- България вече има добре развита IT екосистема и с привличането на инвеститори в големи дейта центрове ще затвърдим позициите си. Това може да стане с обособяване на подходящи терени до подстанции и предоставяне на стимули.
- Трябват обаче и изисквания, които да отсяват спекулативните проекти. Въвеждането на такса за присъдиняване и на такива съоръжения, както има за ВЕИ и батерии, е само едно такова.
- Днес основните дигитални маршрути са концентрирани в Червено море и Персийския залив, където обаче има редица геополитически и оперативни рискове. Българският проект "Кардеса", който ще свърже София през Черно море, Грузия, Азербайджан и Каспийско море с Азия, става все по-атрактивен за хиперскейлърите и големите интернет оператори.
Това са част от акцентите в интервюто за Mediapool на Камен Георгиев, изпълнителен директор на компанията "Новател". Тя е основана в края на 2004 г. като част от групата Deutsche Telekom – най-голямата телекомуникационна компания в Европа и четвърта по големина в света. "Новател" управлява собствена високотехнологична оптична мрежа с над 39 стратегически разположени точки на присъствие в цялата страна.
В началото на годината тя започна работа по реализацията на проекта "Кардеса" на българска територия. Компанията ще изгради и в последствие управлява 1200 км оптичен кабел в страната – от София до Ахелой, голяма част от който ще е по газопроводите на "Булгартрансгаз". Трасето ще продължи по дъното на Черно море към Грузия и Турция, а на следващ етап – като спре войната и към Украйна. В проекта участват още британският телеком "Водафон" и дружеството "Водафон Украйна". Очакванията са, че подобна дигитална свързаност ще даде тласък на реалните инвеститори в дейта центрове у нас.
Г-н Георгиев, говори се за възможностите България да стане дигитален хъб на Централна и Източна Европа, но към момента все още като че ли сме притегателни основно за кол центрове. Как може това да се промени? Какви са ни шансовете наистина да станем дигитален хъб, а не само на хартия и на приказки? Трябват ли някакви регулации и стимули?
В основата на всяка дигитална икономика стои нейната цифрова инфраструктура и ако погледнем България стратегически, ние имаме много предпоставки да сме в силна позиция. България е естествена входна точка за транзитен трафик между Европа, Близкия Изток и Азия. А дерегулацията на телекомуникационния пазар преди повече от 20 години създаде конкурентна среда, която доведе до доста добре диверсифицирана оптична инфраструктура и това позволи София да стане водещ интернет хъб в Източна Европа.
В момента проекти като "Кардеса" всъщност затвърждават позицията на София като регионален дигитален хъб. Следващото предимство на България е добре развитата ни IT екосистема. По последни данни близо 200 000 души са заети в IT сектора. Това прави средно 5% от общо заетите в България, като по този показател на практика сме два пъти по-добре спрямо Гърция и Румъния. Както винаги, има съревнование коя държава на Балканите ще заеме лидерска позиция.
Значи засега печелим състезанието.
Да. Но значителна част от използвания изчислителен капацитет като облачни услуги и като изкуствен интелект се намира извън България, което важи и за останалите държави от Балканите.
Затова, за да затвърдим позицията на България като водещ и регионален дигитален хъб, е изключително важно да привлечем инвестиции в големи дейта центрове. Имаме много предпоставки за това - добре развита енергийна преносна мрежа, локации с възможност за сравнително бързо присъединяване на големи капацитети. Водещи сме спрямо съседните държави в развитието на възобновяеми източници, а последната година и на системи за съхранение на електроенергия.
Имаме обаче и немалко предизвикателства. Развитието на енергопреносната мрежа е едно от тях. Не е само въпросът да присъединим една такава голяма мощност. Важното е и как ще я захраним. В тази връзка държавата може да определи няколко зони за развитие на тази изчислителна инфраструктура, където да се предоставят определени стимули, за да са насочи интересът на инвеститорите към най-подходящите места.
Говорим за стимули извън "ето ви един терен, който може да ви присъединим бързо, лесно и да имате енергия", нали?
