В годините, в които наблюдаваме най-значително разрастване на броя обекти на модерната търговия (2006, 2008, 2009, 2013 г.), се забелязва и най-сериозният ръст в оборотите, който не може да се обясни изцяло с повишено потребление или инфлация. Когато тези два фактора се изолират, ефектът от изсветляване на търговията на дребно се оценява на 5 млрд. лв. за периода 2004-2013 г., а данъчният ефект по линия на допълнително събрания ДДС - на 1 млрд. лв. внесен ДДС за периода. Това се казва в анализ на Института за пазарна икономика на ефектите от навлизането на модерната търговия на пазара на храни и напитки в България, публикуван във вторник.
Над 1.9 млрд. лв. повече в бюджета за периода 2007-2013 г.
Според частта в проучването, посветена на фискалните ефекти от развитието на търговските вериги, "данъчните ефекти от присъствието на големите вериги не се изчерпват само с изсветляване на търговията и повече внесени косвени данъци. От 2007 г. досега десетте най-големи търговци с храни на дребно са внесли близо 475 млн. лв. данъци и осигуровки върху възнагражденията на служителите си".
Към тези числа трябва да се прибавят и приблизително 78 млн. лв. платени корпоративни данъци, по оценки на ИПИ на база данни от веригите. Кумулативният ефект върху фиска от внесените преки и косвени данъци и от изсветляването на част от търговията с храни за периода 2007-2013 г. се изчислява приблизително на 1.93 млрд. лв. или 1.3% от данъчно-осигурителните приходи в консолидираната фискална програма за същия период, отбелязват авторите на изследването.
Над 23 000 работни места с 38% по-големи заплати
Данните в частта от анализа, посветена на ефектите върху българския пазар на труда, сочат, че десетте най-големи вериги дават работа на над 23 000 души към края на 2013 г. Това е около 6% от всички заети в сектора на търговията, като наетите в десетте най-големи вериги получават средно с 38% по-големи брутни възнаграждения спрямо останалите в сектора или 1048 лв. спрямо 759 лв. на месец.
Веригите развиват хранителната индустрия в България
Според анализа на ИПИ съществува набор от доказателства, че възходът на веригите влияе позитивно върху хранителната индустрия като цяло (особено от гледна точка на потребителя), а и върху веригата на доставки. Те стимулират конкуренцията, ефективността, иновациите, потребителския избор, пазарната експанзия и връзките с други сектори на икономиката, а също подпомагат трансфера на знания и умения.
Модерната търговия в България води началото си от първата половина на 90-те години, като от година на година конкуренцията в сектора се изостря все повече. Към момента Топ 10 на веригите по приходи заемат около 30% от пазара, а останалите почти 70% се държат от по-малки и регионални вериги и самостоятелни магазини.
През последните около 5 години конкуренцията в модерната търговия е толкова мощна, че 5 инвеститора излизат от българския пазар, една верига сменя собствеността си 3 пъти, а няколко бранда биват закрити. Тези процеси, както и бизнес моделите на компаниите доведоха до редица положителни ефекти за потребителите.
До 35 000 стоки на по-ниски цени
Резултатите от проучването на ИПИ, както и други проучвания, сочат, че търговските вериги предлагат основни хранителни продукти на по-ниски цени спрямо другите магазини. В същото време асортиментът им е значително по-голям. Докато малките магазини предлагат средно 500 вида стоки, средният брой артикули, предлаган в дискаунтърите е 1300, в супермаркетите е 12 000, а в хипермаркетите стига до 35 000.
Друг съществен ефект от потребителска гледна точка е качеството на стоките. Според редица проучвания, цитирани в доклада на ИПИ, качеството на продуктите в големите вериги е по-високо от това в традиционните канали за търговия.
Модерната търговия обикновено налага свои стандарти, които често надхвърлят държавните такива в съответните държави. В България, Полша и Румъния качеството е другата важна причина освен цената, поради която потребителите насочват част от покупките си към веригите
Модерната търговия стимулира сектора на услугите
Извън еднократните инвестиции и работните места, които търговските вериги създават при отварянето на нови обекти, те имат постоянни разходи, които захранват други дейности в сектора на услугите и по косвен път спомагат за разкриването на нови работни места в икономиката, се казва още в анализа на ИПИ.
Освен значителните разходи, които правят за комунални услуги, веригите формират 3,6% от рекламния пазар, 2% от пазара на частни охранителни услуги в страната, създават пазар на недвижими имоти за над 10 млн. лв. на година, между 4 и 5 млн. лв. на година за почистващи услуги.
Към тези числа могат да се прибавят по средно 4.2 млн. лв. на година за телекомуникационни услуги, 3 млн. лв. за поддръжка на софтуер и хардуер, 2.4 млн. лв. за счетоводни и данъчни услуги, 2.2 млн. лв. за банкови услуги, 1.6 млн. лв. за счетоводни услуги и др.
Над 70% от стоките във веригите са български
Според анализа на ИПИ средният дял на оборота в Топ 10 на веригите, който се пада на стоки, доставени от български производители или дистрибутори, се движи около 72% в периода 2007-2013 година. Като в цели продуктови групи българското производство е абсолютен монополист или държи значителен пазарен дял (като например охладено и замразено пилешко месо, бяло саламурено сирене, кашкавал, лютеница и пр.).
Според проучването, благодарение на партньорството си с търговските вериги, възможностите, които получават българските производители, могат са се обобщят така: супермаркетите представляват ефикасен и мощен пазарен инструмент за диверсификация на продукцията (например, ако един малък магазин предлага няколко десетки артикула млечни продукти, то един хипермаркет предлага стотици такива артикули) и за понижаване на разходите за потребителите. По този начин веригите предоставят на производителите достъп до по-голям и по-разнообразен пазар.
