Акценти от интервюто на адв. Михаил Екимджиев за Mediapool, посветено на първите 100 дни от кабинета "Радев" и изгубения GPS заглушител в "Драгалевци":
- Превзети цели сектори от управлението на държавата, и то тези, които са най-тясно свързани с националната сигурност.
- Службите и съдебната система са пълни с хора с доказана лоялност към престъпните кръгове на Борисов и Пеевски.
- Ако се опитваме да се борим с тях чрез идеи и абстрактни принципи, ние нямаме никакъв шанс.
Минаха първите 100 дни на това правителство и имаме първа акция с осветяване на сенчести типове. Но изненадващо акцията по намиране на GPS заглушителя в "Драгалевци" претърпя обрат – имаме заглушаване, но нямаме заглушител. Как изглеждат властите в очите на хората?
И МВР, а и премиерът Радев изглеждат нелепо. Може би е време да приветстваме Радев като добре дошъл в клуба на премиерите, прецакани от службите и хората на Пеевски.
Има безброй примери, в които ние виждахме и чувахме как точно действат тези служби, като започнем от НСО и минем през ДАНС. В момент, в който някое правителство правеше по-ясен опит за разбиване на тези мафиотски триади, свързани най-вече с Ами и с Таки като аватари на Пеевски, се случваше нещо такова.
Ние помним как правителството на Кирил Петков падна точно когато неговите министри се опитаха да нормализират ситуацията и да възстановят държавността на хранилката на "Капитан Андреево".
Има много случаи, в които се разбираше от кои ресторанти, примерно, бивши премиери са си поръчвали пици, къде са били, с какво са били, какво са правили.
Сега за пореден път се показва, че са превзети цели сектори от управлението на държавата, и то тези, които са най-тясно свързани с националната сигурност.
Случаят със заглушителя беше, според мен, едно активно мероприятие да се покаже колко безпомощен, неинформиран и нелеп може да бъде един генерал като Румен Радев, когато той не може да разчита на лоялни, проверени хора с интегритет в службите.
И това поставя ребром големия въпрос с кадровия капацитет на службите, защото през последните петнадесетина години, по време на управлението на ГЕРБ, тези служби бяха напълнени с калинки и калинчовци. Като започнем с онази емблематична Калина Илиева във Фонд "Земеделие" и стигнем до Калин Стоянов.
Какво би могъл да направи Радев, за да не стане за присмех след тази акция, която може да се окаже кьорфишек?
И логически, и житейски, ако щете, и процедурно, институционално, е несъмнено, че първо е необходимо службите и съдебната система да бъдат изчистени от престъпниците и негодниците в тях.
В противен случай всяко усилие за бавно и еволюционно надграждане на тези системи ще бъде торпилирано. Тези хора са наемници. Те са там от години, те са с доказана лоялност към престъпните кръгове на Пеевски и Борисов.
Те са изключително добре организирани, защото, когато залозите са свързани с много пари, с власт, с търговия на влияние, ако щете, с личната им безопасност, защото те може да бъдат свалени и разследвани, това неизбежно за тях ще има сериозни последици.
Така че тези хора имат много по-голяма мотивация бързо и ефективно да се организират. Както чухме да казва почти вечният изпълняващ функциите главен прокурор Борислав Сарафов в един записан разговор с Иван Гешев:
"Шефе, играта продължава, само се прегрупираме."
Това е техният институционален рефлекс. Това е тяхната отработена реакция в кризисни ситуации – да се окопават и да се снишават, но да оцеляват и след това да се реинкарнират, защото за тях това е въпрос на живот, смърт и власт.
Ако се опитваме да се борим с тях чрез идеи и абстрактни принципи, ние нямаме никакъв шанс. И причината за това е, че тези идеи и принципи не дават същата желязна, екзистенциална мотивация за действие.
На мен направо ми е смешно как министърът на правосъдието се опитва да се държи джентълменски и институционално с едни бандити, които просто трябва да бъдат арестувани и изчистени от системата.
Ние видяхме как Борислав Сарафов твърдеше, че се страхува за живота си, знаейки колко опасен, колко коварен е Гешев. Видяхме какво се случи с Явор Златанов и с онази глутница прокурори, които почти го убиха и отнеха с пазарски колички златото му, а покрай златото и семейния бизнес на Златанови. И за тях няма никакви последици.
Нека тези идеи за реформи, постепенни, институционални, да си вървят. Нека това да е един дългосрочен, стратегически хоризонт. Но преди всичко да се започне с изчистването на системите за сигурност, а тук слагам и правосъдието.
Освен всички тези опасности, за които си говорим, да бъде бламиран и компрометиран Радев, неговото правителство и неговите усилия, има и чисто процедурни аргументи.
