Реформата в ТЕЛК – въпросът не е дали, а как

Малцина вероятно помнят историята на Вучката, "момчето, където рита топка" с Бойко Борисов, въпреки че има решение на ТЕЛК заради исхемична болест на сърцето и чието ЕГН премиерът прати с есемес на покойния бивш шеф на митниците Ваньо Танов, за да бъде преразгледано служебното му преместване.

Историята обаче е емблематична за състоянието на медицинската експертиза и произтичащите от нея социални привилегии, които сегашната система щедро допуска да отиват при хора, които нямат никаква нужда от тях. И докато подхвърля трохи и унижава най-нуждаещите се от подкрепа с висене по многобройни опашки, за да получат полагащото им се, то други - здрави и прави хора се домогват до същите придобивки с лекота, за да се окажат "неуволняеми" в държавната и общинска администрация, като добавят към заплатата си и инвалидна пенсия, ползват данъчни облекчения или паркират скъпите си коли на удобните места за инвалиди, получават безплатна винетка и предимство за детската градина на детето си.

Като се добавят и разказите на различни представители на властите за "цели села с инвалиди", сдобили се с решения от един и същи лекар с една и съща диагноза, за всеки става ясно, че нещо трябва да се промени.

Преди ден вицепремиерът Красимир Каракачанов даде пореден пример, че две села усвояват 285 000 лева годишно от инвалидни пенсии, тъй като в едното всички деца, записани при един лекар са диагностицирани с "епилепсия", а в другото – с "астма".

За разликата между "фалшиво" и "истинско" решение

Съдебната практика в момента изобилства от случаи на осъдени за подкуп лекари от експертните комисии. Само за миналата година специалисти от ТЕЛК трябваше да връщат 56 000 лв. за неверни решения. Работещите в системата специалисти се сърдят, че са нарочени за престъпници и отричат у нас да има необичайно голям брой инвалиди. Те обясняват, че броят освидетелствани е напълно адекватен на стотиците хиляди хора със социално значими заболявания като диабет, онкологични заболявания, сърдечно-съдови заболявания, за които в момента напълно легално се дава намалена работоспособност.

Напълно законно на освидетелстване подлежат и хора с далеч по-леки заболявания, за което на практика не са нужни "фалшиви решения". Или както казва председателката на Сдружението на лекарите от ТЕЛК-София д-р Боряна Холевич, "няма как да е фалшиво експертно решение на ТЕЛК, издадено съгласно действащ нормативен акт. Друг е въпросът, че действащият нормативен акт е неадекватен".

Дебел съм, имам високо кръвно и ме боли кръстът – готов за ТЕЛК

Затова промяна е нужна не само в контрола, както обеща премиерът Бойко Борисов след протеста на хората с увреждания срещу предлаганата реформа в ТЕЛК. Защото дори цялата корупция да бъде пресечена, сегашната система на освидетелстване отваря автоматично вратата към социални привилегии за доста широк кръг заболявания. И всеки с нужните връзки и контакти може да се сдобие с тях легално. Както бившия зам.-здравен министър Мирослав Ненков ефектно онагледи с пример сегашния модел: “Дебел съм, имам високо кръвно и ме боли кръстът, с едни подходящи консултации от специалисти съм готов да получа над 50% намалена работоспособност“.

Сегашните правила правят възможно например човек с бъбречна криза и още някакво усложнение да се сдобие с решение на ТЕЛК вместо просто при изостряне на състоянието му да си вземе болничен, което би излязло много по-евтино на осигурителната система.

Засегнати неизбежно ще има, въпросът е кои да са те

Предлаганата от здравното и социалното министерство реформа, която преди ден беше замразена заради напрежението, което провокира сред организациите на хората с увреждания, се отлага вече втори мандат.

Защото е тежка, трудна и трябва да бъде намерен баланс между интересите на голям брой хора, някои от които неминуемо ще бъдат засегнати.

Въпросът е кои да бъдат те и действително да не пострадат най-уязвимите, които излязоха да протестират.

По данни на НОИ около 500 000 души получават основна инвалидна пенсия и още около 400 000 души втора инвалидна пенсия, най-често социална, като разходите за тях са около 1.7 млрд. лева годишно. Размерът на инвалидната пенсия зависи от степента намалена работоспособност и варира от 170 до 230 лева.

Проблемът е, че никой досега не се е ангажирал с точни данни какъв е мащабът на корупцията, каква част от разходите се дължи на твърде широкия списък заболявания и т.н.

Вместо това политиците, особено от "патриотичния" спектър, предпочитат да говорят на ангро, обявявайки “половината инвалидни пенсии за фалшиви“, като по този начин си навличат гнева на лекарите и хората с увреждания, а последващите протести препъват всеки опит за промяна.