Стимулите могат да са чисто финансови - в рамката на европейските регламенти, но можем и процедурите да се ускорят.
Като подходящ терен за такива центрове бих посочил Маришкия басейн, където със спирането на въглищните централи се освободи значителен капацитет от съществуващите подстанции. Това е регион с хиляди души с опит в изграждането и поддръжката на критична инфраструктура, които лесно могат да бъдат преквалифицирани в строежа и оперирането на дейта центрове.
А какви са съществуващите пречки?
Има немалко външни фактори, които могат да повлияят на това доколко България ще е конкурентна за привличане на подобен тип инвеститори спрямо държавите от Близкия изток и Кавказкия регион. Визирам регулациите, които идват от Европа. Вече има директива, която задължава големите дейта центрове да отчитат ежегодното потребление на електроенергия, делът на възобновяема енергия, използването на вода, на остатъчната топлина. Това, което ме притеснява, е, че европейската регулация се движи към все по-голяма времева и географска проследимост на възобновяемата енергия, включително отчитане на точния период и място, където се произвежда и ползва възобновяемата енергия.
Какво означава това и как затруднява дейта центровете?
Ако подобен подход бъде приет и наложен на операторите на дейта центрове, вече няма да е достатъчно да купуват определен брой гаранции за произход на електроенергията си на годишна база, за да си покрият критериите за енергийна ефективност. Те ще трябва да доказват, че потреблението им е покрито с възобновяема енергия практически всеки час от денонощието.
Може ли това ще ги принуди по някакъв начин да имат собствени ВЕИ източници, малки модулни реактори или друго.
Все още не се знае. Но има предпоставки тази регулация да поведе в тази посока.
Но тя също така може да доведе до противоречие на Европа. Хем говорим за дигитален суверенитет и развитие на собствена изчислителна инфраструктура, хем продължаваме да ограничаваме центровете за данни.
Аргументите на ЕК са борбата с климатичните промени, а и да не повлияят дейта центровете върху търсенето на пазара и това да доведе до по-скъп ток и високи сметки за домакинствата.
Най-вероятно има доводи за това, но то би намалило конкурентоспособността на България спрямо държави от Кавказкия регион, където в момента вече има реални проекти за големи дейта центрове.
Да си дойдем на думата: колко реални са проектите за дейта центрове в България? Извън суперкомпютъра в "София тех парк", чиито възможности не знам как са натоварени, доколко са истински намеренията?
Предполагам визирате обявените от ЕСО заявени за присъединяване на над 9000 мегавата дейта центрове, но това не означава реален инвестиционен интерес.
Няма да спра да повтарям, че свободен парцел в близост до подстанция, голям фотоволтаик или голяма батерия за съхранение на електроенергия не гарантира, че парцелът е подходящ за изграждане на дейта център. Един от най-важните критерии дали даден проект е спекулативен е има ли отзад реален инвеститорски интерес. В момента търсенето е за терени с проектна готовност, които да могат да вземат разрешение за строеж в рамките на шест месеца, което е изключително агресивен срок за проект от подобен мащаб. Това само по себе си не означава проект. Трябва да са в достатъчно напреднала фаза, да са сменили предназначението на земята и да са минали екооценка, да са започнали изграждането на довеждащи инфраструктура за обезпечаване на дебита на услугите, които дейта центърът ще предоставя.
Това е огромен разход за подготовка. Средната цена на 1 мегават за подготовка на терена и довеждащи инфраструктура може да достигне няколкостотин хиляди евро на мегават. При няколко десетки или стотици мегавата това означава предварителна инвестиция от няколко милиона, дори десетки милиони евро.
Значи, в момента аз, ако съм собственик на една нива до подстанция, с фирма с 2 евро капитал, отивам и казвам на ЕСО: Ще правя дейта център! и те ме одобряват, така ли?
Горе долу така излиза. Затова е много вероятно ЕСО да предприеме мерки за намаляване на сегашния 12-месечен срок за запазване на капацитет от страна на потребител.
