Тихата война за дигиталните магистрали на България

Държавата или частният сектор трябва да изграждат дигиталната инфраструктура на България? Това е въпрос за милиарди евро, но и за достъп до чувствителни данни, киберсигурност и за начина, по който ще работи държавата през следващите години.

Дигиталните магистрали са невидими. По тях няма автомобили, но през тях минава почти всичко, което свързва гражданите с държавата - електронни услуги, регистри, бази с данни, идентификация, плащания, комуникацията между министерства, агенции, общини, съдебна власт, информация за бизнеса и гражданите.

Именно затова държавите инвестират милиарди в тях. Целта не е просто администрацията да замени хартиените документи с електронни, а различните институции да могат да обменят данни и гражданите и бизнеса да не обикалят с едни и същи документи от гише на гише.

Европейската комисия определя оперативната съвместимост и сигурните, свързани цифрови публични услуги като ключова част от модерната държава. В различните европейски страни моделите са различни - някъде се залага повече на централизирана инфраструктура, другаде на пазарни доставчици, а трети комбинират двата подхода.

Къде сме ние?

България започна да изгражда дигиталната си инфраструктура разпокъсано. Ефектът беше, че министерства, агенции и общини не си общуваха онлайн и разкарването на гражданите и бизнеса продължи. Това беше причината третото правителство на Бойко Борисов да заложи на централизиран подход. Ключова роля бе предоставена на "Информационно обслужване" - дружество 99.8% държавна собственост, чиято основна роля допреди години беше обработването на изборните резултати.

Със законови поправки "Информационно обслужване" бе "коронясано" като национален системен интегратор - мегаструктура, която да обедини разпокъсаните информационни системи на държавата и да помогне за изграждането на единно електронно управление на държавата.

"Информационно обслужване" се превърна в ключов фактор на пазара на информационно-комуникационни услуги (ИКТ). Сдоби с много права, включително директно да получава поръчки от държавата по чл. 7с от Закона за електронното управление (ЗЕУ). Тъй като нямаше достатъчно ресурс да изпълни всичко, държавното дружество превъзлагаше на частни компании по неясни критерии.

Сега това дружество е в епицентъра на конфликт между държавата и частния IT сектор, който е притеснен, че държавният интегратор все повече се превръща от инструмент на държавната политика в доминиращ играч на пазара.

За последните пет години "Информационно обслужване" получава поръчки за над 304 млн. евро Около 90 на сто от приходите идват по линия на дейността му като системен интегратор. Броят на административните органи под шапката на държавната компания с всяка изминала година нараства и те вече са 34. Това са най-ресурсните не само като бюджет, с който разполагат, но и като необходимост от информационни технологии. 

Моделът на работа на "Информационно обслужване" силно напомня на този на "Автомагистрали", коментират в IT бранша. Държавната компания получи милиарди, за да дострои магистрала "Хемус" от София до Варна, но няма яснота дали това ще се случи и този век.

Колко струват дигиталните магистрали

Спорът се изостри с идването на власт на "Прогресивна България". В средите на IT бизнеса таяха надежди, че ще се сложи ред при поръчките на "Информационно обслужване" в ИКТ сектора и ще настъпи край на монопола.

Ресорният министър на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев е пределно наясно как стоят нещата. Преди да се захване с политика, той бе директор "Политики и стратегическо планиране" в BESCO - Българската стартъп асоциация, която обединява компании в сферата на IT индустрията у нас. Навярно именно затова една от първите му закани в качеството му на министър беше смени ръководството на "Информационно обслужване". 

Но това не се случи. Напротив. Под шапката на "Информационно обслужване" минаха още държавни структури - Министерството на туризма, например. Това разгневи бранша и в края на юли осем бизнес организации изпратиха отворено писмо до премиера Румен Радев. Те попитаха директно дали ще продължи курса на налагане на монопол на "Информационно обслужване" или ще се заложи на открит пазар.

Последва незабавен отговор от министър Иван Василев. Той атакува сектора, като съобщи, че за последните 5 години държавата е инвестирала в ИКТ бранша над 1 милиард евро, а огромният ресурс е концентриран в "шепа" частни фирми. 

"Въведохме пълна проследимост на всяко евро, което държавата харчи за софтуер и затягаме правилата за достъп до чувствителни данни на българските граждани. Разбираме, че това може да е неудобно за някои, но ние не работим, за да е удобно, а за да свършим задачите, които са важни за България", каза Иван Василев тогава. 

Държавата и пазарът

Министерството експресно подготви и въведе нова проследяваща система на обществените поръчки "СИГМА". Данните в нея показаха стряскаща липса на конкуренция при договори за 17 милиарда.

