Кандидатът за главен прокурор Галина Тонева:

Твърде властен ръководител на прокуратурата може да я върне в миналото

Обвинителят по делото "САПАРД" симулираше намерение да протестира присъдите

Галина Тонева, Сн: БГНЕС

"Не отдавам особена тежест на твърдения, че има кандидати-фаворити за главен прокурор. Не съм забелязала поне към мен да има специално отношение. Много биха помогнали в тази посока медиите и неправителствените организации, които ще задават въпроси към нас, ще правят профили и ще допринесат за това да бъдем опознати и се разбере кой кой е", казва Галина Тонева.

Г-жо Тонева, може ли да се каже, че гласуването на вашата кандидатура за главен прокурор ще бъде оценка за мандата на бившия шеф на държавното обвинение, при положение, че сте негов заместник?

Ще бъде много претенциозно, ако кажа, че това е така. Аз съм била в екипа на г-н Борис Велчев едва през половината от мандата му. Дори и в този период той е осъществил и доста други инициативи, които не са били по моя идея. В определена степен обаче и това може да се каже, защото през последните две години бяха направени съществени крачки в реформата на прокуратурата. Това са структурната реформа на цялата институция и на Върховната касационна прокуратура (ВКП) в частност. Бяха създадени специализираните мрежи от прокурори в цялата страна. Тези стъпки водят до децентрализация на прокуратурата, което е и философията на нейната промяна.

Има ли опасност този курс за децентрализация да бъде обърнат?

Промените не се приемат еднозначно. Има колеги, които смятат, че прокуратурата може да работи само, ако бъде управлявана централизирано. Промените започнаха да настъпват едва от десетина месеца и за колеги, които са прокурори от трийсетина години, е доста трудно да приемат новата философия. Аз съм оптимист и смятам, че чрез дискусия и оценка на резултатите от промените ще успеем да ги убедим, че това е правилният път. Централизацията е конституционен модел, който датира от 1971 година. Този модел въвежда йерархичната пирамида на върха, на която стои главният прокурор, а над него е само Господ, както се казваше... Преди 9-и септември 1944 година, тя не е била в такъв краен централизиран модел.

Сегашната Конституция на страната ни смекчава модела от 1971 година, макар че това не е толкова категорично изписано в основния закон. Сега главният прокурор има право на надзор за законност и методическо ръководство над прокурорите (чл.126 от КРБ). Мисля, че не всички внимателно четат този текст. Много хора продължават да асоциират фигурата на главния прокурор със старата конституция, която му дава право на тотален надзор за законност върху целия живот в страната, включително право да се произнесе върху правилното функциониране на съда. Самият г-н Борис Велчев често е казвал, че главният прокурор няма тоталната власт, която му се приписва. Той не може да изземе конкретно дело, нито да даде конкретни указания как да се работи по него. В същото време обаче, има риск, ако начело на тази институция застане човек със силни властови амбиции, той може да върне нещата назад.

Виждате ли такъв риск?

На този етап, не. Само разсъждавам хипотетично върху реалните възможности.

Какъв ще бъде първият голям приоритет, ако бъдете избрана?

Най-важното е да се справим с проблема с бавното правосъдие. Аз имам конкретни идеи за това. Прокуратурата е силно критикувана, а и има много осъдителни решения на Европейския съд по правата на човека срещу България за бавно правораздаване, особено продължителността на досъдебното производство. В същия смисъл има и много решения на българските съдилища по Закона за отговорността на държавата, които костват милиони на прокуратурата.

Другите три приоритета са свързани помежду си. Трябва да се повиши качеството на работата в досъдебното производство и защитата на обвинителната теза в съда, трябва да се заложи на специализацията и по-добрата квалификация на прокурорите. По-тясната специализация дава възможност за по-добра квалификация, защото един човек не може да разбира от всичко.

Имаше ли нещо, с което не бяхте съгласна по време на мандата на Борис Велчев?

Не бих казала, че сме имали точно несъгласия. Г-н Велчев ме покани в екипа си с мотива, че има нужда от човек с друг поглед. В този смисъл аз съм се старала да бъде в полза като коректив при работата по т.нар. "провалени" дела. Противоречия не съм имала толкова с него, колкото с другите колеги във ВКП и тези от специализираните екипи. Беше ми нужно повече време да обяснявам защо трябва или не трябва да се направи определена промяна. В известен смисъл този проблем съм имала и със самия г-н Велчев. Например, беше ми нужно доста време да го мотивирам защо трябва да се създаде специализирания отдел за работа с непълнолетни. Това обаче не беше нежелание от негова страна. Просто трябваше повече време да се създаде нагласа, че тази мярка е необходима. Много по-сложна беше мотивировката, която трябваше да направим пред колегите от ВКП за структурните промени и децентрализацията. Малко по малко обаче нещата ще се уталожат. Не може да се върви напред без специализация и работа с ясното съзнание за отговорността, която всеки носи. Лична отговорност трябва да се търси там, където причините за неуспеха на делата не са обективни.

