САЩ преустановиха войната с Иран – наистина ли на Тръмп му свършват оръжията?

В началото на юли президентът на САЩ Доналд Тръмп се появи на сцената на срещата на върха, посветена на отбраната и иновациите в Пенсилвания, заобиколен от ръководителите на най-големите американски отбранителни компании. Посланието му беше еднозначно – да се произвеждат повече оръжия и това да става по-бързо.

"Имаме най-високото качество в света", каза Тръмп пред представителите на оръжейната индустрия във Военния колеж на армията на САЩ, застанал до министъра на войната Пийт Хегсет. "Но ни трябва малко повече скорост."

Администрацията на Тръмп представи форума като част от стратегия с две основни цели – възраждане на американската промишленост и укрепване на военните способности на САЩ, което Хегсет нарече американския "арсенал на свободата".

Почти не беше засегнат въпросът за огромното изразходване на сложни и трудни за производство оръжия по време на близо 40-дневните интензивни бойни действия срещу Иран в рамките на операция Epic Fury по-рано тази година, както и при последвалите взаимни удари.

Според данни на американското правителство войната досега е струвала на Съединените щати 37,5 милиарда долара, като по-голямата част от тези средства са били изразходвани за боеприпаси.

До влизането в сила на крехкото примирие на 8 април американските сили са нанесли удари по над 13 000 цели на територията на Иран, съобщава Белият дом. За същия период американската противовъздушна отбрана е прихванала повече от 1700 ирански безпилотни летателни апарата и балистични ракети.

В момента САЩ са преустановили ударите срещу Иран, за да дадат възможност за преговори. Според The New York Times на Тръмп е било препоръчано да се откаже от плановете за по-нататъшна ескалация на конфликта, тъй като тя би довела до още по-голямо изчерпване на американските оръжейни запаси.

В понеделник Тръмп отхвърли твърденията, че САЩ изпитват недостиг на боеприпаси.

"Разполагаме с много повече боеприпаси от която и да е друга държава в света и с много повече, отколкото са ни необходими", заяви той пред The Wall Street Journal.

Темата обаче от известно време е чувствителна за американската администрация. Миналия месец, отговаряйки на въпроси относно състоянието на военните запаси, Пийт Хегсет отрече те да се изчерпват.

Оттогава позицията му изглежда се е променила. Миналата седмица той заяви пред Комисията по бюджетните кредити на Сената, че Пентагонът се нуждае от допълнителни 87 милиарда долара, за да преодолее "критичния недостиг" на въоръжение и военна техника.

Точните данни за изразходваните боеприпаси и оставащите запаси са засекретени. Въпреки това публично достъпната информация, събрана от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) във Вашингтон, очертава тревожна картина – запасите са намалели значително, а бързото им възстановяване е изключително трудно.

"Всичко зависи от вида на боеприпаса, но в крайна сметка производството на една ракета отнема между една и пет години“, казва Марк Кансиан, пенсиониран полковник от Корпуса на морската пехота на САЩ и старши съветник в CSIS, който изследва този въпрос. "А този процес не може да бъде ускорен."

Възниква обаче въпросът – наистина ли Съединените щати изразходват боеприпасите си толкова бързо, че това може да затрудни изпълнението на техните военни задачи и съюзнически ангажименти?

Изчерпаният арсенал на САЩ

Основните боеприпаси, използвани по време на войната, могат да бъдат разделени в две категории: далекобойни ударни системи и средства за противовъздушна и противоракетна отбрана, използвани за прехващане на иранските атаки.

Една от най-широко използваните ударни системи бяха крилатите ракети Tomahawk Land Attack Missile (TLAM). Те обикновено се изстрелват от бойни кораби или подводници срещу цели, разположени на разстояние над 1600 километра.

Тези ракети позволяват на Съединените щати да нанасят високоточни удари по добре защитени военни обекти – като командни бункери или укрепени съоръжения – без да излагат на риск пилотираната авиация.

По оценки на Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) по време на войната са били изстреляни над 1000 ракети "Томахоук", а възстановяването на запасите им до нивата отпреди конфликта ще бъде възможно едва към 2031 г.

Според CSIS стойността на една ракета TLAM от последните модификации е около 2,6 милиона долара.

Сред системите за противовъздушна отбрана най-интензивно е използван комплексът Patriot – наземна ракетна система, предназначена за унищожаване на самолети, както и на балистични и крилати ракети.

