Габрово поддържа общинска междуградска линия до София с чисто нов електрически автобус. Преди пътуване бусът зарежда на станцията в габровската автогара, която използва електричество от соларната електроцентрала, монтирана на покрива на пероните.
Навръщане от София габровският електробус обаче има проблем. Оказва се, че частната софийска автогара, обслужваща най-богатия и голям град в страната, няма зарядна станция.
Габровският рейс трябва да прави 20-километрова обиколка из София, за да зареди батерията, преди да се върне у дома.
Това не е единственият електробус в Габрово. Градът е единственият в България, който поддържа редовни общински линии с електрически автобуси до селата в областта.
Доставка на нови електробуси за Габрово, платени с парите от Плана за възстановяване
Малцина знаят, че Габрово има реален шанс до 2030 година да се превърне в първия български град, който има напълно климатично неутрален квартал на своята територия.
И това изобщо не е единственото изненадващо нещо в Габрово.
С пари от кохезионните програми в града е изграден Европейски цифров иновационен хъб (ЕЦИХ), който е най-голямата структура от такъв тип в региона. Хъбът функционира като дигитален център за бизнеса в Северен централен регион и помага за внедряване на изкуствен интелект (AI) в местните фабрики и компании.
Съвсем по габровски в този център местният бизнес може безплатно да изпробва скъпи дигитални технологии и прототипи, преди да реши дали да ги купи.
Пак с пари от кохезионните програми в града е създадена лаборатория от системата "Квазар". Този център прави полеви тестове в Габрово за изграждането на първите защитени квантови трасета в страната.
Габрово е част от подготовката на България за изграждането на EuroQCI (European Quantum Communication Infrastructure), бъдещата единна квантова мрежа на Европейския съюз. Технологията е критично важна за сигурността на банковата система, държавните институции и армията.
Политическите рискове
Местните амбиции обаче се сблъскват със сериозни политически рискове не само на българско, но и на европейско равнище. Габрово успява да инвестира в своето развитие главно благодарение на еврофондове, а точно те са под сериозен въпрос.
Най-големият дял от тези пари идва от програмите за сближаване (кохезия) на Европейския съюз. Другият дял на финансирането идва от Плана за възстановяване и устойчивост, а част от иновативните проекти се финансират от програма "Хоризонт".
Така са реализирани проекти за стотици милиони евро, включително за подмяната на целия воден цикъл на Габрово. С пари от кохезията са купени и първите електрически автобуси. Без достъп до европейско финансиране градовете просто не могат да си позволят амбициозните цели, които имат.
Кохезията е под натиск
В интервю за Mediapool кметът на Габрово Таня Христова коментира, че кохезионната политика в ЕС е под натиск.
Още по темата
"За съжаление, община Габрово няма информация какви са пакетите, които в момента България подготвя. В тези национални планове, които Европа ще пристъпи към подписване, има задължително условие да има информация, предоставена към местните власти, но да бъде гарантирано, че те се разработват заедно с местните власти", казва габровският кмет.
Тя призовава правителството да започне възможно най-бързо активна съвместна работа със Сдружението на общините.
"Плановете на страната трябва да отразяват наистина най-важните местни приоритети. Наесен всички тежки решения (за финансирането) в ЕС ще бъдат във финалната си фаза. България трябва да продължи да отстоява ролята на кохезионната политика", допълва тя.
Христова призова правителството да изостави модела на централизираното управление на проектите, защото той води до липса на иновации и инициативност.
ЕС наистина се намира в решаващ етап от преговорите за новия седемгодишен бюджет на блока. Европейската комисия предлага рекорден бюджет от 2 трилиона евро, но групата от шестте "пестеливи" страни, начело с Германия и Нидерландия, настоява за сериозно съкращение.
Най-тежкият удар може да бъде понесен именно с отпадането на националните квоти за финансиране на проекти, които сближават стандарта на живот в Западна и Източна Европа, т.нар. кохезия.
Това може да насочи кохезионните фондове само към богатите страни на Запад. Срещу подобна промяна се обявява групата на т.нар. "приятели на кохезията", която включва всички южни и източни държави от ЕС.
Градове като Габрово имат много за губене
Габрово и Бургас са сред българските емблеми за успешно усвояване на парите от ЕС.
Морският град успя да спечели домакинството на Евровизия благодарение на огромните проекти, които защити и реализира през последните 15 години.
Габрово се надява да бъде избран за европейска столица на културата през 2032 година, като подаде кандидатурата си заедно с Велико Търново.
Дотогава градът се надява да покаже на всички как е възможно в България да има зелен и устойчив град с просперираща индустрия. Това включва и превръщането на цял квартал в града в климатично неутрален район, който не отделя допълнителни парникови газове в атмосферата.
"Това е нещо, което в София в момента не може да се постигне, но в Европа отдавна се работи по тези проекти. Обикновено давам пример с Дижон, Франция, където има цял квартал, който работи като една система и е постигнал климатична неутралност", разказва инж. Десислава Колева, директор на устойчивото развитие в община Габрово.
В България моделът на Дижон се тества в много голям периметър в Габрово.
"За съжаление, тъй като местната "Топлофикация" престана да функционира, това доведе до претоварване на мрежата. Хората минаха на климатици, което натовари прекомерно мрежата", казва Колева.
Но и местната "Топлофикация" може да се компенсира.
"Трябва да се тръгне към нови модели, в които хората да помислят не само да си сложи всеки един климатик, а как могат да се правят такива системи за централизирано отопление, охлаждане, които да бъдат базирани на принципите на Енергийния район", разказва Десислава Колева.
Какво означава това? Едно училище и една детска градина могат да бъдат включени в рамките на обща енергийна система в квартал с няколко блока, където фотоволтаици и термопомпи да работят и да си споделят енергия. Но това изисква включване на гражданите и на икономическите субекти в този район. Всичко това означава гражданите да бъдат обучени, защото те се превръщат в активни участници в производството и разпределението на енергията.
Балканският манталитет
Габрово е успяло да осигури европейско финансиране за обучение на първата група от хора за работата с новите енергийни системи, но общината се сблъсква и с нежелание.
"За съжаление, някак си поради балканския манталитет хората не се чувстват като общност, не са въвлечени достатъчно. Винаги има една мнителност и усещане, че ти си използван за нещо. Мисленето за общата кауза е най-важното, което трябва да се промени, и не винаги да се слагат на първо място цената и разходите. Защото човек, оплаквайки се, че няма пари, означава, че не е направил достатъчно, за да има. В нормалния свят хората развиват идеите си заедно и работят в общност", казва Колева.
Въпреки проблемите в Габрово се работи по създаването на Център за енергиен мениджмънт, който централизирано и автоматично да управлява циркулацията на енергията в училища, детски градини и общински сгради.
Градът прави система за ранно предупреждение, която е базирана на изкуствен интелект.
В момента се поставят станции за мониторинг на водните нива по река Янтра и притоците. Монтират се термокамери, които да наблюдават постоянно горските територии и да издават ранни предупреждения за пожар.
На кръстовищата в града се слагат камери и сензори за измерване на качеството на въздуха, които правят корелация между данните и създават реална база данни за градския трафик.
"Като говорим за политики за климата, те са свързани с кохезионната политика. Всички реални проекти на България са тръгнали след присъединяването и в публичния сектор, в транспорта, в сградите, в отпадъците, в каквото ще да вземем, реновация, те са започнали от тогава, от 2007 година", казва Десислава Колева.
Сега е въпросът дали българското правителство ще успее да защити всичко това в предстоящите преговори на европейско ниво.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
