Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Българинът се страхува от елементарни инвестиции, но е напред с криптото

Надзорните органи се замислят дали да не въведат по-стриктни правила за финфлуенсърите

2 коментара
Снимка: Pixabay

Парадоксален извод за финансовата култура на българите може да се направи от последното проучване на Европейската комисия за финансовата грамотност в ЕС, което е от 2023 г. Българинът значително изостава от другите европейци по отношение на утвърдени инструменти за инвестиции като акции, облигации, фондове, застраховки "Живот", пенсионни продукти, но когато става въпрос за вложения в криптоактиви, България минава на предни позиции в ЕС – 11% от българите са имали подобни вложения към 2023 г. на фона на 6% средно за ЕС, показват данните.

"Скъпи на триците, евтини на брашното"  

Според анкетата към годината на проучването едва 9% от българите са имали инвестиционен продукт като фонд, акции или облигации при 24% средно за ЕС. Застраховка "Живот" са съобщили, че имат 17% от анкетираните при средно 31% в ЕС.

Но при криптоактивите България отчита почти двоен дял спрямо средноевропейския.

Излиза, че българинът се люшка между двете крайности – или се страхува дори от нискорискови и утвърдени инвестиции - например във фонд, инвестиращ в държавен дълг, или е готов да скочи в дълбокото с високорискови инвестиции като тези в криптоактиви. Трябва да се има предвид, че към 2023 г., когато е направено проучването, криптосекторът беше извън всякакви регулации, като едва от 1 юли 2026 г. само регулирани компании могат да предлагат криптоактиви на територията на ЕС.

Притежание на финансови продукти (дял на гражданите на България и ЕС), 2023 г.

Източник: Европейската комисия

Заради липсата на инвестиционна култура по исторически причини много хора у нас все още не могат да балансират риска и се стига до споменатия парадокс - или лесно се доверяват на съмнителни и високорискови схеми и инфлуенсъри, или изпадат в крайна консервативност и не "инвестират" в нищо, различно от банков влог или имот. Донякъде първият сценарий вероятно има общо със стремежа към по-бързи и големи печалби, което като цяло е хазартен подход и няма много общо с дългосрочното финансово планиране. При него с малко усилия, здрав разум и на приемлив риск човек може доста да подобри финансовата си ситуация не толкова краткосрочно, колкото дългосрочно.

"За мен данните от европейското изследване казват нещо важно. Между депозита и криптовалутата има цял свят от възможности за управление на парите, който все още не познаваме и не използваме достатъчно. И точно тук виждам една от големите задачи пред финансовата грамотност в България – да се научим да мислим за парите си не само до следващия месец или следващата голяма покупка, а за 10, 20, 30 години напред", казва Росица Вартоник, основател на фондация "Инициатива за финансова грамотност" и национален посланик на България за финансова грамотност по инициатива на Европейската комисия.

По думите ѝ един от големите дефицити у нас не е толкова в способността да спестяваме, а в дългосрочното финансово планиране и управлението на натрупаните спестявания. Тенденцията в последно време обаче е позитивна. "Данните на БНБ например показват, че средствата на домакинствата в инвестиционни фондове почти са се удвоили за по-малко от три години. Растат и инвестициите в акции. Това е добър знак. В същото време традиционният български модел остава доста консервативен", коментира Вартоник.

Не всеки финфлуенсър е добронамерен 

Но как човек да се научи да управлява личните си финанси, ако не е специалист? Откъде да започне?

Финансовите инфлуенсъри (финфлуенсърите) – т. нар. създатели на съдържание в социалните мрежи, които споделят съвети за лични финанси, инвестиции, спестяване и криптовалути, могат и да помагат, и да вредят. Това е мнението на редица европейски експерти по финансова грамотност, които подчертават, че в днешния свят проблемът не е в намирането на информация, а в отсяването на качествената.

"В България вече има доста съдържание за лични финанси и инвестиции, при това поднесено на разбираем език. Има популярни финансисти и експерти, които говорят по тези теми в YouTube, Instagram и подкасти, има специализирани образователни платформи, инвестиционни посредници със собствени академии и обучения. Но тук има и сериозен риск. Не всичко, което изглежда като финансово образование в социалните мрежи, всъщност е такова. Наред с качественото съдържание има непроверена или просто невярна информация, прикрита реклама, "съвети" от хора без необходимата компетентност, а понякога и съвсем целенасочено подвеждане и обещания за бърза печалба. И ако нямаш поне базови финансови знания, рискът е голям", казва Росица Вартоник.