Например изтичат давностните срокове за дисциплинарни и наказателни преследвания на "джуджетата" и нотариусите в съдебната система. Какво означава това? По закон и Конституция магистратите са несменяеми.
Ще ги оставим ли там, напук на цялата надежда на хората за справедливост и правосъдие? Какво ще си помислят младите, новите прокурори и съдии, които застъпват там с надежда, нали, за справедливост, която символизира и авторитет, който символизират черните и пурпурните магистратски тоги?
Така че, ако наистина мисли и за развитието на държавата, а ако щете, и за собственото си оцеляване като партия и парламентарно мнозинство, Радев трябва да си промени приоритетите.
Той трябва да започне с изчистването на Авгиевите обори от престъпници, защото в противен случай те ще го завлекат в преизподнята.
Какво бихте направили вие на мястото на Радев, ако трябваше да вземете решение тук и сега?
Аз не съм специалист по отношение на службите, но знам, че там премиерът и парламентът имат много по-голяма оперативна самостоятелност и свобода на преценка. Те могат да предприемат бързи и радикални действия за уволнения на неподходящите хора.
За разлика от съдебната система, където трябва да бъде елегантно преодоляна бариерата на несменяемостта, тук такава бариера няма. И това развързва ръцете за един много бърз подбор с всички средства, допустими от закона, като се започне с тестове за интегритет и лоялност и се стигне вече до базата данни, които вътрешните отдели на съответните служби са събрали.
По отношение на съдебната власт е наложително да бъде приет закон с еднократно действие. Аз не го наричам извънреден закон, защото има такъв тип закони с еднократно действие, който да позволи подлагането на подобни тестове за интегритет поне за лицата, заемащи ключови места.
Става въпрос за шефовете в системата поне от върховно до апелативно ниво, а и за тези, за които има публично достъпни и известни данни за извършени нарушения.
След като за всички нас е ясно, че ситуацията ни е извънредна, ние сме длъжни да приемем известен компромис в интерес на обществото и на такива конституционни ценности като върховенство на закона и правова държава.
Трябва да приемем, че няма как тази съдебна система да се реформира и да оцелее, ако в една година не бъде приет такъв закон, който да засегне около 150–200 души от съдебната система.
Никога не съм апелирал за реподбор на всички съдии и прокурори. Това е контрапродуктивно и глупаво. Но е напълно възможно да бъдат извършени такива проверки за интегритета по върховете на системата, за да се изчисти от компрометираните.
Нека те да имат право на защита, на обжалване на резултатите от този реподбор и техните колеги да им осигурят справедлив процес в разумен срок.
И така, във всички случаи, приеме ли се такъв закон, немалка част от компрометираните магистрати превантивно ще напуснат, както това се случи през 90-те години. Друга част ще бъдат елиминирани от системата.
А за тези, които са пострадали от грешки, ще има съдебен процес и справедливостта може да бъде възстановена.
Имаше несполучливи и неуместни опити да се търси подход, подобен на подхода при Красьо Черния отпреди петнадесетина години.
Имал съм възможност да се занимавам поне с десетина казуса на засегнати от действията на Висшия съдебен съвет тогава чрез страсбургски дела и се убедих, проучвайки в дълбочина казусите, че подходът тогава беше тотално субективен.
Нямаше ясни критерии кога се приема, че един магистрат е сгрешил така, че да бъде елиминиран, кога да му се наложи забележка, кога да не последва нищо от това.
И в края на краищата се стигна до резултат, при който едно магистратско лоби във Висшия съдебен съвет се саморазправи с опонентите си от друго лоби.
В този случай имаше и събрана информация от подслушване...
Да. Бяха събрани огромно количество информация от специални разузнавателни средства, която нямаше как да бъде използвана в дисциплинарните процедури срещу магистратите, контактували с Красьо Черния.
И тази информация потъна. Но тя се използва и досега, за да бъдат държани на каишка някои магистрати. Никой не е поставял този въпрос – какво се случи с онази информация.
Сега няма никаква база за сравнение със ситуацията с Красьо Черния. Сега ние имаме мафиотизирана структура на прокуратурата и на цели отдели от съдебната система, свързани най-вече с бившите специализирани съд и прокуратура.
За тях са нужни много по-радикални мерки.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
1 коментар
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Поредната опорка за „прецакания“ Радев. Рундьо, който държеше целия контрол над службите и ги пълнеше с удобни кадри, сега влезе в ролята на жертва за пред наивниците. Никой не го е прецакал – просто схемите с ГЕРБ и ДПС се пренареждат в негова полза. В руския сценарий съдружници няма – има само един господар който бавно елиминира останалите играчи. Двамата "дебелаците“ ги използавха само за черната работа, преди цялата власт да се концентрира в ръцете на кремълския мунчо.