Каква цели реформата и защо плаши хората?

Подготвяната от управляващите реформа в медицинската експертиза на трудоспособността и инвалидните пенсии предвижда най-общо занапред експертизата на трудоспособността да се прави от две комисии, а не както досега – от една.

Идеята е медицинската експертиза, която се прави от сегашните трудово-експертни лекарски комисии (ТЕЛК), вече да не води след себе си автоматично до отпускането на пенсии и други социални придобивки. Вместо това, втора - социална комисия към НОИ, ще преценява дали и какви социални придобивки да бъдат отпуснати на конкретния човек, според това дали може да работи или не, дали да бъде насочен към някакъв вид рехабилитация или към бюрото по труда.

Отделно от това изтеглената преди ден по нареждане на Борисов наредба за медицинската експертиза предвиждаше и промяна на начина, по който ще бъде оценявана намалената работоспособност.

Тя предвиждаше вече да се дава процент намалена работоспособност само за основното заболяване, за което се полага най-висок процент, а не както досега – да се пресмятат по формула и съпътстващите заболявания, с което се завишава процентът. Идеята е да се запази възможността хората с действително тежки диагнози да получават висок процент намалена работоспособност между 70% и 100% и да се избегне практиката с натрупването на няколко по-леки заболявания човек да се сдобива с инвалидна пенсия.

Според лекарите от ТЕЛК обаче 85% от хората, които минават през експертиза, са с повече от едно заболяване и по този начин при преосвидетелстване половината може да изгубят инвалидните си пенсии.

Хората с увреждания са срещу това занапред да минават през две комисии вместо през една, тъй като, това ще увеличи висенето по опашки и чакането за освидетелстване.

Друг спорен въпрос е трябва ли работещи хора да получават инвалидна пенсия. Данните на НОИ показват, че всеки четвърти с инвалидна пенсия работи. Според някои експерти инвалидната пенсия трябва да е само за реално нуждаещи се, които нямат друг доход, докато други са на мнение, че пенсията се дава срещу внасяни осигуровки за съответния риск и отнемането ѝ би било противоконституционно.

Основното притеснение на хората с увреждания е, че ако им бъде отнета инвалидната пенсия и бъдат насочени към бюрата по труда без никакви политики, насърчаващи тяхното наемане, това ще ги обрече на глад и мизерия.

От друга страна заради специалните защити, с които се ползват в момента, хората с ТЕЛК-решения не са особено желана работна ръка от работодателите. В съчетание със стигмата към хората с увреждания, това води до сериозна дискриминация при търсенето на работа като 60% от тях посочват, че са се сблъсквали с дискриминация при търсене на работа.

Според лекари в ТЕЛК е погрешно да се оценява работоспособността по принцип, а комисиите трябва да се произнасят какви условия на работа са неподходящи за съответния човек и той да си търси работа според квалификацията.

Специалистите дават пример, че трудно биха се произнеси, че един човек със сърдечно-съдово заболяване може да работи каква да е работа, тъй като определени натоварвания като нощни дежурства и др. не са подходящи и могат да доведат до инфаркт.

Хората с увреждания настояват за комплексна реформа, която да им осигури по-добри от сегашните условия, в това число по-достъпна среда, облекчен достъп до работни места чрез въвеждането на квоти за наемането им, достъп до образование и професионална квалификация, рехабилитация, лекарства.

Мрачна перспектива

През последните години броят на инвалидните пенсии бележи постоянен ръст, като според актюерски анализи на НОИ основните причини се коренят във вдигането на пенсионната възраст и повишаването на безработицата през годините на прехода, което е карало хората да търсят по-лесен начин за пенсиониране чрез освидетелстване от ТЕЛК.

Тоест, освен всичко останало, чрез инвалидната пенсия, достъпът до която е сравнително лесен, хората си решават други социални проблеми, което също трябва да бъде отчетено при предстоящата реформа.

Дългосрочните прогнози на НОИ са, че през 2040 г. броят на хората с инвалидни пенсии ще се повиши до 600 000 души или 33.2% от общия брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност.

Това явление според експертите може да се смята за нормално, въпреки стремежа към повишаване на контрола и намаляване на възможностите за достъп до инвалидни пенсии, тъй като броят на хората, приближаващи пенсионна възраст, стават все по-голям заради застаряващото население. По-късното придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и увеличената заболеваемост с напредването на възрастта са сред основните причини за увеличението в броя на пенсиите за инвалидност.

Прогнозите са, че след 2040 година броят на инвалидните пенсии ще започне да намалява, но процентът на пенсионерите с инвалидни пенсии от общия брой ще остане висок до края на прогнозния период - 26.6%.