В примера, който Вие дадохте, въпросният предприемач може без никакъв реален инвеститорски интерес отзад да запази огромен капацитет в дадена подстанция за период от 12 месеца без никакъв финансов ангажимент.
И после да отиде при инвеститорите и да казва: Ето ви терен срещу съответната сума!
Затова е много вероятно ЕСО да въведе финансови гаранции към потребителите за такъв тип и мащаб. В момента такива плащат производителите и резервират за 3 месеца, но потребителите не дължат нищо. С въвеждане на подобни мерки от страна на ЕСО със сигурност сериозните инвеститори ще бъдат защитени, а всички спекулативни заявки ще отпаднат и няма да им бъде позволено да блокират ограничния мрежови капацитет.
Притесненията сред експерти са, че дейта центровете и изкуственият интелект на индустрията са конкуренти в битката за електроенергия. Как може да се реши това състезание?
Единствено с нови източници за производството на електроенергия и най-вече на базови мощности. Бумът на ВЕИ и системите за съхранение на електроенергия има позитиви, както и това, че в момента успяваме да внесем евтина енергия от съседни държави по време, когато фотоволтаиците работят, и да я продадем по-скъпо вечер. Но в един момент това ще се изравни, няма да е толкова атрактивно и моделът не е достатъчен за обезпечаване на дейта центрове. Със сигурност е необходима базова енергия.
Да не говорим за балансирането на мрежата - без базова енергия батериите не могат да балансират мрежата и това е друго предизвикателство, с което тепърва трябва да се справяме.
Само преди дни Европейският съюз отвори процедурата за финансиране на гигафабрики за изкуствен интелект. Много държави вече са подготвили такива, определено е публичното съфинансиране. У нас, освен за една среща на бившия премиер Росен Желязков с IBM и хипотетична възможност за подобен проект, аз поне не знам да се работи в тази посока. Имаме ли въобще капацитет да направим подобно нещо?
Тази инициатива на ЕС беше обявена в началото на 2025 г. със събиране на потенциални проекти от страните членки. Основното изискване е да се сформират публично-частни партньорства, в които държавата да влезе с капиталова инвестиция до 17% от разходите за оборудване - без разходите за подготовка на терена и строежа на сградите. На свой ред ЕС ще изравни приноса на държавата членка и един проект може да получи до 34% от стойността на оборудването. За голям дейта център никак не е малка сумата. Но частните компании трябва да са водещи и да покрият по-голямата част от инвестицията, включително подготовката на терена, изграждането на дейта центъра, както и всички оперативни разходи за понататъшната му поддръжка.
Още по темата
Миналата година бяха подадени 75 проекта от 16 държави с близо 60 локации. Най-голям беше интересът от Западна Европа. В Източна Европа имаше предложение с водеща държава Полша, което обединява и Естония, Латвия и Литва. Другите две са от Чехия и Румъния, В последствие проектите на поляците и чехите бяха обединени.
Предварителната процедура от миналата година обаче не ограничава формално участието само до подалите проектни предложения.
Но не мисля, че имаме време да настигнем държавите, които вече година работят по своите проекти, имат потвърдени финансови ангажименти, имат номиниран частен партньор, имат избрани терени, подготвени разработени енергийни решения.
Реалистичната ми оценка е, че, освен ако няма напреднал частен проект за дейта център в България, който да бъде използван в публично-частно партньорство, не можем да се възползваме от тази процедура.
Значи ще се разминем с гигафабриката. А за дейта център или такъв за обучаване на изчислителни модели кое е по-важното - електроенергията или дигиталната свързаност?
Електроенергията определя дали даден проект може да се реализира на конкретно място. Дигиталната свързаност - какъв да бъде неговият пазарен модел и предлаганите услуги.
За компаниите, които обучават модели на изкуствен интелект, най-важното е да има налична енергийна инфраструктура, бързо присъединяване, възобновяема енергия и най-вече много ниска цена на електроенергията. Това ги вълнува.
С комерсиализирането на моделите за изкуствен интелект и с навлизането им към крайните потребители обаче свързаността започва да става ключов фактор. В това отношение България има огромни предимства спрямо останалите държави в Източна Европа, но основното предизвикателство остава осигуряването на мрежови ресурс и доставка на електроенергия на конкурентна цена.