Росица Вартоник,

основател на фондация "Инициатива за финансова грамотност"

По думите на Вартоник, която е бивш дългогодишен служител на Комисията за финансов надзор (КФН), ключът е в авторитета и етиката на източника на информацията. "Кой стои зад това, което гледаме или четем? Има ли необходимата компетентност? Има ли търговски интерес? Говори ли и за риска, или само за възможната доходност? Това са съвсем прости въпроси, но могат да ни спестят скъпи грешки", смята активистката.

Подобна е ситуацията и в други страни, например Албания. "Финансовото образование в социалните мрежи може да демократизира достъпа до информация, но качеството на тази информация варира значително. Следователно на Албания са ѝ нужни не просто повече финансови материали, а по-надеждно съдържание, което ясно разграничава финансовото образование от финансовия съвет или рекламирането на спекулативни продукти", твърди също и Марта Абба, експерт по финансова грамотност за Албания и ЕС.

В България надеждна базова отправна точка е Порталът за финансова грамотност на Министерството на финансите, където на разбираем език може да се намери информация за различни аспекти на личните финанси, включително за спестяването и инвестирането. Съвети по въпроса на български език има и на страницата на Комисията за финансов надзор, а също и на сайта на Европейския орган по ценните книжа и пазарите.

От КФН обръщат внимание, че конкретни инвестиционни съвети могат да се дават само от лицензирани инвестиционни консултанти, а преди да се довери на конкретен инвестиционен посредник, човек трябва да провери дали той има лиценз от КФН.

Комисията е разказала на сайта си как обикновено изглеждат най-често срещаните финансови измамни схеми. Обикновено здравият разум на човек е достатъчен, за да забележи, че му се предлага нещо съмнително, но е по-трудно да се противодейства, когато предложението идва от познат човек, в лична комуникация.

Европейският орган по ценните книжа и пазарите пък е обяснил разбираемо на български език как човек да се защити от онлайн измама, включително такава, която може да е създадена с използването на изкуствен интелект.

Експерт: Не е само до образование 

Има и психологическа бариера пред инвестирането, смята италианският експерт по банково преструктуриране и разрешаване на банкови кризи Джошуа Доменико Пулиезе.

"Подобряването на разбирането на основните финансови инструменти и обясняването на начина, по който работят инвестициите, на ясен и достъпен език може да помогне за намаляване на недоверието, което често представлява бариера пред навлизането на финансовите пазари. Но не смятам, че образованието е единственият фактор. Познанията трябва да бъдат съпроводени от увереност и практическа способност за участие във финансовата система", смята Пулиезе.

По думите му прекалено опростеното съдържание или прекалено оптимистичните послания могат да създадат нереалистични очаквания относно връзката между риска и доходността. Хората трябва да разбират, че инвестирането не е свят на прости или окончателни отговори. Съществуват рискове, различни обстоятелства и множество нюанси, които трябва да бъдат взети предвид, посочва експертът.

Пулиезе обръща внимание, че социалните мрежи често възнаграждават съдържание, което е кратко, директно и лесно за споделяне, докато финансите по своята същност са сложна материя. Съществува и риск някои създатели на съдържание да имат финансови или търговски мотиви, които не са достатъчно прозрачни. Един инфлуенсър може да иска да увеличи броя на последователите си, да продава курсове, да рекламира определени продукти или да изгради конкретен професионален имидж, а това може да създаде конфликт на интереси.

Светът на инвестициите е и за жени 

В последно време в инвестиционния свят се обръща специално внимание на жените инвеститори, защото обичайно те са по-пасивни и по-предпазливи в сравнение с мъжете, но в дългосрочен план във финансите това е загуба.

"Разликата между мъжете и жените в инвестиционния свят постепенно се свива през последните години, но остава значителна. Дори когато хората имат сходен социален и образователен профил и сравнимо ниво на финансови познания, жените все още са по-малко склонни да инвестират на финансовите пазари. Това не е просто въпрос на технически познания. Роля играят и културни и психологически фактори, включително различията във възприемането на риска и степента на увереност при работа с финансови въпроси", коментира Джошуа Доменико Пулиезе.

