявените позиции от различни държавни органи. В България виждаме доста по-колеблива позиция по отношение на оценките на риска от Русия. Общественото мнение също е силно разединено. В същото време, нямаме ясни документи на стратегическо ниво, които да оценят сигурността на страната, включително и в Черноморието. Нямаме национална стратегия за сигурност (последната е актуализирана през 2018 година), нямаме стратегия за Черно море. Тоест това са неща, които според мен, трябва да бъдат направени.

Турската позиция си е съвсем различна. Тя заявява, че Украйна е жертва на агресия, призовава да се спре войната, но в същото време оставя отворена врата към Русия — и за възможни преговори в бъдеще за мир. Турция има интерес да търгува с Русия, да бъде точно този мост за търговия и икономика между различни региони и да бъде своеобразен хъб.

Така че от тази гледна точка страните имат различни виждания и различни интереси, а това наистина е сериозен проблем пред по-задълбоченото сътрудничество. Тоест търси се най-малкият общ знаменател, а виждаме, че на този етап, обединяващите фактори не са много.

А каква е визията на Румен Радев за отбраната и сигурността в черноморския регион? До каква степен тя е нещо ново и до каква степен е продължение на досегашната българска и европейска политика?

Премиерът Радев прави политики, които са продължение на заявленията му като президент и в кампанията за последните избори — призоваваше за спиране на военната помощ за Украйна и за мир, но без да посочва как ще се седне на масата за преговори при продължаващата агресия.

Ние виждаме, че въпросът за сядане на масата на преговорите, за това как, кога и по какъв начин да се ангажира с разговори с Русия, се поставя и от Украйна, но и от различни европейски лидери в ЕС. Въпросът е как се постига условието за това и какво следва след постигане на мира, какви ще са гаранциите. Виждаме, че тези въпроси се обсъждат на Европейските съвети, така и в рамките на различните многонационални формати. Мисля, че на този етап има консенсус по това, че Европа трябва да бъде част от преговорите между Русия и Украйна и от бъдещата архитектура на сигурност.

Отделен въпрос е за гаранциите, които Европа може да даде за бъдещия мир. Аз съм на позицията, че Европа трябва твърдо да стои на страната на Украйна и да продължава подкрепата и с финансови средства и с въоръжение за да може страната да се защити. От друга страна, следва да продължава натиска спрямо Русия и се надявам, че България ще бъде част от общоевропейския консенсус. Защото това е начина да се седне на масата на преговорите, кагато Русия приеме, че с военни средства не може да постигне политическите си цели.

Преди около два месеца Румъния подписа своя договор с "Райнметал" за 5,7 милиарда евро по програмата SAFE. Какво бихте искали да кажете на този етап за българските преговори, проблеми и дискусии, които се появиха във връзка с проекта на "Райнметал" в България?

Румъния заяви по SAFE почти 17 млрд. евро, които да се разходват за военни способности, за изграждане на инфраструктура като елемент на военната мобилност и за повишаване на вътрешната сигурност и защита на критичната инфраструктура. И там имаше проблеми. Спомням си, че "Берета" излезе с критика, че Румъния фаворизира "Райнметал". Интересното е, че Румъния залага на включване на своя бизнес в реализирането на проектите.

В България виждането е по-различно. Ние договорихме 3,26 милиарда евро, които ще бъдат разпределени основно за закупуване на различни системи и въоръжение, тоест почти няма българско участие. Сред проектите има придобиване на ракети, закупуване на системи за ПВО и гаубици, за изграждане способности за производство на дронове и т.н. Един от проектите по SAFE наистина беше за изграждане на съвместен завод с "Райнметал". Очевидно, хората, които са мислили как да бъде финансиран заводът, не са отчели особенoстите на програмата SAFE.

По SAFE не са чисто заемни средства, които ги вземаш от Европейската комисия и ги вкарваш в каквото си решиш. От тази гледна точка съвместно предприятие между България и "Райнметал" не може да бъде реализирано по SAFE, а пък в бюджета не са предвидени средства за това. Ето защо, въпреки политическото желание да имаме съвместно предприятие, на този етап финансовата схема не е ясна и поне тази година аз не смятам, че може да се реализира.

Каква ще е бъдещата роля на Украйна в черноморския регион, като имаме предвид, че тя се утвърди изключително като сила в областта на военните технологии и във военен план?

Да, украинската армия е може би най-боеспособната армия в Европа. Нещо повече, Украйна развива изключително модерен военнопромишлен комплекс, който произвежда най-нови системи въоръжения, които ще бъдат в основата на бъдещите армии. Виждаме, че включително САЩ искат да си сътрудничат с Украйна за производство на нови системи като дронове и анти-дрон системи.

Европа също проявява много голяма активност за бъдещо сътрудничество с Украйна. Аз бих казал, че Украйна ще бъде ключов фактор в Черно море. Виждаме че руските военни кораби бяха изтеглени от Кримските пристанища, тъй като украинските морски и въздушни дронове и ракети много лесно започнаха да ги поразяват. Виждаме обаче, че Украйна поразява и кораби от "сенчестия флот", които превозват руски петрол. Така или иначе в бъдещата архитектура на черноморската сигурност Украйна ще бъде много важен фактор. Как ще се изградят отношенията между Украйна и България — това е наистина много сериозен въпрос, имайки предвид позицията на България за подпомагане на страната и за това, как да се стигне до мир.

Не виждам скорошен траен мир между Русия и Украйна, базиран на всеобхватно споразумение. По-скоро е постижимо замразяване на конфликта. Но пък това носи сериозен риск от ново размразяване. Докато няма устойчив мир няма да бъдат решения и други проблеми кат този със свободно плаващите мини. Регионът ще остане конфликтен още много години, което ще влияе негативно на транспорта, туризма енергетиката и други сфери.

След 2022 година много страни в региона сключиха споразумения в областта на сигурността със западноевропейски държави. Например Румъния сключи такова споразумение с Великобритания през 2024 г. Полша сключи първоначално с Франция, но неотдавна — също и с Великобритания. Докато в нашия регион се изгражда мрежа от такива споразумения за сигурност, България като че ли не е подписала с нито една западноевропейска държава подобно споразумение. Как се обяснява това? По-сигурна ли е страната без подобни договореност?

Аз по-скоро бих го отдал на проблемите, които имахме във вътрешнополитически план — честата смяна на правителства, до голяма степен неизяснената позиция на България по отношение на сигурността в региона. Както казах, ние нямаме даже стратегия за национална сигурност.

От тази гледна точка ние не знаем как се оценяват рисковете и заплахите, по какъв начин тези рискове и заплахи се неутрализират, какво правим в национален и в регионален план, как привличаме и работим с нашите съюзници, с НАТО и с Европейския съюз. Ето това са неща, които тепърва трябва да изясняваме. Моята твърда позиция е, че България задължително трябва да засили регионалната си роля и сътрудничеството. Много положително е подписването на 10-годишния договор между България и Украйна за сътрудничество в различни области, включително във военната и в сигурността. Бих искал да видя и други инициативи на двустранно и регионално ниво. Интересът на България е да виждаме повече НАТО и повече Европейски съюз в региона, повече наши съюзни държави, ангажирани със сигурността тук.