Общият обем на сключените договори в секторите IT, телекомуникации и електроника възлиза на над 1 милиард евро за пет години. От тях 777 млн. евро са отишли директно към свободния пазар, докато само 315 млн. евро са за дейности по системна интеграция, голяма част от които отново се връщат в частния сектор, коментира министър Василев.
Тези числа сами по себе си не доказват злоупотреба. Те обаче показват размера на пазара, за който е спорът.

На практика данните в "СИГМА" потвърдиха твърденията на бизнеса за получаваните директни поръчки от държавата от "Информационно обслужване". Показаха още, че това е системен проблем за България, не само за ИКТ сектора. Страната ни не успя да изпълни реформата в тази сфера по Плана за възстановяване и устойчивост и да сведе процента на поръчките с един кандидат до една трета от 40 на сто, което сега ще ни струва загуба на европари.

Министърът на иновациите и дигиталната трансформация не посочи поименно от трибуната кои фирми в ИКТ сектора са най-големите печеливши от това раздаване, най-вероятно за да избегне съдебни дела, но остави "следи":

• Една фирма е получила 54.7 млн. евро по 171 договора, като при 120 от тях е имало само една оферта.
• Друга е получила 73 млн. евро по 741 договора, 225 от които без конкуренция.
• Трета е получила 290 млн. евро по 1078 договора, като 793 са били без конкуренция.
• Четвърта компания, заедно с консорциумите, в които е участвала, е получила повече от възлаганията на националния системен интегратор.

Проверка на Mediapool в платформата "СИГМА" показа лидерите в сектора:

Единствената компания, която прие предизвикателството и отговори на критиките на министър Василев, беше "ТехноЛогика" на Огнян Траянов. Случаят повдигна въпроса с киберсигурността на данните и това не е случайно. Министър Василев атакува "ТехноЛогика" нееднократно, заявявайки, че е абсурдно частна компания да има достъп до критична информация - да знае кой държавен служител каква заплата взима, кой гражданин в кой хотел отсяда и кога камерите на КАТ го заснемат.

От "ТехноЛогика" излязоха с официална позиция, в която оспориха думите му с факти. Единната система за туристическа информация (ЕСТИ) никога не е съхранявала лични данни на граждани, още повече, че договорът с Министерството на туризма изтече на 20 април 2026 г. и достъп до "несъществуващи данни" няма как да има. Относно твърдението за камерите по пътищата, от компанията посочиха, че "техните специалисти работят единствено с тестови версии с манипулирани данни, които са на компютри на клиента и под строгия контрол" на КАТ.

"ТехноЛогика" определи като "абсурдно" обвинението на министъра, че "частна фирма издава лични документи в чужбина", защото това по закон е в правомощията на МВнР.

Големият брой договори с една оферта (над 74%) се дължи на факта, че "ТехноЛогика" поддържат системи, които са тяхно авторско право. Рисковано е поддръжката да се прави от друг, извън създателя на софтуера, посочват от компанията.

Битка за следващия милиард

Бъдещето финансиране на дигиталните магистрали е причината престрелките между държавата и бранша да продължат. Програмата "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация" разполага с бюджет от над 1 милиард евро. Над половината от ресурса до 2027 г. все още не е договорен.

Предстои договарянето на още около 500 млн. евро по програма "Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентен растеж" за ИКТ сектора Изображение: Pixels

Предстои отварянето на процедури за изграждане на пространства на данни в 9 ключови сектора, а индикативният бюджет беше увеличен двойно - до 272.5 млн. евро. Максималният размер на безвъзмездно финансиране на проект е 18.5 млн. лв.

"Информационно обслужване" вече има предимство, защото изграждането на пространства на данни е свързано със системната интеграция, коментираха експерти.

Новата власт обещава затягане на контрола и пазарна конкуренция. Бизнесът обаче е скептичен дали това не е просто поредното преразпределение на влияние. Министър Василев обеща "много скоро" "СИГМА" да покаже кои политици зад кои фирми стоят в разпределянето на обществения ресурс. Засега тази информация не е публична.

Истинската битка

Едно е сигурно: дигиталната трансформация на България ще продължи, но цената ѝ изглежда ще е твърде висока.

А от настоящия конфликт става ясно, че истинската битка за дигиталните магистрали не е между "Информационно обслужване" и частните компании. Тя е за това кой определя правилата, кой контролира инфраструктурата, кой има достъп до данните и кой носи отговорност, когато системата се провали.

В България предстои да бъдат инвестирани още стотици милиони, а вероятно и милиарди евро в дигитализация. Целта е да имаме модерна, сигурна и ефективна държава. Но тези пари могат да създадат и нова зависимост - този път не от хартиените регистри и гишетата, а от няколко компании, които контролират дигиталните магистрали. Затова най-важният въпрос не е кой ще вземе следващия милиард. А кой ще гарантира, че той ще бъде инвестиран в държава, която работи за гражданите, независимо кое правителство е на власт.