Разрешенията за нови строежи в София може да се обвържат с ангажименти за инвестиции в публична инфраструктура. На първо време това може да стане с индивидуални споразумения с конкретни инвеститори в райони, където строителството вече е довело до натоварване на средата.
Става въпрос за сериозни инвестиции от по няколко милиона евро като детска градина. Построеното с частни средства ще остава за общината и ще се ползва, както ако беше направено с пари от бюджета на местната власт.
Дългосрочната цел е създаване на фонд "Благоустройство", в който да постъпва нов данък или такса, която инвеститорите да плащат на местната власт. Размерът ѝ трябва да е обвързан с повишаването на стойността на земята в следствие на урбанизацията.
Целта е изграждането на публичната инфраструктура като детски градини, училища, пешеходни алеи, осветление и други да не изостава от частните инвестиции. Както се случва от години в София. Основната причина за това са недостигащите собствени средства на местната власт, която не може да насмогне на частния капитал. Другият проблем е липсата на публични терени в така наречените нови квартали като "Кръстова вада", "Манастирски ливади" или "Малинова долина".
Цели квартали без социална инфраструктура
Емблематичен пример за драстично изоставане на публичната инфраструктура в сравнение с частното строителство са двете части на "Манастирски ливади". Първата общинска детска градина в кв. "Манастирски ливади - запад" беше открита тази пролет. В съседния кв. "Манастирски ливади - изток" преди дни беше открито първото общинско училище. Планира се изграждането на детска градина. Наскоро общинският съвет разреши общината да купи частен терен, за да бъде построена забавачка.
В по-старите квартали уплътняването на пространствата между панелките с нови блокове също води до задъхване на инфраструктурата, тъй като се разчита на построеното преди години. Що се отнася до детските градини - общината инвестира основно в разширения на съществуващите. Училищата пък продължават да работят на две смени, тъй като няма място за всички деца.
"Младост" като опитно поле
Първият опит за постигане на споразумения с конкретни инвеститори за инвестиции както в частни жилища, така и в публична инфраструктура ще бъде направен в столичния район "Младост" и по-специално в "Младост 1А" и "Младост 4". Това стана ясно от публикация във фейсбук страницата на Направлението "Градско развитие и благоустройство" преди дни.
Идеята е фирмите освен жилищните си проекти да изградят детски градини, спортна инфраструктура и алеи, осветление и да подобрят паркирането. Тази инфраструктура впоследствие остава за общината.
По този начин местната власт ще се опита да минимизира допълнителния натиск от нови апартаменти и жители в един от най-големите райони в София чрез подобряване на средата за живот.
Идеята беше представена и пред общински съветници, и предстои обсъждане с гражданите, каза пред Mediapool зам.-кметът арх. Любо Георгиев.
Още по темата
Нови големи проекти със сигурност няма да бъдат приети добре от хората в район "Младост" именно заради допълнителното натоварване на средата - трафик, липса на места за паркиране, недостатъчно места в детските градини и училищата, по-малко свободни и зелени площи. От години почти всеки нов строителен проект в района предизвиква протести. Последният случай беше с решение за нов висок блок на бул. "Александър Малинов". Той трябва да бъде направен на почти изцяло общински терен от частен инвеститор, който притежава малка част от имота.
Въпреки протестите на жители на района Столичният общински съвет одобри сделката, а от общината обявиха, че вероятно ще се търси компромисен вариант за намаляване на височината на застрояването.
Идеята за сделка с инвеститорите от типа нов блок срещу публична инфраструктура засега не засяга точно този проект.
Няколко големи проекта
Според зам.-кмета по градоустройството Любо Георгиев споразумения ще се търсят с инвеститори в няколко проекта в "Младост 1А", покрай бул. "Александър Малинов". Те все още са в начален етап на одобрение - искания за изработване на нови устройствени планове или пък приемане на вече разработени такива. Процедурите се движат от над година и половина. За една от евентуалните инвестиции има публична информация, но не и официално внесени документи.
Трите проекта в "Младост 1А" биха добавили около 70 000 кв. метра, основно нови жилищни площи, и биха увеличили населението на тази част от района с още 6000 души, показват анализи на общината.
Арх. Любо Георгиев не пожела да посочи конкретните проекти. Проверка в картата на застрояването на Боян Юруков и в публичните регистри на направлението "Градско планиране и развитие" откроява няколко "заподозрени".
