ЧЕЗ не бърза да пуска държавата в сделката с "Инерком"

Задочните упреци между чешката компания и българското правителство продължават

ЧЕЗ не бърза да пуска държавата в сделката с "Инерком"

Чешката компания ЧЕЗ и купувачът на българските ѝ активи "Инерком" са приели да обсъдят предложението на българската държава постфактум да бъде допусната в сделката. Това става ясно от съобщение на енергийната група, публикувано на сайта ѝ в петък.

В него се посочва, че основата цел на приключили тазседмичните преговори със собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова е била подготовката на документите за внасяне на искането за разрешаване на концентрация в българската Комисия за защита на конкуренцията, чието одобрение ще финализира сделката.

Върбакова е представила официално запитване дали настоящата ситуация позволява включването на българската държава в транзакцията.

"Макар българското правителство да не прояви интерес за влизане в процедурата по продажбата, проведена през миналата година, ЧЕЗ ще разгледа искането, представено от нашия бизнес партньор, и ще проучи възможностите", се казва в съобщението на чехите. В същото време българското правителство отрича да е имало такова предложение от чешката компания.

Говорителят на ЧЕЗ Алице Хоракова каза, че в края на март или началото на април ще има нови срещи с "Инерком".

Така на практика сагата около сделката ще се проточи неизвестно докога, преди да стане ясно влиза ли държавата в нея или "Инерком" ще е единственият собственик на енергийните активи.

Българското правителство има и план "Б" за контролен дял – чрез закупуване на част от фирмата на Върбакова.

Според предварителния договор, подписан на 22 февруари, Варбакова има 9 месеца да плати договорената с ЧЕЗ сума, за която неофициално се твърди, че е 340 млн. евро.

Неизвестните около финансирането остават

Макар че сделката предизвика скандал заради съмненията откъде идват парите за нея и дали Върбакова не е подставено лице, собственичката на "Инерком" отказва да каже какви са източниците на финансирането ѝ. Тя отрича това да са три български банки и две руско-грузински офшорки, макар че именно те фигурират в официална справка на ЧЕЗ, изпратена до премиера Бойко Борисов.

Преди десетина дни Борисов каза, че сделката за ЧЕЗ била "планирана операция" за свалянето му от власт, което бе сигнал за банките да оттеглят готовността си за финансирането ѝ.

Оттук нататък е малко вероятно сделката на Върбакова с ЧЕЗ да бъде спасена без съгласието на българското правителство, тъй като би било чудно която и да е банка да рискува с финансиране на покупко-продажба, която държавата се опитва да осуети.

От "Инерком" продължават да твърдят, че се търсят кредити от международни банки. Председателят на съвета на директорите на компанията Милена Стоева заяви в петък за Ройтерс, че се водят разговория с няколко световни банки, повечето от които нямат офиси в България. По думите ѝ след подписването на договора с ЧЕЗ преговорите вървели добре. "Инерком" никога не обсъждала финансиране на сделката с руски банки и никакви офшорни компании няма да участват в транзакцията", заяви тя.

"Ако искахме да направим плащането през офшорни компании, вече можехме да сме направили това, но ние искахме транзакцията да е прозрачна",твърди Стоева.

Мътилката около сделката се сгъстява допълнително заради сблъсъка между премиера и президента на Чехия във връзка с решението на ЧЕЗ, в която чешката държава държи около 70%, да избере "Инерком". Премиерът Андрей Бабиш, който за разлика от президента Милош Земан няма свои хора в надзора на компанията, се възмути от непрозрачната сделка, а притежаван от него вестник разкри схемите на финансиране. "ЧЕЗ груп" пък обяви, че прави вътрешно разследване за това как са изтекли документи с чувствителна финансова информация към българския премиер, за които Министреският съвет твърди, че са били изпратени от зам.-финансовия  министър и член на надзора на ЧЕЗ Ондрей Ланда, но той отрича.

