Трябва ли България да признава и позволява правната промяна на пола? А да регистрира еднополови бракове, сключени в Европейският съюз? Трябва ли страната да се откаже от анти-ЛГБТИ поправката в училищния закон? Налага ли се забрана на конверсионната терапия?
Отговорът на всички тези въпроси е положителен. Най-големият въпрос обаче е може ли ЕС действително да промени ситуацията с правата на ЛГБТИ хората (общността на лесбийки, гейове, бисексуални, транс и интерсекс хора - б. авт.) у нас, когато българският законодател върви в обратната посока?
"При политическа воля и правителство, което има мнозинство, гарантирането на правата на ЛГБТИ общността в България може да се случи в рамките на няколко месеца до половин година", заяви в интервю за Mediapool адвокатът и председател на ЛГБТИ организацията "Действие" Деница Любенова.
Според нея не трябва да чакаме ЕС и Комитета на министрите на Съвета на Европа да ни накарат да прилагаме европейското право и да зачитаме правата на човека в България.
"Въпрос на време е Европейската комисия да започне наказателна процедура срещу България и да ѝ наложи санкции. А Комисията може да реши да спре финансовите средства, които се отпускат на държавите членки по структурни фондове, когато става въпрос за сериозни нарушения на правата на човека", смята Любенова.
"В нашия случай, ние сме организацията, която следи и през делата си доказва тези нарушения. Всъщност, ние затова водим тези дела, за да доказваме, че има разминаване между твърденията на българската държава пред международните институции и това, което всъщност прави администрацията", добавя тя.
Делото "Шипова", което върна правата на транс хората в България
Много от правата на транс българите, включително да се придвижват и да ползват здравни грижи, пострадаха, когато през 2023 г. Върховният касационен съд (ВКС) постанови със свое решение, че транссексуалните хора в България не могат юридически да сменят пола си.
Според това решение на съда следва полът да се разбира само в биологичния му смисъл: "Полът е детерминиран по рождение и се изгубва със смъртта, като понятието "пол" има смислово приложение и обуславя конституционния статус на физическите лица във връзка със социалните отношения и конкретно с институтите на брака, семейството и майчинството".
Още по темата
Дело, образувано във връзка с отказите на българските съдилища да допускат промяна на името и пола на транссексуални хора, промени ситуацията на всички транс хора у нас. Става дума за делото "Шипова". В решението Съдът на ЕС подчертава, че "всяка генерална забрана за смяна на юридическия пол в държава членка противоречи на правото на Съюза".
Така на 22 юли 2026 г. Върховният касационен съд (ВКС) допусна за първи път от 2020 г. промяна на данните за пола и на имената в актовете за гражданско състояние на транссексуални.
"Това са първите решения от 2024 г., като преди това пък нали за дълго време нямаше положителни решения заради практиката на Конституционния съд. Всъщност всички, всички дела за смяна юридическия пол в България бяха спрени, докато течеше преюдициалното запитване, тоест от 2024 г.", обясни Любенова.
Деца на еднополови родители = деца с един родител
У нас партньорите от един и същи пол не могат да бъдат родители. Техните деца продължават да се разглеждат от държавата като деца на самотен родител, докато втората майка или вторият татко няма никакви родителски права.
Случаят, който стана известен като "Бебето Сара", извади този проблем наяве пред широката общественост. Сара е родена през 2019 г. и има две майки - една от Великобритания - Джейн и една от България - Калина. В живота на детето са замесени три страни, които отказваха да ѝ издадат документ за самоличност. Детето живее в Испания, но властите не му даваха лични документи, защото родителите не са граждани на страната. Великобритания отказа, защото Сара не е родена на територията на страната. Отказа и България - защото в акта за раждане на Сара като родители са вписани две жени.
Съдът на Европейския съюз през 2021 г. застави България да издаде паспорт на детето. СЕС направи ясно, че всяка страна членка на Съюза трябва да издаде документ за самоличност на дете, родено в рамките на ЕС, което има родители от един пол, вписани в акта за раждане на друга държава членка – в случая Испания. Решението бе задължително за изпълнение, но България не го изпълни.
"След окончателния отказ на Върховния административен съд (ВАС) да зачете решението на СЕС детето получи испанско гражданство, това се случи около петата му година", уточни Деница Любенова.
