Развитието на енергийните общности в Европа е стремглаво. В страните от ЕС са създадени над 10 000 енергийни общности и броят им продължава да расте, докато в България те са само четири – две в Габрово, една в София и една в Бургас.
Общото между всички тези проекти е Тодор Попов - габровецът, който създаде първата енергийна общност в страната върху площадката на сметището в града. И успя да убеди съгражданите си, че проектът може да е от полза за всички.
“Идеята не е да забогатеем, а да затворим цикъла. Токът е обикновена стока. Това, което ме грабна, е идеята, че може да не си купувам ток от неизвестни доставчици – Ковачки, Пеевски, Доган или пък международни консорциуми. Произведената от нас енергия остава наистина в местната общност, а хората след това харчат спестените пари на местно ниво“, казва Попов.
Въпреки че Габрово е сравнително малък областен град, местните хора наистина се отличават. Те са отворени към света и са склонни да опитват нови неща. 50-хилядният град има точно два пъти повече енергийни общности от София.
Какво е енергийна общност?
Енергийната общност е група от граждани, съседи или малки бизнеси, които се обединяват, за да произвеждат, ползват и споделят собствена чиста енергия. Произведеният ток захранва техните домове, а излишъкът се съхранява в батерии или се продава.
В Габрово енергийните общности са разположени на две места – сметището и покрива на автогарата. Там са изградени малки соларни паркове, които са собственост на габровци, а не на общината.
Не търсете едри бизнесмени и олигарси в тези общности.
Целта е да въвлекат местната общност със сравнително дребни суми на абсолютно демократичен принцип. Един член на общността може да инвестира максимум 2500 евро, а минимумът е 250 евро. Всяка инвестирана сума гарантира равни права при гласуване в рамките на общността. Ключовата идея е хората да са равни и никой да не може да доминира, защото в този случай тя спира да е истинска общност.
Перфектният пример за демократична структура, която цели да включи хората, а не да ги отхвърли.
Възвращаемостта е пропорционална на инвестицията, като процентът е еднакъв за всички. Членовете се делят на три вида – инвеститори, консуматори на енергия и инвеститори-консуматори.
“Енергийната общност се представя за зелена политика, но това е по-скоро политика за социална устойчивост. Идеята е на територията на съответната общност да се направи генерация на енергия, обичайно от възобновяеми източници, за покриване на собствени нужди и за нуждите на местната общност“, каза Тодор Попов.
Енергията се произвежда в Габрово, а след това парите ще се харчат на място. "Това е наистина устойчиво развитие“, допълва той.
В Габрово идеята хваща корен и се развива. Двете енергийни общности функционират от няколко години и започват да се разширяват. Стотиците членове в тях могат да разчитат на добра възвращаемост. Тодор Попов разказва, че постигнатата възвращаемост от енергийните общности е достигнала 12.5%.
Това означава, че до 7 години от началото на проекта всеки член на общността ще е избил инвестицията си, а след това ще е на печалба. Общината също има полза от тази инициатива, защото се договаря с местните хора да купува тока на фиксирана цена, която не зависи от променливите на свободния пазар и е по-ниска от средната.
Около 10% от върнатата в мрежата енергия е предназначена на ниски цени за социални институции.
Габрово води на София
“Това нещо тръгна много отдавна, благодарение на едно лятно училище в Солун, на следващата година го видях в Атина като нещо много смислено и хубаво“, разказва Тодор Попов.
Лидерът на енергийната общност в Габрово Тодор Попов (вляво) и най-младият инвеститор - 21-годишният студент по медицина Теодор Михов
Попов споделя идеята си с кметицата на Габрово Таня Христова, която през последното десетилетие развива множество устойчиви зелени политики в общината.
“Идеята дойде първо с енергийната криза след ковид, която съвпадна с началото на войната в Украйна, което доведе до ръст на цените на горивата“, допълва Попов.
“Ние не можем да използваме повече от 40% от произведената енергия. Останалата трябва да я продадем. Нашата идея е да я продадем на добри цени на общината, която също да има полза. Примерно сега, поставяйки на покрива на общината слънчеви панели, консумацията тук ще падне, а това, което не се използва, ще отиде при Летния театър в града, който е с красива архитектура и не е добре да сложиш солари“, казва той.
Енергийната общност, която монтира соларите на покрива на автогарата в Габрово, има за основен клиент общинския автотранспорт. Габрово е един от градовете с най-много електробуси като процент от своя автопарк – 25%. Част от тока, който се произвежда от габровци, захранва градския транспорт на преференциална цена.