Бихте ли хвърлила светлина върху вашето участие в скандала около делото "САПАРД" и прокурора Стойчо Ненков, който оттегли протеста срещу оправдателните присъди на Марио Николов и Людмил Стойков за пране на пари.

Крайно време е да обясним историята около това дело, за да я разберат всички. Какво се случи с делото "САПАРД"? По този казус има две отделни дела. Едното е за документна измама, т.н. "предикатно престъпление”, от което е генерирано имуществото, придобито по незаконен начин. Другото е за пране на пари, защото тези суми от първото дело е трябвало да бъдат прекарани през няколко сделки, за да бъдат легализирани. Тези две производства имат отделен живот в съдебна фаза. И по двете на първа инстанция има осъдителни присъди със сериозни наказания, но и по двете Софийският апелативен съд постановява решения, с които отменя присъдите. Решенията обаче бяха различни. Делото за документната измама беше върнато на прокуратурата за доразследване с конкретни указания от съда, а по делото за пране на пари има произнесени изцяло оправдателни присъди. Но дори и в този случай съдът посочва, че причините, довели до оправдаване на подсъдимите, се коренят в начина на приобщаване на доказателствени материали по делото, който не съответства на изискванията на НПК. Подчертано е, че тези хора са оправдани не защото не може да се докаже вина, а защото неправилно са събрани доказателствата.

Какво направихте?

В края на септември тази година, след постановяване на оправдателната присъда от САС, г-н Велчев ме натовари да създам организация за анализ на съдебните актове, движението на делата и възможните решения за отстраняване на пропуските. Проведохме съвещание заедно с екипа, който работеше по тези дела, както и с колегите от ресорните звена в градската и върховната касационна прокуратури. Новата ни стратегия бе да протестираме оправдателната присъда по прането на пари изцяло и по отношение на всички подсъдими и същевременно да поискаме от ВКС връщане на делото на първа инстанция. Нямаше смисъл да искаме от ВКС делото да се върне в апелативния съд, който би могъл да се произнесе по същите доказателствени материали и логично - отново с оправдателна присъда. Целта бе двете производства да се обединят и така да започнат отначало. Имахме идея да създадем и съвместен екип за разследване с германските ни колеги.

Експертите от ОЛАФ също приветстваха новия ни план, защото беше достатъчно ясен. В същото време обаче наблюдаващият прокурор от САП Магдалена Лазарова беше избрана за член на ВСС. Тя вече беше депозирала формален протест, защото още не бяха готови мотивите по присъдата. Получи се и друго съвпадение – съдията-докладчик по делото (Калин Калпакчиев) също бе избран за член на ВСС и трябваше бързо да напише мотивите си. След напускането на Лазарова делото се падна чрез случайно разпределение на прокурора Стойчо Ненков. Той трябваше да напише всички тези наши допълнителни искания, адресирани до ВКС за връщането на делото на първа инстанция. Ненков обаче за първи път се докосваше до делото, а разполагаше само с 4 дни да се запознае с него и да внесе документите в съда. Всички знаем, че за четири дни това е невъзможно голям обем работа. За това той бе първо поканен от колегите във Върховна касационна прокуратура, които познават това дело от години и предстоеше да се явяват по него пред Върховния съд.

Колегата Ненков е бил детайлно запознат с основните тези, които трябваше да бъдат вписани в допълнителните съображения към основния протест. Колегите ми обясниха, че той старателно си е записвал всичко и изобщо не е дал вид, че има друго становище по делото. В последния ден от срока за внасяне на съображенията към протеста в съда, ние искахме да проверим какво е вписал в документа, изготвен от него. Поканихме г-н Ненков. Започнахме да го търсим в ранния следобед, той обеща за по-късен час. Появи се почти в края на работното време и донесе един проект, който колегите решиха, че не е добър, след което са се опитали да го коригират. Впоследствие прокурор Ненков заявил, че отива да внася допълнителното изложение към протеста. В крайна сметка се установи, че г-н Ненков е депозирал отказа си да протестира оправдателните присъди в САС още преди тази наша среща. Това наложи да предприемем спрямо него както дисциплинарни, така и наказателни мерки.

Той звучи убеден в действията си. Не е ли твърде репресивно да му се образува дело?

