България е с най-мръсен въздух в Европа

За девет години София не е направила почти нищо да намали запрашаването

България е с най-мръсен въздух в Европа

Българите дишат най-мръсния въздух в Европа и това им отнема 2.5 години добро здраве в живота. За девет години управляващите в София не са направили абсолютно нищо за намаляване на емисиите на фини прахови частици, а изработеният от общината план за качеството на въздуха не съдържа никакви мерки за превенция на замърсяването от домакинствата. Констатациите са направени в специален доклад на Европейската сметна палата, представен във вторник в Брюксел. Според него здравето на европейците все още не е достатъчно защитено от замърсяванията във въздуха.

Всички държави членки на ЕС, с изключение на Естония, Ирландия, Кипър, Латвия, Литва и Малта, са в нарушение на една или повече от пределно допустими стойности за замърсяване на въздуха, сочи докладът, в който София и Краков са сред най-често даваните негативни примери.

България е лидер по загубени години на живот в добро здраве заради мръсен въздух. Гражданите у нас скъсяват с 2.5 години времето, в което са здрави, докато средно за Европейския съюз този показател е 0.7 години. Шведите и финландците се радват на най-малко загубени години здраве заради замърсяване на въздуха.

В анализа се посочва, че при замърсяването с фини прахови частици в София почти липсва напредък от 2009 г. насам като се изключи замяната на стари обществени превозни средства с нови. Припомня се, че ЕК през април 2017 г. спечели дело срещу България заради наднормено замърсяване на въздуха в редица градове, но това е отнело над шест години, а да са наложат и финансови санкции трябва отново да се чака съдебно решение. Одиторите обръщат внимание на Брюксел също, че сами по себе си общинските планове за намаляване на замърсяването не могат да решат проблема, ако в тях липсват адекватни мерки, които да се изпълняват. Планът за качество на въздуха на София например не съдържа никакви мерки за намаляване на вредните емисии от битовото отопление, което е сред важните фактори за запрашаването в столицата.

Като недостатък се отбелязва още, че София не публикува на сайта си данни за качеството на въздуха в реално време, а и ефективността на цялата ѝ система за замерване на стойностите на вредните вещества във въздуха е под съмнение.


 
Българската столица например не разполага с места за наблюдение "от промишлен вид" на качеството на въздуха, въпреки че в града има електроцентрали и други промишлени съоръжения. Отбелязва се, че в София заради строежа на метрото през 2014 г. измервателната станция на Орлов мост е била премахната. Преди това точно тази станция е отчитала най-големия брой дни с превишение на фините прахови частици, а след това честотата на измерените превишения в столицата е намаляла рязко.

В доклада се акцентира и върху това, че целевото еврофинансиране на мерки за подобряване качеството на въздуха в България е намаляло драстично с 58 на сто от 120 млн. евро в предходния бюджет на 50 млн. евро в периода 2014-2020 г.

Констатациите в евродоклада потвърждават като цяло изнесените преди месец от българската Сметна палата изводи, че мерките за намаляване замърсяването на въздуха в страната са неефективни, въпреки похарчените пари за общински планове, решенията на общините и централната власт са хаотични и несвързани, а системата за контрол на качеството на въздуха е остаряла.

Общата констатация в сегашния евродоклад е, че всяка година в ЕС мръсният въздух предизвиква преждевременната смърт на около 400 000 души и води до разходи за стотици милиарди евро.

Документът посочва още, че европейските изисквания за качеството на въздуха, които са изготвени преди 20 години, са по-ниски от тези на Световната здравна организация и е необходима ревизия на пределно допустимите норми за замърсяване.

"Замърсяването на въздуха е най-големият риск за здравето в ЕС, свързан с околната среда“, посочи Януш Войчеховски от Европейската сметна палата, отговарящ за изготвянето на доклада.

"В последните десетилетия политиките на ЕС са допринесли за намаляване на емисиите на вредни вещества, но качеството на въздуха не се е подобрило със същите темпове и все още се наблюдават значителни последици за общественото здраве“, допълни той.

За да се подобри качеството на въздуха в ЕС, одиторите препоръчват по-ефективни действия от страна на Европейската комисия; актуализиране на Директивата за качеството на атмосферния въздух; приоритизиране и включване на въпросите за качеството на въздуха в други политики на ЕС и подобряване на осведомеността на обществеността.

Още по темата
Още от Европа

Кой печели предизборно от поредната драма около Изборния кодекс?