По оценки на CSIS по време на конфликта са могли да бъдат изразходвани до 1430 ракети-прехващачи Patriot, при предвоенен запас от около 2330. Цената на всяка ракета-прехващач е приблизително 4 милиона долара. Това е скъп, но ефективен начин за противодействие, включително срещу ирански безпилотни летателни апарати, чиято стойност е едва 20–50 хиляди долара за брой.

Попълването на тези запаси няма да бъде лесно.

"Производството на една ракета отнема няколко години. Ако инвестирате средства в производството днес, готовата ракета ще получите след три-четири години, а понякога дори след пет", казва Марк Кансиан. "Ракетите, които получаваме сега, всъщност са финансирани още през 2023 година."

По време на войната беше използвана и по-новата и по-съвършена система THAAD (Terminal High Altitude Area Defense), която има по-голям обсег и може да прехваща цели на по-голяма височина от Patriot.

Запасите от ракети за THAAD бяха ограничени още преди началото на конфликта. Според оценките на CSIS от наличните около 360 ракети са били изразходвани между 190 и 290.

В света се експлоатират едва девет батареи THAAD, седем от които принадлежат на САЩ. По-нататъшното изразходване на боеприпаси може да остави американските въоръжени сили без система, която е от ключово значение за защитата срещу балистичните ракети на държави като Русия, Китай и Северна Корея.

Всички погледи са насочени към Тайван и Тихоокеанския регион

Войната с Иран избухна непосредствено преди началото на периода, който често се нарича "прозорецът на Дейвидсън" – времеви интервал, през който според някои американски военни стратези нараства вероятността Китай да предприеме опит за завладяване на Тайван.

Тази спорна концепция, която заема важно място в американското военно планиране за Тихоокеанския регион, се появява след изслушвания в Конгреса през 2021 г. Тогава адмирал Филип Дейвидсън, командващ американските сили в региона, предупреди, че евентуално нахлуване може да се случи "през следващите шест години".

През 2023 г. тогавашният директор на ЦРУ Уилям Бърнс заяви, че Китай ще бъде готов за подобно нахлуване до 2027 г.

Пекин отдавна обещава да постигне "обединение" със самоуправляващия се Тайван, който смята за своя отделила се провинция, и не изключва използването на военна сила.

Дали Съединените щати ще защитят Тайван и ще влязат във война с Китай заради него, остава предмет на ожесточени дебати. Въпреки тази неяснота Вашингтон продължава да доставя на острова оръжия за отбрана.

Според Марк Кансиан недостигът на боеприпаси създава "прозорец на уязвимост", през който Съединените щати при евентуален конфликт в Тихоокеанския регион "няма да разполагат с достатъчни количества от най-необходимите видове въоръжение".

По негово мнение това увеличава риска американските сили да се окажат недостатъчно подготвени за противопоставяне на огромния арсенал от китайски ракети и авиация, който Пекин би могъл да използва в случай на война в Тихия океан.

Според американски официални представители Китай внимателно е анализирал работата на американската противовъздушна отбрана по време на войната с Иран. През последните години Пекин инвестира значителни средства в развитието на ракетни технологии, включително хиперзвукови бойни блокове с планиращ полет, които значително превъзхождат по сложност ракетите и евтините безпилотни апарати, използвани от Иран.

Освен това Китай е вложил сериозни ресурси в разработването на тактика за използване на големи "рояци" от безпилотни летателни апарати.

Не всички обаче смятат, че намаляването на американските оръжейни запаси е единствено слабост.

Джейкъб Олидорт, бивш служител на ЦРУ и бивш съветник по близкоизточната политика в кабинета на министъра на отбраната на САЩ, отбелязва, че използването на тези оръжия в реални бойни условия само по себе си изпраща силен сигнал.

"Оръжията имат възпиращ ефект не само защото една държава ги притежава, а и защото показва готовност да ги използва", заявява Олидорт, който в момента е директор по въпросите на американската политика за сигурност в консервативния America First Policy Institute.

По думите му успехът на САЩ в бързото и прецизно отслабване на военния потенциал на Иран също "изпраща ясно послание към други противници, включително Китай и неговите амбиции".

А какво означава това за Европа?

Очевидното за САЩ противоречие между необходимостта да въоръжават своите съюзници и едновременно с това да запазват собствените си военни запаси вече се прояви в случая с Украйна.

Още през октомври 2025 г., няколко месеца преди началото на операция Epic Fury, Доналд Тръмп отказа да предостави на Украйна ракети Tomahawk, като аргументира решението си с необходимостта да не се допусне изчерпване на американските запаси.