Готви се комплексен анализ

"С оглед на ограниченията, наложени от вече подписания договор между двете компании, ЧЕЗ и "Инерком" решиха да изготвят комплексен анализ на всички варианти и възможни последствия от потенциалното влизане на българската държава в процеса. След няколко седмици преговорите ще продължат", съобщи ЧЕЗ в петък.

Очаква се адвокатите на компанията да преценят възможностите за държавен контрол върху придобиваните от Върбакова активи, най-важният от които е електроразпределителната мрежа в Западна България.

Правителството отрича ЧЕЗ да са предлагали активите си на държавата

Държавата не е в позиция да взема решение по сделката за българските активи на ЧЕЗ, докато тя е между две частни компании, коментира финансовият министър Владислав Горанов в петък.

Той отрече твърденията на ЧЕЗ, че е предлагала на българската държава да купи активите ѝ.

Ако от страна на ЧЕЗ са водени преговори с представител на правителството относно поканата за включване на държавата в процедурата за продажба, трябва да има писмена следа от тях, каза Горанов. Преди ден вицепремиерът Томислав Дончев също заяви, че при нито едно от трите правителства на ГЕРБ от ЧЕЗ не са отправяни покани за участие в покупката на активите ѝ. Ако това е ставало по кьошета, в неформални разговори, или с някои от другите правителства, ние нямаме такава информация, каза Дончев.

Горанов: Няма да има извънсъдебно споразумение с ЧЕЗ

Горанов заяви още, че сделката по никакъв начин няма да се отрази върху воденото от ЧЕЗ арбитражно дело срещу България за това, че не е защитила инвестициите ѝ. Същото бе обявено и от продавача, когато стана ясно, че "Инерком" е избрана да купи бизнеса ѝ у нас.

"По никакъв начин, защото се появиха такива спекулации, държавата няма да води неформални разговори за някаква извънсъдебна, мога да го нарека, въпреки че тук става въпрос за арбитражна процедура, и да прави някакви отстъпки във връзка с възникналия спор между българската държава и чешкото дружество", зарече се Горанов, който е скептичен към идеята държавата да влезе в бизнеса на ЧЕЗ у нас. Миналия уикенд той коментира, че държавата има и други механизми за контрол върху работата на електроразпределителното дружество.

Стоева изрази съгласие с финансовия министър, че държавата има достатъчно инструменти за регулиране на доставките на електроенергия до потребителите и нейното участиев сделката не е необходимо.

"Не вярваме, че държавен дял в бизнеса на ЧЕЗ е единственият начин за гарантиране на обществения интерес", посочи тя пред Ройтерс.

Добрев: Енергийният регулатор е държавният контрол в ЧЕЗ

Държавата има механизъм за контрол върху дейността на придобиваното от "Инерком" електроразпределително предприятие на ЧЕЗ в Западна България и това е Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), коментира председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев от ГЕРБ. В интервю за в. "24 часа" , публикувано в петък, той се съгласява с мнението на финансовия министър, че добре трябва да се помисли дали държавата да влиза в съдружие с Гинка Връбакова за дял от придобивания бизнес.

Офертата на премиера Борисов за придобиването на контрол от страна на държавата в електроразпределителното дружество бе отправена миналата седмица, но как точно ще бъде реализирана остава неясно. Според неофициална информация, за да избегне евентуално несъгласие от страна на ЧЕЗ за такава опция, държавата обмисля директно да придобие 34 на сто от самата "Инерком".

"Не зная подробности по предложението, не зная дали са 34%, или друг процент. В крайна сметка, ако има политическо решение на коалиционния съвет, всички ще се съобразим с него. Но аз в голяма степен съм съгласен с финансовия министър Владислав Горанов, че държавата трябва да прецени дали да участва в едно такова предприятие", посочва Делян Добрев.

"Държавата има друг механизъм за контрол и това е КЕВР, на която са дадени огромни правомощия. Не само че държавата чрез регулатора контролира услугата, тя определя и цената на тази услуга. Новият собственик не може от утре да каже, че услугата по разпределение ще струва два пъти повече, защото не зависи от него", отбелязва депутатът.