"При една инвестиция най-трудно е да намериш кой да ти ползва електроенергията. Ние имаме върнати, тоест неоползотворени в рамките на общността около 2 мегавата. Всичко друго е за покриване нуждите на членовете ни“, казва Попов.
Не е добре да връщаш ток към мрежата
Най-сигурното за една енергийна общност не е да има голямо производство, а да има осигурени клиенти. Ако токът не се употребява на мястото на производство, се оскъпява значително. Цената се натоварва с такса от 40 евро на мегаватчас, ако идва от мрежа за ниско напрежение.
Енергийната общност продава на общината електричеството така, че крайната цена да не надминава 100 евро на мегаватчас.
“За всички има полза. Енергията се оползотворява и по този начин дори си гарантираме, че няма да се наложи в един момент да плащаме при минусови цени“, казва Попов.
По думите му инициативата с енергийните общности има голям потенциал.
“Българинът трябва да се научи, че не е идеята да прецакаш някого и да забогатееш, а да правиш така, че да не си прецакан самият ти. Ние все още масово не можем да възприемем, че спестените пари са инвестиция“, казва Тодор Попов.
Иновация на мисленето
Най-младият член на габровските енергийни общности е 21-годишният Теодор Михов, който сега е студент по медицина. Той се включва в инициативата, когато навършва пълнолетие, и е изключително щастлив от решението си, защото то му дава усещане, че прави нещо добро за Габрово.
“Събираме се с останалите членове най-малкото веднъж в годината, за да се видим и поговорим. Така виждаме, че не сме само имена на хартия или сума пари, а истински хора. Забелязах, че хората са също толкова нахъсани. Доста млади хора има“, казва той.
Теодор Михов е стигнал до извода, че енергийната общност е иновация в България, но не като технология.
“В България това е иновация като мислене. Обикновено хората, които са склонни да си променят мисленето и да създадат общност, са хора над средно ниво. Те много по-бързо успяват да намерят полезните връзки помежду си, да протече синергия между тях и да проработят нещата“, казва Теодор.
И допълва: "Неслучайно богатите държави са държави, където хората по-лесно успяват да формират общности по интереси."
Големият минус – ЕРП-тата
Тодор Попов смята, че българското законодателство е много добро и отваря големи възможности за създаване на енергийни общности. “Големият минус“, както го нарича той, е манталитетът и нежеланието за съдействие на енергоразпределителните дружества (ЕРП).
“Законодателството не е лошо. Лошо е неговото приложение и начинът, по който ЕРП го четат, защото те имат интерес от това. В България все още е позволено да имаме мрежови оператор, който е под шапката на холдинг, който едновременно с това произвежда и търгува с енергия. В тази ситуация за холдинга е много по-добре да държи клиентите на краен доставчик“, казва Попов.
Енергийната общност в Габрово също е имала проблеми.
“Правилата за търговия с електрическа енергия влязоха в сила през февруари. Ние пуснахме първото заявление за регистриране на групата ни. Срокът за отговор беше 5 дни. На петия ден получихме писмо от ЕРП: “Вие сигурен ли сте, че искате това нещо?“
Отговорих с “Да“ веднага. Отне им един месец да изпратят едни бланки за регистрация. ЕРП спазват закона, но използват ей такива прийоми. Имаше срок за регистрация, но няма срок, в който трябва да изпратят бланката“, казва Попов.
И точно в тази ситуация подкрепата на общината е ключова.
“Чичо Пешо ако напише на КЕВР едно писмо, за да се оплаче, не е същото като да го е написал кметът. В нашия случай кметът на Габрово събра местните изпълнителни директори, преди да започне проектът. Това помогна“, казва Попов.
Една от причините за реализацията и растежа на енергийните общности в Габрово е и ролята на общината, която ги е подкрепила ентусиазирано. Така хората са намерили подкрепа в отношенията си с местното ЕРП, но не само – общината е добър партньор, защото хората са намерили купувач на тока си, което далеч не е толкова лесно.
“Тръгнахме като една много добра идея наистина за общността. Ролята на общината пък се получи много добре, тъй като тя наистина покрива широк спектър от политики за устойчиво развитие“, казва Тодор Попов.
Ключови думи
Свободата има цена
Благодарим, че не ни оставяте да я плащаме сами.
Станете месечен дарител на Mediapool, защото ако журналистиката днес премълчи истината, утре няма да има кой да я каже.
0 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