Един от тях е проектът за жилищно строителство и спорт на мястото на тенис клуб "Дема" на кръстовището между бул. "Александър Малинов" и ул. "Анна Ахматова". За него има внесено искане за изработване на нов устройствен план. То вече е разглеждано от Общинския експертен съвет по устройство на територията преди около година. Върнато е за допълнителни становища.
Още по темата
Друг голям основно жилищен проект е планиран на терен на кръстовището на бул. "Александър Малинов" и бул. "Андрей Сахаров". За него вече има разработен проект за подробен устройствен план, но той все още не е приет. Разглеждан е от Общинския експертен съвет по устройство на територията през юли 2025 г., когато е дадено становище да се направи транспортно проучване. През октомври 2025 г. Експертният съвет е гледал преработен вариант, но отново го е върнал за допълнителни документи и становища.
Според справка в имотния регистър теренът е собственост на дружеството "ЛМ солюшънс", на Лазгин Маджид и Никола Любомиров Николов. Според публикации в медиите Лазгин Маджид, който е съсобственик във франчайза на пица Domino’s в България, стои зад изграждането на 22-етажната M-Tower на бул. "Александър Малинов" и ул. "Филип Аврамов".
Вероятно в списъка с инвеститори, с които се търси споразумение, влиза и компанията "Артекс", която неколкократно обяви публично планове за нова сграда на мястото на магазин "Билла" на бул. "Александър Малинов". От ръководството на компанията неколкократно са обвинявали общината в забавяне на проекта, за който все още не се откриват публични документи в регистрите на местната власт.
Средата вече е натоварена
Струпването на големи жилищни проекти в "Младост 1А" кара арх. Любо Георгиев да поиска да се проучи какъв би бил ефектът върху публичната среда от новите жилища и техните бъдещи обитатели. И без анализи е ясно, че инфраструктурата в тази част на София вече е достатъчно натоварена.
Според арх. Любо Георгиев кардинално подобни проблеми могат да се решат с цялостни планове за територията, но изработването и приемането им е дълъг процес. Затова се търси начин да се минимизира ефектът от вече стартиралите процедури.
Така се стига до предложението към инвеститорите заедно с частните си проекти да инвестират и в общински. Към момента няма конкретна информация какви точно биха били те, но в района местата в детските градини са недостатъчни, образователната инфраструктура е натоварена, проблеми има и с организацията на паркирането.
Арх. Любо Георгиев отказа информация и за конкретните проекти и инвеститори в "Младост 4". Там отново проверка в регистрите с публична информация показва, че най-сериозният проект е на територията на "Бизнес парк София". Още преди време собствениците обявиха, че имат намерение да направят 20 000 кв. метра жилища там. През февруари в общината е внесено предложение за промяна на устройствения план, което предвижда изграждането на жилищни сгради с височина до 75 метра.
Дългосрочното решение
По думите на зам.-кмета опитът за договорка с инвеститорите в нови жилищни проекти е прелюдия към евентуалното създаване на фонд "Благоустройство". За такъв се говори от много време. Идеята е общините да могат да събират нов вид такса или данък на базата на повишената стойност на земята в последствие на урбанизацията. За целта обаче са нужни промени в няколко закона и не е ясно дали и кога те биха видели бял свят.
Предложение за подобни изменения внесоха в парламента преди доста време от "Спаси София", но те така и не бяха придвижени. Идеи за законови промени разработваше и бившият главен архитект на София Богдана Панайотова. Те обаче така и не бяха представени, преди да напусне поста в началото на 2026 г. Иначе създаването на фонд "Благоустройство" е една от идеите, за която кметът Васил Терзиев говори от доста време.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Това (ако въобще е законно) само ще повиши още повече цените на имотите! Нали никой не си мисли, че предприемачите ще поемат тези разходи от собствената си печалба, а няма да ги начислят върху цената на един кв. метър!
Васко Маслото е най некадърният кмет , който София някога е виждала. Мандатът му почти свърши , а той още говори в пожелателен тон. А тепърва иде призовката за Петрохан.
Да де, ама "първият" опит в Младост не е "ще", а "беше" направен... Ваклин се оплака от Иванчева и записите бяха точно за "пазарлък" - според гешевците - за условие Ваклин да изгради и парк с детска площадка... По-нататък е ясно...