Сдружаване и сътрудничество по цялата верига на доставки
Според ИПИ предизвикателството към малките производители в момента е сдружаването – общото предлагане, пласиране и инвестиции са възможност да стъпят в големите вериги, а нишовото производство и таргетиране на определени потребителски изисквания би им гарантирало трайно присъствие в по-малките търговски обекти.
Интересен пример за реакция в това отношение е Чехия. Там изискванията на веригите за количество и разнообразие на продуктите се превръщат в движещ мотив за създаването на организации на производителите на плодове и зеленчуци. Тези организации спомагат за преодоляването на проблемите с недостатъчния обем на продукцията и липсата на инвестиционен капитал у малките производители. Участниците в подобни организации се ползват от обща инфраструктура за съхранение, сортиране и пакетиране, както и от нарасналата пазарна сила в преговорите с веригите.
Сътрудничеството между международни търговски вериги и местни фирми би могло да обхване цялата верига на доставки. Един пример в това отношение е Индонезия, където група от организации на малки производители на пъпеши, международна верига супермаркети, компания за семена и препарати, специална правителствена програма и специализиран търговец на едро затварят веригата производство-доставка-реализация.
Победител е потребителят
Заключението от проучването е, че ефектът от развитието на търговските вериги върху традиционната търговия у нас е двустранен – от една страна част от малките обекти не издържат на конкуренцията, но от друга се отварят нови възможности за специализирани магазини и като цяло нетният ефект върху пазара на труда не е негативен, а в най-лошия случай - неутрален по отношение на броя на заетите в търговията на дребно с храни, напитки и тютюневи изделия.
Местните производители и доставчиците са поставени пред необходимостта да се съобразяват с нови условия и да полагат повече усилия да бъдат конкурентоспособни, ефективни и иновативни. От всички тези промени в сектора най-големият победител са потребителите, за чието внимание се борят все повече играчи, които се стремят да предоставят по-добра продукция и услуга на по-ниска цена, се казва в заключение в анализа на ИПИ.
За честна и независима журналистика
Подкрепете Mediapool.bg с 5€, за да разчитате и занапред на независима, професионална и честна информационно-аналитична медия.
14 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
№9: dimitardi000 - Вкусът на всички естествени български продукти е в пъти по-добър чуждоземните! В околностите на София живее едно специфично малцинство, което си има ярка политическа песен: От Искъра по-дълбоко нема-а-а, от Витоша по-високо нема-а-а.
Данните на ИПИ не са точни. Според изследване на Euromonitor International, общия обем на пазара за хранителни стоки в БГ е 8.3 млрд. лв. Водещите 10 вериги имат оборот от 3.8 млрд. лв. за 2013 г. Това прави 45.5% пазарен дял.
Веригите криели данъци. може и така да е... само дето това бледнее пред това, което крият малките магазинчета! Чуди ме също, даже много ме чуди, че българските стоки били пъти по-качествени от западните?!? Ами защо не са залели ЕС пазарите? Тези наши стоки и в Турция може да не са конкурентни! Въобще, който говори сруше веригите, е българомразец!
Защо правите сравнение с Европейските вериги, в България вече има "малка" пазарна икономика и всеки търговец и потребител е свободен да купува от където си иска. Няма купонна система. Тоалетната хартия отдавна не е дефецитна стока. Никой не продава вече виетнамско кафе. Няма записване по 5-6 години за да си купиш Москвич или повече за Жигула. Няма соц. ограничения за жилища - двама дущи в една стая и т.н. Искаш телевизор имаш стотина световни марки да избиращ по форма, цвят и качество, в историята …
остана осемдесет килограмовия Радуга. На някой не им се харесва, че някой българи много работят и добре печелят. Други не желаят да работят и сънуват още типовите хлябове от 25 ст. Наскоро, четох за наши момчета, който работят в рисковите финансови сектори на Уолстрийт и заработват двойно повече годишно от Президент Обама. Но това е ПРОГРЕСЪТ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.
На този, който се крие под името Крюгер мога само да кажа, че среднопретеглената цена на примерно 10000 стоки в българските магазини на търговските вериги е по-висока от тази в Западна Европа. И не стига, че тук корпоративният данък е символичен - 10 %, ами и него си спестяват. Същото е и с ЕРП-тата, Софийска вода и пр. На това аз му викам лешоядство - да се нахвърлиш хищнически върху труп.
Няма значение колко процента , а има значение печалбите да не се изнасят в чужбина и да се продават български стоки ! Не е нормално веригите да внасят традиционни български стоки и да изнасят малкото парици на бедните българи!!! Евтините западни стоки са пълни боклуци! Не ни трябват, а за качествените нямаме пари! За сметка на това си имаме прекрасни натурални български продукти, чийто качества и най-скъпите западни не могат да доближат!!! Вкусът на всички естествени български продукти е в пъти по-добър чуждоземните! Плодове и зеленчуци, хляб и месо, млечни продукти - стига да са стандартни нито един западен продукт не може да се доближи до тях!
То си е ясно кой е платил на ИПИ за изследването. Няма спор, че големите вериги внесоха цивилизация в търговията на дребно, но фискалният ефект е повече от скромен. Естествено, че ИПИ няма да прави анализ на данните, поднесени от възложителите им, но да вземем само 2 числа - за 6-7 г. 1 млрд. лв. допълнителен ДДС означава оборот от 5 млрд. лв. Да ама при такъв оборот корпоративен данък от 78 млн. лв. за 6-7 г. е пълен т....к. Това означава, укриване на данъци и износ на БВП в офшорни зони, където са регистрирани фирмите-майки на повечето вериги.