"Според мен първо е важно жените да си дадат сметка защо тази тема има значение лично за тях. Не става въпрос просто да ги окуражаваме да инвестират, защото е модерно или защото непременно трябва да има повече жени на капиталовите пазари. За мен един от най-силните стимули е осъзнаването, че грижата за собствените финанси е част от личната независимост. След това идват знанията, увереността, достъпът до надеждна информация и възможността да започнеш постепенно. И бих поставила акцента не върху това жените непременно да поемат повече риск, а върху това да планират по-дългосрочно и да използват информирано различните възможности за управление на спестяванията си", казва Росица Вартоник.

По думите ѝ това има връзка с житейските факти - жените живеят по-дълго, а раждането и отглеждането на деца често означават периоди извън пазара на труда или забавяне в развитието на доходите и кариерата. Във финансов план това означава по-дълъг живот, който трябва да бъде финансово обезпечен при потенциално по-кратък или по-неравномерен период на натрупване на доходи и спестявания. 

Италия: Подкастът "Моргана" вдъхновява жените да са икономически независими 

В Италия интересен творчески продукт привлече внимание към въпроса за икономическата независимост и инициативност на жените, включително по отношение на финансовите инвестиции.

Подкастът "Morgana", създаден от покойната писателка, феминистка и активистка Микела Мурджа съвместно с писателката Киара Таляферри, беше сред най-популярните подкаст предавания в Италия, насочено предимно към женска аудитория. Всеки епизод представяше съдбата на отличила се историческа женска фигура.

Един от сезоните на подкаста, озаглавен "Sono io l’uomo ricco" ("Аз съм богатият човек") – препратка към прословутата реплика на Шер "Аз съм богат мъж" (в смисъл "Не ми трябва богат мъж, аз самата съм такава", б. р.), беше посветен специално на жени, които са натрупали богатство и са се занимавали с предприемачество, финанси или икономика, без да се притесняват от това. Сред тях са Опра Уинфри и Хелена Рубинщайн, както и Пърл де Вере и Вьов Клико. Така темата за овластяването на жените беше разгледана през призмата на икономическата независимост.

Освен че разказваха вдъхновяващи истории за различни личности, епизодите насърчаваха италианските слушатели на подкасти – предимно сравнително млади жени – да обмислят инвестирането.

Всеки епизод беше спонсориран от Buddybank, финансова инициатива, която не беше предназначена единствено за жени, но ги разглеждаше като важна целева група и ги насърчаваше да инвестират. Buddybank (днес Buddy) е дигитална банкова сметка, предлагана от UniCredit, втората по големина банка в Италия. Рекламите бяха прочитани лично от Мурджа, което ги превръщаше в неразделна част от подкаста.

Австрия: Надзорът привика финфлуенсърите да им разясни регулациите 

През юни 2025 г. Австрийският орган за финансов надзор (FMA) за първи път покани финфлуенсърите в страната на диалог, като една от основните цели бе въпросните лица да се осведомят по-добре за приложимите регулации, особено в сферата на инвестиционните съвети и препоръки.

"Освен това FMA ще използва информацията, събрана по време на събитието, както и други пазарни наблюдения, за да разгледа въпроса дали действащата правна рамка обхваща по подходящ начин финансовите инфлуенсъри и тяхното влияние върху индивидуалните инвеститори и останалите участници на пазара", казаха тогава от австрийския надзор.

Инициативата бе в следствие на съгласувана международна акция, проведена през пролетта на 2025 г. от надзорни органи от цял свят, водени от британския Орган за финансово поведение (FCA), за преустановяване дейността на престъпници, представящи се за финансови инфлуенсъри.

Извън това, в Австрия все още съществува ясна разлика между мъжете и жените по отношение на инвестирането, заяви Дорис Цингъл, експерт от Австрийската банкова асоциация, която цитира проучване на асоциацията от 2025 г., проведено сред 1000 участници. Докато 61% от мъжете заявяват, че вече са инвестирали на капиталовия пазар, същото посочват едва 35% от жените.

