Броят на изчезналите от бедствието в Непал нарастна до 2426

Три дни след опустошителните наводнения службата за бедствия в Непал рязко увеличи броя на изчезналите до 2426 и на жертвите в страната до 626. Разпространеният в събота списък включва голямо увеличение на изчезналите непалците спрямо общо 1924 предходната нощ. Броят на изчезналите чужденци остава 517, според Националния орган за намаляване и управление на риска от бедствия.

Опустошителните наводнения в граничния регион между Непал и Тибет са убили най-малко 616 души, съобщи непалската полиция в събота, три дни след бедствието. Китайските държавни медии по-рано потвърдиха седем загинали, с което общият брой на загиналите достигна най-малко 623.

Британският вестник "Индипендънт" обяснява защо планината Кайлаш, където се бе разиграла трагедията, е привличала поклонници от векове и защо е значима за последователите на различни религии.

Свещена планина за четири религии Кайлаш е планински връх в югозападен Тибет, близо до границите на Китай, Непал и Индия. Издига се на над 6400 метра над морското равнище. Езерото Манасаровар се намира наблизо. И двете места са споменавани в санскритските религиозни и литературни традиции от векове. Кайлаш се счита за свещен в индуизма, будизма, джайнизма и тибетската традиция Бон. Всяка от тези традиции свързва планината със свои собствени вярвания и легенди.

Според Международния център за интегрирано планинско развитие, за индусите Кайлаш е обиталище на Шива, богът на разрушението, и Парвати, богиня, свързана с брака, плодородието и майчинството. Последователите на тибетската традиция Бон смятат планината за място на духовна сила и свързват региона с Тонпа Шенраб, основателят на традицията. Географката Емили Йе от Университета на щата Колорадо, която е изследвала Тибет, пише през 2017 г., че Кайлаш е свързан с митичната планина Меру. В индуистката и будистката космология тя се смята за център на света. Не само планината, но и околните райони се считат за свещени. Книгата "Споделени свещени пейзажи", публикувана през 2017 г., събира множество местни легенди и истории. Една от тях разказва историята на Гуру Нанак, основателят на сикхизма. Според легендата, той срещнал селяни, които мечтаели да направят поклонение до Кайлаш, и им обяснил, че истинското поклонение е преди всичко духовно пътешествие в себе си.

До Кайлаш се стига пеша, а не чрез покоряване на върха му. Поклонниците традиционно не се изкачват до върха на Кайлаш, а обикалят планината пеша. Пълната обиколка около свещения връх е приблизително 53 километра. Смята се, че това пътуване очиства човек от грехове. Поклонението обикновено отнема около три дни. Индуси и будисти обикалят планината по часовниковата стрелка, докато последователите на Бон се движат в обратна посока.

До Кайлаш може да се стигне, по-специално, през прохода Липулех от щата Утаракханд в Индия. Индийското правителство организира официално поклонение до Кайлаш и езерото Манасаровар ежегодно. Обикновено то се провежда от юни до август или септември, а маршрутите преминават през щатите Утаракханд и Сиким. Частни компании също организират поклоннически пътувания през Непал.

На езерото Манасаровар някои индуски поклонници се потапят във водата, вярвайки, че това е ритуал за духовно пречистване. Според Емили Йе, тибетските поклонници спират в манастири и други свещени места по пътя. Те могат да докоснат молитвени мъниста или да поставят челата си върху предмети, за които се смята, че носят свещени отпечатъци. Някои ритуали са предназначени и да помогнат за разкриване на духовните заслуги, грехове или съдба на поклонника.