Да, знам, че вътрешното му убеждение е неговата защитна позиция. Всеки прокурор има право на това. Не бих казала, че действията срещу него са твърде репресивни. Прокурорът може да действа по вътрешно убеждение и така предписва Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Само че той трябва да се основава на доказателствата и закона. В моята професионална реализация, независимо дали като прокурор или съдия, винаги съм работила само въз основа на вътрешното си убеждение и се опитвам да стимулирам колегите в прокуратурата да правят същото. Има разлика обаче между двете институции. Съдията е длъжен да се ръководи само от доказателствата по делото, а прокурорът е част от институцията, която е призована да брани обществения интерес. Затова НПК е предвидил, че когато един прокурор има вътрешно убеждение, което не съвпада с позицията на цялата институция, той е длъжен да предостави възможност на горестоящия прокурор да осъществи своите правомощия. Когато прокурорът Ненков е оттеглил протеста, той е възпрепятствал горестоящите прокурори да сторят това – т.е. да подадат протеста от свое име, защото това е част от техните правомощия. Те са били напълно убедени, че присъдата е трябвало да бъде протестирана, за да се отстранят недостатъците по делата "САПАРД”.

Може ли делото да бъде спасено?

Мисля, че да. Правя уговорката, че топката пак е в наши ръце. Много точно трябва да обосновем пред ВКС наличието на основания, поради които считаме, че се налага възобновяване на делото. На този етап вярваме, че ще успеем да убедим върховните съдии, че това е правилният ход на делото.

Как оценявате концепциите на другите двама кандидати за главен прокурор?

Запознах се с тях, но не толкова задълбочено, за да им дам коректна оценка. Самата аз бях ангажирана да пиша собствената си концепция. И двамата колеги са се постарали да изложат своите виждания и смятам, че има много ценни идеи, които биха могли да бъдат използвани. Надявам се и те да намерят в моята концепция рационални моменти. Ценното на концепциите е, че те после могат да бъдат използвани от спечелилия кандидат. Няма никакъв смисъл да се полага такъв огромен труд, да се дава стратегия за управление на цяла една институция и то да не бъде използвано от този, който ще заеме поста главен прокурор и ще носи отговорността за нейното управление (на прокуратурата) .

Вярвате ли искрено, че изборът на нов главен прокурор зависи от концепциите на кандидатите и техния професионален профил?

Много ми иска да вярвам.

А вярвате ли?

По-скоро, да. Аз съм оптимист. Не отдавам особена тежест на твърдения, че има кандидати-фаворити. Не съм забелязала поне към мен да има специално отношение. Много биха помогнали в тази посока медиите и неправителствените организации, които ще задават въпроси към нас, ще правят профили и ще допринесат за това да бъдем опознати и се разбере кой кой е.

Това не помагаше особено преди. Процедурата по избор на главен прокурор стартира на фона на огромен скандал, свързан с избора на конституционни съдии.

Да, но се надявам всички да сме си направили съответните изводи.

Мислите ли, че висшата политическата подкрепа, която бе обявена за г-н Сотир Цацаров, е в негов плюс и съответно в ущърб на вас и г-н Сарафов?

Не, не мисля. По-скоро и от неговите изявления останах с впечатлението, че това по- скоро му пречи. Това не би трябвало да има значение при гласуването, което ще се състои след анализ на концепциите и изслушане на кандидатите. Надявам се, че членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) ще решат насаме със себе си за кого ще гласуват. А може да решат, че никой от нас не е достатъчно подходящ за този висок пост.

Нормално ли е висши представители на изпълнителната власт да "подсказват" при една вече тръгнала процедура за избор на главен прокурор? Все пак управляваща партия излъчи немалка част от членовете на ВСС.

Какво да ви кажа... В общи линии се опитвам да приема изявленията на политиците като на граждани, а всеки гражданин има право на позиция. Убедена съм, че членовете на ВСС не чакат такива знаци, за да решат за кого да гласуват. Те са част от един независим висш орган на съдебната власт и имат пълната свобода сами да вземат решения без да има необходимост някой да им подсказва. Поне аз бих постъпила така на тяхно място.

Вие съмнявате ли се в настоящите правила за гласуване във ВСС?

За процедурата като цяло нямам възражения. Тя е добре структурирана и следва процедурата за избор на членове на ВСС от квотата на съдебната власт, която бе отчетена като една доста сериозна крачка напред. Единственото, което ме смущава, е защо се наложи промяната в начина на гласуване. Защо се наложи да се гласува електронно, а не с класическите форми, каквато е интегралната бюлетина. Това е единственият гарант за едно истинско тайно гласуване без съмнения за контролиране, манипулиране или подмяна на вот, каквито съмнения се изказват от различни представители на обществото. Предполагам, че дебатът ще продължи.

Споделяне
Още по темата
Още от Интервюта

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?