Този случай се превърна в предвестник на компромисите, които след войната с Иран определят дебата за състоянието на американския военен арсенал като цяло. Украинските власти заявяват, че спешно се нуждаят от комплекси Patriot и други системи за противовъздушна отбрана, за да отблъскват вълните от руски атаки с дронове и ракети.

"Освен влиянието върху цените на енергоносителите, войната с Иран означава и изчерпване на американските запаси, както и на производствения капацитет на компаниите, които произвеждат системи за ПВО", заяви Володимир Зеленски пред Би Би Си през март. "Затова и ние, Украйна, сме изправени пред недостиг на ресурси."

Зеленски посочи и конкретни данни: Съединените щати произвеждат приблизително 60–65 ракети месечно, или 700–800 годишно, докато само през първия ден на операция Epic Fury са били изразходвани 803 ракети.

По-късно обаче Тръмп изненада много европейски представители, като предложи Украйна да получи право сама да произвежда ракети за комплексите Patriot. Подобни споразумения вече съществуват с Германия и Япония.

Елейн Маккаскър, работила 13 години в Министерството на отбраната на САЩ и понастоящем експерт в American Enterprise Institute, смята, че опитът на Украйна във войната с Русия, както и този на САЩ във войната с Иран, може да ускори създаването на по-евтини системи за масово производство, които да допълнят съществуващите скъпоструващи оръжия.

"Отдавна сме наясно, че не искаме да сваляме дронове на стойност хиляда долара с ракети-прехващачи за шест милиона", казва тя. "Мисля, че сега се отделя много повече внимание на намирането на решение на този проблем и все повече специалисти работят върху масовото производство на по-евтини системи, чиято загуба няма да бъде толкова скъпа."

Последиците

Въпреки всичко това, в краткосрочен план няма сериозни опасения, че САЩ могат да останат без боеприпаси – не защото американските запаси са неограничени, а защото положението на Иран е значително по-тежко.

"Въоръжените сили на САЩ разполагат с повече от достатъчно боеприпаси и въоръжение, за да изпълнят всички стратегически цели на президента Тръмп и дори повече. Операция Epic Fury показа какво се случва, когато се изправиш срещу Съединените щати", заяви пред Би Би Си говорителката на Белия дом Анна Кели.

Тя допълни, че въпреки това президентът е призовал американските отбранителни компании постоянно да увеличават производството на оръжия.

Последните удари, за които съобщи Централното командване на САЩ, бяха насочени основно към отслабване на способността на Техеран да застрашава корабоплаването в Ормузкия проток – един от най-важните морски транспортни маршрути в света.

Военните загуби на Иран след многобройните удари на САЩ и Израел се оказаха значително по-големи от американските, а възможностите на Техеран бързо да ги компенсира са силно ограничени.

"В много коментари Иран се представя така, сякаш разполага с почти неограничени запаси от оръжия", казва Джейсън Бродски, директор по политическите въпроси на организацията United Against Nuclear Iran. "Важно е обаче да се разбере, че възможностите на Иран имат своите граници и че Съединените щати в много голяма степен подкопаха неговата отбранителна промишленост."

По думите му способността на Иран да произвежда масово необходимите му ракети, безпилотни летателни апарати и други оръжейни системи е до голяма степен унищожена.

Експертът смята, че останалите ирански запаси сега се насочват предимно към това, което той определя като най-важния коз на Техеран – възможността да застрашава корабоплаването в Ормузкия проток. Според него обаче и този потенциал постепенно отслабва.

"Времето на иранския режим изтича", казва Бродски.

Настоящият конфликт с Иран, който засега остава под контрол и който Бродски определя като "център на тежестта" за американските въоръжени сили, има първостепенно значение за Вашингтон. В същото време американски представители признават, че би било "безотговорно" да се пренебрегва общото състояние на оръжейните запаси.

"Индо-Тихоокеанският регион засега представлява по-отдалечена заплаха", казва Бродски. "Политиците са принудени да определят приоритетите си, а в момента вниманието на президента е съсредоточено върху Близкия изток."

Засега всяка ракета, изстреляна по цел в Иран, изпратена в Украйна или запазена за евентуален конфликт около Тайван, се взема от запаси, които постепенно намаляват.

Въпреки това Вашингтон разчита, че ще успее да премине през настоящия конфликт, докато американската отбранителна индустрия увеличава производството на въоръжение.