Как проектът "Кардеса", който "Новател" изпълнява, ще промени картинката за България?
Според мен това е най-значимият телекомуникационен проект в съвременната история на България. "Кардеса" ще постави София в началото на новия дигитален коридор за пренос на данни между Европа и Азия.
Днес основните дигитални маршрути са концентрирани в Червено море и Персийския залив, където има редица геополитически и оперативни рискове. "Кардеса" на практика ще свърже София през Черно море, Грузия, Азербайджан и Каспийско море с Азия. И най-важното е, че тази телекомуникационна инфраструктура свършва в София. Тя не транзитира през България и не отива към Западна Европа. Тоест всички големи технологични компании, които искат да се свържат с нас, ще трябва да инвестират и да изградят своя собствена цифрова инфраструктура в София или да надградят вече съществуващата такава.
А има ли такъв интерес?
Абсолютно. С напредването на проекта интересът и заявките за свързаност към "Кардеса" се увеличават. Вече виждаме проекти за нови подводни системи през Средиземно море, такива които се насочват към Атина и оттам към София. И това са частни проекти на големите технологични компании.
Може ли да изброите някои от заинтересованите?
Почти всичките така наречени хиперскейлъри инвестират в подобен тип подводни системи, както и големите интернет оператори. Изграждането на такъв стратегически телекомуникационен проект в България допринася и за дигиталния суверенитет на страната, както и за енергийната и транспортната инфраструктура. Той ще привлече и инвеститорите в дейта центрове, защото те търсят местата, където са данните – като скачени съдове са.
Но вижте, когато говорим за инвеститори в дейта центрове, те не трябва да са самоцел. Качествената и надеждната инфраструктура със сигурност е абсолютен фундамент и предпоставка за развитие на целия сектор, който се превърна последните 15 години в един от най-бързо растящите сектори на българската икономика. Но истинската добавена стойност идва с развиването на все повече кадри, с инвестициите в развойна дейност, с трансформацията на IT сектора ни - от аутсорсинг към услуги и продукти с добавена стойност.
В противен случай има риск да останем със скъпи съоръжения, които харчат адски много ток и много оптични кабели, по които вървят данни и услуги, но те се монетизират извън България.
На какъв етап е реализацията на "Кардеса"? Положихте ли кабелите по газопроводите, започна ли работата за подводния кабел?
Още края на миналата година започна изграждането на специализираното съоръжение, което ще осигури захранването и управлението на подводната кабелна системите. То е на черноморския бряг, в Ахелой. В момента сме на финала на проектните и административните процедури, очакваме същинският строеж да започне след края на активния летен сезон.
Паралелно с това буквално следващата седмица очакваме първата доставка на оптичния кабел за надземната свързаност между Ахелой и София. В следващите седмици трябва да започне същинското му полагане в съществуващата мрежа на "Булгартрансгаз".
Осигуряване на разрешителните за подводния кабел е в ход, но там първа трябват специализирани проучвания за оценка на релефа на морското дъно, археологическо и екологично проучване, за да се определи трасето на кабела.
Голяма част от предварителната подготовка в плитките води на Черно море е извършена – на дълбочина до 20 метра е приключена, като за тези дейности бяха използвани изцяло български компании и екипи, които покриха високите изисквания на инвеститорите и всъщност показаха, че имаме изключително високо ниво на експертиза и технологична готовност за такъв тип обследвания. До края на годината очакваме да бъде финализирано и дълбоководното проучване в териториалните води на Турция и Грузия. С това ще приключи предпроектната подготовка и окончателното инженерно проектиране на подводната система.
Ако запазим доброто темпо на работа с институциите, след средата на следващата година може да започне полагането на подводния кабел от българския бряг и да приключи до края на 2027 г.
След свързването на България с Грузия и отклонение към Турция е предвидена втора фаза с отклонение към Украйна, където тече предварителна подготовка, но за да започне изграждането на инфраструктура там трябва да спре войната.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