Добрев е против КЕВР да разрешава сделки по своя преценка

По негово мнение в Закона за енергетиката има достатъчно правомощия, които гарантират качеството и обоснованата цена на услугата. Той изрази съображения срещу предложението на "Обединени патриоти" енергийният регулатор подобно на БНБ да се произнася за сделки по придобиване над 20 процента от енергийни компании.

"Ако ние сега разрешим подобни текстове в Закона за енергетиката, както има за БНБ и за Комисията за финансов надзор, коя е следващата стъпка? По тази логика да въведем такива текстове и за Комисията за регулиране на съобщенията или КЗК. Да дадем на всички регулатори възможността да се произнасят предварително по сключването на една чисто частна сделка. Къде спираме? Държавата трябва ли да регулира такива чисто частни отношения? В случая с БНБ и КФН има логика те да одобряват сделки за банки, защото в тях има спестявания на хората. Държавата трябва да се погрижи за тези средства. ЕРП-ата предоставят услуга, няма наши пари, с които те се разпореждат", коментира Добрев.

"Оттам нататък, ако се дават допълнителни правомощия, следва въпросът само това ли трябва да регулира? В България някой може да каже, че и хранително-вкусовата промишленост трябва да се регулира, тоест преди частният бизнес да сключи сделка да купи един хлебозавод или хлебопекарна, някой в държавата трябва да одобри сделката. В случая КЕВР регулира и услугата, и цената, което го няма при хляба, защото електроразпределението е естествен монопол, а хлябът не е", допълни той.

По думите му сметката, която Върбакова трябва да плати за активите на ЧЕЗ ще набъбне до 500 млн. евро, заради задължителното търгово предложение към малките акционери, както за изплащането на заема на ЧЕЗ Разпределение към ЕБВР за 116 млн. евро.

ДАНС и разузнаването без притеснения за парите на Върбакова

Финансирането на покупката остава най-голямата въпросителна по сделката и именно то предизвика обществения и политически скандал, довел на желанието на държавата да влезе в нея директно или чрез участие в "Инерком". По думите на Добрев, шефовете на ДАНС и на държавната агенция "Разузнаване" нямали притеснения за произхода на средствата. Върбакова на свой ред отрича парите ѝ да идват от офшорки, както съобщиха чешки медии, и твърди, че се преговаря за синдикиран банков заем.

Междувременно чешки издания, част от които на премиера в оставка Андрей Бабиш, продължават да изнасят подробности около договора между ЧЕЗ и "Инерком", който Върбакова ревниво пази в тайна заради клаузи за конфиденциалност. Според публикации от четвъртък в контракта има клауза, според която новият собственик трябва да съдейства на ЧЕЗ за решаване на арбитражното дело, заведено от чехите срещу България за застрашени инвестиции.

"Звучи логично те да имат условия към купувача за съдействие на стария собственик, при положение че ЧЕЗ води арбитраж срещу държавата. Вероятно да предоставя документи, да позволява на експерти от дружеството да се явяват като свидетели в арбитражното дело. Предполагам, че това са условията", коментира Делян Добрев.

Продажба на 66% от ЕРП-тата = по-нисък интерес от купувачи

Относно коментарите за приватизацията на 67 на сто от електроразпределителните дружества, което лишило държавата от контрол върху вземаните от мажоритарния собственик решения, Добрев посочи, че ако е била запазена блокираща квота, интересът към предприятията е щял да бъде по-малък. В Търговския закон има текстове, според които има три вида решения, които се вземат с квалифицирано мнозинство и това са прекратяване на дружеството, увеличение или намаление на капитала и промяна в устав, припомни той.

Според него искането на БСП за прокурорска проверка на сделката е заради политически амбиции, а не защото се интересуват от подробности.

Още по темата
Още от Бизнес