Крехкостта на цивилизацията, и ще можем ли да я спасим

"Островът", Сигридюр Хагалин Бьорнсдотир, превод от исландски Светла Стоянова, издателство "ICU"

На вас омръзна ли ви да четете антиутопии и те да звучат все по-реалистично?
Ние това сме го живели! Ние сме били на това лошо място ("дистопия" е другият термин, който се използва за този тип сюжети; думата е калка от гръцкото δυσ – "лош" и τόπος – "място"). Виждали сме го в исторически текстове. Като безпомощни пътници на мястото до шофьора със свити сърца наблюдаваме как се носим право към следващия подобен ужас дори сега, в настоящата минута. От Замятин и Оруел през Кормак Маккарти до Бьорнсдотир проницателни мислители, талантливи разказвачи и светли умове ни предупреждават какво не бива да допускаме и колко лесно е светът да се потопи в мрак. Дали има смисъл от тези предупреждения? Или това е глас в пустиня?

"Островът" на Сигридюр Хагалин Бьорнсдотир е блестящ пример за дистопия. Вниманието ни привлича дори простият факт, че става дума за островната държава Исландия. Тя е все по-модерна за туризъм през последните години, а изключителната ѝ природа, културата и традициите натежават на везните дори повече от пословично високите цени там. В далечния север всичко е различно. Имената на места и хора са логопедично изпитание (и ние си признаваме, че не сме изписали имената на авторката, а ги инкрустирахме в текста си с копи и пейст).

И все пак хората са хора навсякъде, а съхраняването на човечността е свръхзадачата на всеки от нас.

Сюжетът е фантастичен главно в завръзката си – една нощ Исландия се оказва откъсната от света. Няма интернет, сателитни и радиовръзки. Корабите и самолетите не се завръщат, а тези, които отлетят, също изчезват безследно. Отрязана икономически и политически от другите страни, държавата трябва да се справи със собствени средства; вече няма внос, няма производство на важни продукти като лекарствата например. Има електричество, но няма горива. Има скотовъдство и риболов, но няма земеделие (само около 1% от земята е обработваема).

Скоро парите напълно изгубват стойността си.

Някои други ценности – също.

Битката с глада и студа довежда до пълна социална разруха за невероятно кратко време. Цели групи хора се дехуманизират. Да, това е познато: следва ограничаване на правата, гета и изтребление. Властта се държи от малък кръг хора, които я използват по свое усмотрение. Насилието става нормално. Достойнството – пренебрежимо. Културата – излишна. Всичко това под радостните звуци на националистически лозунги и лицемерни пропагандни речи колко сме добре, как плановете се преизпълняват, как щастливият народ подкрепя своите гениални ръководители. Да, познато е.

През погледа на един мъж, на една жена, на едно дете сривът на цивилизацията се разкрива с всяка бледа надежда, с всяка скътана заблуда, с всеки удар върху целостта на личността, захвърлена на произвола на по-силните. И всичко е разказано толкова увлекателно, че ние не искаме да я четем тази книга, но не можем да я оставим преди края. А след края мислим как да я препоръчаме на колкото може по-широк кръг от хора, защото всичко това може да се случи и при нас, и винаги на една ръка разстояние.