"След това решение на ВАС водехме едновременно няколко дела. Доказахме, че в България не съществува възможност, когато става въпрос за семействата на еднополови родители, небиологичният родител да установи каквато и да било връзка с детето си. Подадохме поредица от жалби до Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), които са заведени под името "G.A. and Others v. Bulgaria", като решението по това дело очакваме в следващите няколко месеца", разказа още тя.
Това обаче не е ярък лъч на надежда за българските ЛГБТИ родители, защото у нас решенията на ЕСПЧ много често се оказват заобиколими.
"България има огромен проблем с изпълнението на решенията на Европейския съд по правата на човека. Страната е на едно от първите места в класацията по неизпълнени решения. Специфично по ЛГБТИ темата, което наблюдаваме е, че дори няма наченки на първоначален разговор от страна на правителството за изпълнение на тези решения", отбелязва Любенова.
Признаване на еднополов брак: Задължително, но невъзможно
Такъв е случаят с ключово решение на ЕСПЧ от 2023 г. Става дума за произнасянето на съда по делото "Коилова и Бабулкова срещу България", според което пълната липса на правна рамка за признаване и защита на еднополовите двойки в България е несъвместима с Европейската конвенция за правата на човека.
До решението се стига, след като българските власти отказват да отразят брака между Дарина Коилова и Лилия Бабулкова, сключен през 2016 г. във Великобритания. Коилова получила отказ бракът ѝ да бъде отразен в българските регистри за гражданско състояние и семейното ѝ положение да бъде записано като "омъжена".
От 2023 г., когато ЕСПЧ се произнася по делото, до днес промяна няма. В регистрите всички еднополови партньори, сключили брак зад граница, са "несемейни". В Конституцията на Република България от 1991 г. насам бракът се определя като "съюз между мъж и жена" и законодателството у нас не урежда личните и семейните отношения на еднополовите двойки, както прави за хетеросексуалните партньори.
Още по темата
В тази връзка решения има и Съдът на ЕС. През ноември 2025 г. СЕС реши, че държавите от Съюза, не е нужно да разрешават гей браковете, но са длъжни да ги признават, когато те са сключени в друга страна членка. Решението дойде, след като Полша отказа да признае брак между двама свои граждани, сключен в Германия.
"Ако гледаме българското законодателство, това решение няма как да бъде изпълнено от българската държава, без законодателна промяна. Това, което се изисква е при сключен граждански брак в друга държава членка, този брак да може да се регистрира в общината. Регистрационните форми на нашите общини обаче изискват ЕГН на лицата да са на мъж и жена (9-ата цифра от ЕГН показва пола - четна за мъж и нечетна за жена - б. авт.). Тоест не позволява на две лица от един и същи пол да бъдат вписани като брачни партньори", обясни Деница Любенова.
Председателят на "Действие" припомня, че през 2018 г. има едно положително произнасяне на ВАС. То е мотивирано от решението на СЕС по делото "Коман".
Румънският гражданин Релу Коман се жени за американския гражданин Робърт Хамилтън в Белгия през 2010 г. Когато двамата пожелават да живеят в Румъния, румънските власти отказват да признаят Хамилтън като съпруг на Коман и да му дадат право на пребиваване като такъв, тъй като румънското право не признава еднополовите бракове.
Конституционният съд на Румъния пита Съда на ЕС дали това е съвместимо с правото на ЕС. Съдът казва по същество, че държавите може да не разрешават еднополови бракове, но не могат да ограничават правото на свободно движение в ЕС на европейски гражданин, отказвайки право на пребиваване на съпруга му само защото не признават еднополовите бракове в собственото си право.
"През 2018 г. ВАС отхвърли отказа на Дирекция "Миграция" за предоставяне на продължително пребиваване на гражданка на ЕС, която беше сключила граждански брак с партньорката си от трета страна. От тогава обаче това, което прави "Миграция", е да отказва предоставяне на статут на граждани, на семействата на граждани на Съюза, които са от трети държави", посочва Любенова.
По думите ѝ днес Дирекция "Миграция" или обосновава откази по такива искания, или оставя хората да чакат месеци наред за някакво произнасяне. "Дори при положителни решения на ВАС Дирекция "Миграция" продължава да дава откази на хората", посочва Любенова.
"Защитата на децата" от ЛГБТИ "пропаганда" противоречи на правото на ЕС
През април тази година Съдът на ЕС постанови, че ограниченията срещу ЛГБТИ съдържание, въведени в Унгария под претекст "защита на децата", са дискриминационни и противоречат на правото на ЕС.