Интересът към финансовите теми е най-висок сред младите възрастни. Според Цингъл "колкото по-млади и по-образовани са хората, толкова по-голям е интересът им към финансовите теми". Хората на възраст 18–29 години проявяват най-силен интерес от всички възрастови групи. Въпреки това спестовната сметка все още е най-популярният начин младите хора да спестяват пари.

Според отделно проучване на Австрийската банкова асоциация, проведено сред 500 представители на поколението Z, 40% от младите мъже инвестират във финансови продукти като акции, облигации, фондове или борсово търгувани фондове (ETF), в сравнение със само 17% от младите жени. Същият модел се наблюдава и при криптоактивите. 26% от мъжете от поколението Z използват криптоактиви, докато делът при жените е едва 9%.

Франция: Парите, лихвите и бюджетът вече се учат в 8 клас 

Educfi Passport е официална образователна програма във Франция, която запознава 13-14-годишните ученици (8 клас в България, 4-ти клас на френската образователна система) и учениците от професионалните гимназии с основите на парите, управлението на бюджета и финансовата грамотност.

Френският Орган за финансовите пазари (AMF) публикува барометър на спестяванията и инвестициите, посветен на финансовите инвестиции на жените. 24% от жените заявяват, че инвестират на фондовия пазар — чрез сметка за търговия с ценни книжа, план за спестявания в акции, криптоактиви или платформи за колективно финансиране (crowdfunding). При мъжете този дял е 45%.

"Повече от половината анкетирани жени отказват да поемат какъвто и да е инвестиционен риск (51% спрямо 31% при мъжете)," отбелязва още проучването. Все пак делът на жените инвеститори се е увеличил с 3 процентни пункта спрямо 2021 г.

Литва: Най-много инвеститори жени има във възрастовата група 25-34 г. 


Съществуват различни инициативи, насочени към обясняване на основите на инвестирането на широката публика. Някои от тях са специално насочени към жени - например литовската общност за финансово образование "Moterys investuoja" ("Жени инвестират") обединява повече от 25 000 дами, а образователният проект за инвестиране Investavimas.lt създава достъпно съдържание по темата.

Според последните данни на Банката на Литва броят на литовските инвеститори, регистрирани от участници на финансовия пазар, лицензирани в Литва и под надзора на централната банка, се е увеличил с 40% през 2025 г., достигайки 250 000 души. От тях 162 000 са мъже, а 88 000 – жени. За една година броят на регистрираните жени инвеститори се е увеличил с приблизително 37%. Промяната е особено отчетлива сред по-младите жени. През 2025 г. жените на възраст 25–34 години са най-голямата група сред жените инвеститори – около 25 000 души.

Един от потенциално значимите фактори за промяната е подобряването на финансовото положение на жените. Според данни на литовския Държавен фонд за социално осигуряване разликата между доходите от труд на мъжете и жените е намаляла до 8.5% през 2025 г. – най-ниското регистрирано ниво досега.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея работиха Цветелина Соколова (Mediapool.bg), Lorenzo Ferrari (OBCT, Италия), Natascha Ickert (Der Standard, Австрия), Justė Ancevičiūtė (Delfi, Литва), Ana Somavilla (El Confidencial, Испания) и Voxeurop (Франция).
подкрепете ни

Свободата има цена

Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.

Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.

2 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. глас в пустиня
    #2

    Онзи ден Урсула каза че гражданите на Европейския съюз имат спестени пари 10 трилиона евро и че тези пари трябва да бъдат вложени от гражданите в рискови проекти вместо да стоят в банките. Агитацията вече започва с опорки. Банките дават пари с лихва, докато ако вземат парите на гражданите ще бъде без лихва.

  2. Angry Bird
    #1

    1. Да инвестираш умно се иска четене и мислене. Но от това повечето нашенци ги боли глава. Или предпочитат банковия служител да им предложи ETF с годишна такса от "само 2%" и те да се набутат в него. 2. "Кога ще стана милионер като инвестирам в глобален ETF със средна доходност от 7% на година за последните 50 години?" Явно някои се мислят за много умни като решат да се правят на спекуланти с крипто, злато или петрол. Или пък да се правят на трейдъри на борсата с 3% вероятност да си увеличат доходите. Няма такава игра, драги, иначе всички да сме милионери като си цъкаме по телефоните.

Препоръчано от редакцията