Фалшиви онлайн търговци никнат като гъби с помощта на AI и криптоборси

Разглеждаш социалните си мрежи и попадаш на реклама от световноизвестен бранд за голяма разпродажба или пък на нова модна къща за чанти и обувки с невероятна оферта за първите си клиенти. Харесваш си нещо на страхотна цена. Отваряш линка, уж проверяваш търговеца, избираш, плащаш, получаваш потвърждение на поръчката и код за проследяване на доставката...

По някое време започваш да се съмняваш дали не си станал мишена на измама, но не ти се вярва да си бил толкова наивен. Чак когато получиш съобщение, че пратката е връчена (а тя не е), или че не си намерен на адреса, а при опит да пишеш на компанията получаваш автоматичен отговор, че такъв имейл адрес не съществува – разбираш, че си се хванал на въдицата. И това въпреки че си чел как се ловят "шарани" и как да разпознаваш фалшивите онлайн търговци.

В основата на засилващото се явление "платена онлайн, но недоставена стока" стои не само чисто човешкото подвеждане по атрактивни продукти на изгодни цени, но и изключително достоверно изглеждащите измамни сайтове. Те се създават за броени минути с изкуствен интелект (AI), а на мястото на един свален сайт скоростно се появява нов. Плащанията, вързани директно към платформи за криптовалути вместо към банкови сметки, правят невъзможно достигането до измамниците и възстановяването на откраднатите пари. Това коментира пред Mediapool комисар Светлин Лазаров, началник на отдел "Дигитални анализи и киберразузнаване" към дирекция "Киберпрестъпност" на ГДБОП.

"Днес изкуственият интелект много бързо и точно копира съществуващ бранд с цялото му съдържание, а дублирането на съдържанието на цели сайтове е трайно нарастваща тенденция. Никнат като гъби. Измамниците дори се допитват до AI какви са трендовете в онлайн пазаруването, за да си осигурят най-големи печалби и как заблудата да стане възможно най-достоверна. Създават се изцяло нови, изглеждащи напълно легитимни сайтове на фалшиви български компании, чиито корени обаче са в Китай. На клиентите се предлагат примамливи отстъпки, които нарастват с броя на поръчаните артикули, или се "дава" безплатна доставка над определена сума", обяснява той.

Източник: ГДБОП

Усъвършенстването на фиктивните сайтове

Доскоро липсата на опция "наложен платеж" е била сред основните индикатори за фалшив сайт. Като застраховка срещу измами много потребители търсят именно този начин на плащане и ако го няма, се отказват.

Измамниците обаче са намерили цаката и на това. Все по-често "наложен платеж" присъства и във фалшивите сайтове, а хората се предоверяват на доскорошните препоръки. Уловката тук е, че международните пратки с наложен платеж не позволяват преглед преди плащане. Така клиентите обикновено получават евтини и нямащи нищо общо с поръчката им "боклуци", но вече не могат да си върнат парите.

"В последно време неведнъж сме коментирали с куриерските фирми как да се противодейства на онлайн измамите през техните услуги. Проблемът е, че става въпрос за дълга верига от спедитори от различни държави и разплащания между тях. Това прави трудно предотвратяването на подобна схема, а евентуални забрани биха попречили на легалната онлайн търговия", обяснява комисар Лазаров. Той дава пример със засечени множество празни пратки или такива, пълни с евтини джунджурии. Те пристигат най-често от Унгария от името на фиктивна фирма или с данни на финансово муле.

Meta сваля измамни профили, но веднага изникват нови

От ГДБОП работят в тясно сътрудничество с Meta по отношение на фиктивните или дублираните фейсбук профили на бизнеси, когато за тях има сигнали в Комисията за защита на потребителите или в самата ГДБОП. При сигнал те се свалят доста бързо, но ако става дума за сайт, хостван в Китай или Филипините, процесът е по-бавен. Проблемът е, че измамниците светкавично мигрират или измислят нови атрактивни брандове.

