Любов без срок на годност

"Обърната към морето", Лидия Хилие, превод Йоана Гацова, издателство "Сиела"

Роман като от едно време. Историята на Ивона се разгръща бавно и всичко се случва осъзнато, осмислено и почувствано, с усещане за значимостта на всяко докосване, аромат, непоследван порив. Всичко е цялостно, като изваяно от един цял блок мрамор, за да остане завинаги. Ивона и нейните непомерни чувства са като природно явление, наред с морето, небето и маслинените дървета. Тя е свързана с природата, която ѝ дава сили и живот, и с държавата, която ги изсмуква от нея с всеки липсващ документ, административен абсурд, затворен път, неизпълнен ангажимент.

В една съвсем нова държава, "по-млада от нея самата", Ивона се чувства изолирана, неразбрана и предадена от всичко до мига, в който среща Влахо.

"Обърната към морето" е дебютният роман на Лидия Хилие. В начина ѝ на разказване има нещо уютно, старовремско, пълноценно и всеотдайно. Наблюденията върху социалния и личния живот на хората в Хърватия са проницателни и изпълнени със съчувствие, но истинската сила на писателката е в разпластяването на вътрешния живот на героите ѝ. Те излъчват такава енергия, че читателят е облъхнат от емоциите им; спомня си какво е да предчувстваш влюбването; да си съсипан от невъзможността да направиш избор, да имаш какво да губиш и да го загубиш, да желаеш, да се отчайваш, да си стъпваш на краката отново и отново като за първи път.

Романът е разделен на четири части, наречени на имената на героите, но о, какво облекчение изпитахме ние, когато открихме, че от началото до края историята тече само през гледната точка на Ивона. Похватът повествованието да се прехвърля от един герой на друг, че дори и от името на домашни любимци и вещи от интериора, се използва толкова често, че за момент предположихме, че ще го видим и тук, и предварително се почувствахме предадени от Лидия Хилие. Слава богу, тя се придържа към открития, привлекателен, поглъщащ ни разказ на една героиня, която опознаваме в пълнота. Тази цялостност на текста някак много ѝ подхожда. При всичките си колебания, тя остава постоянна.

Има една маслинена горичка, която Ивона е получила в наследство и се грижи за нея с цялата си любов и всеотдайност. Тези маслини са връзката ѝ с най-хубавото от миналото. Те са единственото само нейно нещо. Те ѝ вдъхват от живота си, когато няма сили да продължи напред. Носят ѝ спокойствие и мир. Житейските обстоятелства са безпощадни и идва ден, в който Ивона продава горичката. Идва и друг ден, в който отрязва клоните на дръвчетата и ги изкоренява, защото това е единственият начин да ги спаси. В света на романа любовта е като маслините; и самата Ивона също е като тях; образите им се сливат и се преливат едно в друго. Тази метафора дори не е формулирана с думи, тя е осезаема и очевидна и прави целия текст свързан и като излят наведнъж; като жива дишаща статуя на любовта. „Беше просто горичка, но си личеше колко грижи съм положила за нея. Всяко листенце и стръкче трева си беше на мястото, подкастрените клонки се полюляваха на вятъра с такава лекота. Беше красиво по един неизречен, тих начин. На това място цареше един вид покой, който можеше да се просмуче в самата ти душа, ако останеш сред него достатъчно дълго, достатъчно тихо.“

Морето, цикадите, ритуалите и приятелствата, възможностите и провалите, безсмъртната любов, която непрестанно поставя на изпитание влюбените и тържествува в тях, дори когато ги съсипва. Всичко това, оставено да къкри в гърнето на една безумно красива и абсурдно бюрократична Хърватия, докато се получи роман, който ни разплаква и, както в приказките, една сълза ще ни съживи.