Решението е по делото на Европейската комисия срещу Унгария, към което по-късно се присъедини и Европейският парламент. Поводът бяха различни унгарски закони, които забраняват достъпа до съдържание, което представя или популяризира различията по отношение на хомосексуалността, половата идентичност, съответстваща промяната на пола.
Това решение може да има пряко отражение и върху България, защото идва на фона на сходни законодателни промени у нас. Става дума за т. нар. анти-ЛГБТИ поправка в Закона за предучилищното и училищното образование, с която през 2024 г. парламентът на практика ограничи обсъждането на теми, свързани с ЛГБТИ хората в училище.
С текстовете бе забранено "провеждането на пропаганда, насърчаване и подбуждане по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна хомосексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната".
През училищния закон тогава беше въведена и дефиниция на това какво е "нетрадиционна сексуална ориентация" - "различни от общоприетите и заложените в българската правна традиция схващания за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане между лица от противоположни полове".
СЕС обаче заяви, че никой не може да бъде представян като "вреден за развитието на децата" само заради своята сексуална ориентация или полова идентичност, а държавите членки не могат да използват "националната си идентичност", за да потъпкват общите европейски ценности.
"Поправката от 2024 г. абсолютно попада в това приложно поле. Това, което Министерството на образованието и науката обаче прави, е да я използва по-скоро като страшилище, отколкото да я прилага пряко", обясни Любенова.
Така се оказва, че от една страна текстовете са в разрез с европейското право, а от друга - властта има своите основания да твърди, че те никога не са били прилагани.
"Съществуването на тази поправка е разрешение за омраза. Това, което наблюдаваме и ние като организация, и колегите от фондация "Сингъл Степ", които правят проучване за насилието и тормоза в училище преди и след поправката е, че имаме сериозно повишение на омразата срещу ЛГБТИ ученици", твърди председателят на "Действие".
През последните месеци организациите работят за документиране на случаи, в които анти-ЛГБТИ текстовете в училищния закон са били използвани срещу учители, ученици и директори. Решението за евентуална санкция на България обаче остава в ръцете на ЕК.
Препоръчителна забрана на конверсионната терапия
Европейската комисия работи за гарантирането на човешките права в страните членки на ЕС не само като наказва, но и като насочва. През май тази година, например, ЕК пое ангажимент да препоръча на държавите членки да забранят т. нар. "конверсионна терапия".
Става дума за практиките, целящи промяна или потискане на сексуалната ориентация и половата идентичност. В някои случаи въпросното "лечение" на хомосексуалност или транссексуалност става с физическо и сексуално насилие, словесни обиди и унижения.
Няма актуални данни за това доколко разпространени са подобни практики в България.
"Със сигурност имаме данни за отделни психолози и психиатри, които в миналото са провеждали "терапия" на хора, които са част от общността, за да ги "вкарат в ред", отбелязва Любенова и обяснява, че случаите, за които знае са от преди повече от 10 години.
"Не казвам в никой случай, че не съществуват такива практики и днес, просто аз не знам за тях. При общоевропейска инициатива би трябвало България също да предприеме законодателни действия в тази посока", добавя тя.
Темата за правата на ЛГБТИ хората в България вече не е само въпрос на европейски препоръки, решения на съдилища или бъдещи законодателни инициативи. По редица казуси европейските институции вече са дали отговор - от правото на транс хората да променят юридическия си пол, през признаването на семейните връзки и защитата на децата с еднополови родители, до недопускането на дискриминационни ограничения, маскирани като "защита на децата".
Проблемът е, че между повечето решения и тяхното прилагане в България остава разстояние. А докато европейските институции могат да постановяват решения и да започват процедури, българските са тези, които трябва да променят законите, регистрите и административните практики. Въпросът вече е не "Трябва ли?", а "Кога?".
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
3 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Да видим след предстоящите избори във Франция и Германия и подмяна на елитите с нормални, дали това ще продължи?
Поредната простотия на ултралибералите няма да влезе в България!
Айде да не се сплашваме с Европейския съд по правата на човека?! България НЕ Е ДЛЪЖНА да въвежда еднополовите бракове в националното законодателство, но е длъжна да признава сключените в чужбина еднополови бракове и свързаните с тях права.