Друг капан пред разкриването на схемаджиите е, че при картово плащане транзакцията често не отива към банкова сметка, което би позволило обжалване и възстановяване. Тя е свързана директно с акаунт в криптоборса, чиито следи се губят в Азия, Латинска Америка или офшорни зони, където липсва сътрудничество за разкриване на действителните собственици.

Генерирането на код за фиктивно проследяване на пратката цели да забави клиента, за да пресрочи той времето за докладване към банката издател на картата. Когато потребителят се усети, обикновено вече е късно за каквито и да било претенции.

Банките в помощ на клиентите

"При картовите плащания съществува формален механизъм за оспорване на транзакции, често наричан chargeback или dispute process, включително при случаи, в които стоката или услугата не е получена", коментира Мартин Бакърджиев, директор "Управление на риска и превенция на измамите" за Централна и Източна Европа в картовия оператор Visa.

Потенциалното възстановяване на сумата обаче зависи от няколко фактора, допълва той пред Mediapool. Колкото по-рано клиентът се свърже с банката, толкова по-голям е шансът за задействане на процедура по оспорване или блокиране на последващи злоупотреби.

Ако клиентът сам е въвел данни и е потвърдил плащането, случаят често се третира различно от напълно неоторизирана транзакция. Ако картовите данни са откраднати и използвани без съгласие, сумата се възстановява незабавно или до края на следващия работен ден. При съмнения за измама от страна на платеца обаче, търговецът трябва да докаже с кореспонденция, че доставката е била предоставена.

Пазете кореспонденцията при онлайн поръчките

Когато клиентът е платил доброволно, но е бил подведен от фалшив сайт, казусът е по-сложен, обяснява представителят на Visa. Той препоръчва при съмнение за измама веднага да се подава сигнал до банката, придружен с линк към сайта, потвърждение за поръчка, имейли, скрийншотове от рекламата, данни за доставка и кореспонденция.

"Банките разполагат с механизми за проследяване на платежната верига в рамките на картовата инфраструктура. Visa от своя страна предоставя на участниците в екосистемата инструменти за оценка на риска и мониторинг. Например решения като Visa Account Attack Intelligence използват голям брой рискови атрибути за оценка на вероятността от атаки в card-not-present среда", казва Бакърджиев.

И Европол е насреща

Той добавя, че при индикации за организирана схема – кражба на данни, фишинг или мрежа от измамни търговци – случаят може да бъде докладван и на компетентните международни органи. На европейско ниво Europol определя онлайн измамите като значителна криминална заплаха, генерираща незаконни печалби за милиарди.

За съжаление публичните данни за мащаба на проблема не отделят категорията "платена, но недоставена стока" от останалите типове измами. Тези казуси най-често попадат в по-широките категории e-commerce fraud, card-not-present fraud, consumer disputes или merchandise/services not received.

Платежни измами за 4.2 млрд. евро в Европа

По данни от последния съвместен доклад на Европейската банкова агенция и Европейската централна банка, общата стойност на платежните измами в Европейското икономическо пространство е достигнала 4.2 млрд. евро през 2024 г.

Измамите в електронната търговия вече са постоянен оперативен проблем за търговците, банките и платежните мрежи, сочи и годишният доклад Global eCommerce Payments & Fraud за 2025 г. Въпреки това, чрез технологии за изкуствен интелект и анализ на риска, през 2024 г. от Visa са успели да предотвратят потенциални загуби от измами за над 350 млн. долара. Чрез инициативата Visa Scam Disruption досега са идентифицирани опити за измами за над 1.6 млрд. долара и са премахнати над 25 000 измамни търговци.

"Това показва, че борбата с онлайн измамите вече е въпрос на проактивно откриване и разрушаване на цялата инфраструктура зад измамата – домейни, търговски акаунти, рекламни канали и платежни модели. За потребителите най-важно остава незабавното сигнализиране към банката", обобщава Мартин Бакърджиев.

Какви са точните щети за българските потребители е трудно да се оцени, тъй като сайтът може да е на български език, но инфраструктурата, получателят и логистиката да са пръснати в различни юрисдикции по света.