Електричка или дизел. Градските политики влияят на избора

Близо 65% от новите коли в Европа, регистрирани през първите 6 месеца на 2026 г., са електрически или хибриди. Към края на юни 2026 г. една пета от пазара на коли на Стария континент се пада на автомобилите на батерии при 15.6 на сто година по-рано. В същото време делът на превозните средства с дизелови и бензинови двигатели е паднал от близо 40% през първите 6 месеца на 2025 г. до под 30 на сто през същия период на тази година. Това показват данните на Асоциацията на европейските производители на автомобили.

Факторите хората да предпочитат електрички или хибриди са много. В последните години обаче един от тях са градските политики за по-чист въздух, които доведоха до все по-масово обособяване на зони с ниски или нулеви емисии. В големите градове в Европа такива зони съществуват обикновено в централните части и представляват целогодишна забрана за влизане на определени замърсяващи автомобили. В зоните с нулеви емисии е изцяло забранено придвижването с коли с двигатели с вътрешно горене. А най-голямата нискоемисионна зона действа в британската столица Лондон.

Повече ограничения = по-малко дизели

Данните на градските власти показват, че въвеждането на поредната зона с ниски емисии води до повишаване на дела на електрическите превозни средства. Тоест това е фактор при взимането на решение за покупка на нова кола в полза на електрическите или хибридни модели.

В Брюксел нискоемисионната зона е въведена през 2018 г. Тогава дизеловите автомобили са 62 на сто от целия автопарк в движение. Към 2024 г. техният дял спада до 26%. Това е за сметка на колите с бензинови двигатели, които шофьорите на дизелови коли приемат като първа алтернатива. Делът им нараства от 35% през 2018 г. до 68% през 2024 г. Електрически превозни средства се увеличават от 0.6% през 2018 г. до 7.2% от общия автопарк в движение през 2024 г. Така в града дневно се движат над 25 000 електрически автомобила.

Местните власти виждат пряка връзка между правилата за нискоемисионните зони и поведението на потребителите. Първоначалният план на общината е да въведе нови рестиркции за автомобилите от 2025 г. Заради промени в управлението обаче това се отлага и веднага се забелязва спад при покупката на електрички и хибриди, обясни Сара Холандер от Департамента "Устойчива мобилност". Проблем остават някои икономически сектори като строителството, където купуването на електрически превозни средства е икономически необосновано или невъзможно.

Подобна тенденция отбелязват и властите в Париж, където действа една от най-строгите зони с ниски емисии. Тя обхваща над 5.6 млн. жители. Само за една година автомобилите, които са засегнати от забрани и ограничения - основно бензинови и дизелови, са намалели с около 50%. В същото време броят на електрическите автомоблили е нараснал със 70 на сто или с около 130 000 (до над 300 000 електрички през 2025 г.)
През 2025 г. напълно електрическите автомобили представляват 22% от всички новорегистрирани автомобили в региона Ил дьо Франс (спрямо 16% за предходната година).

В друг френски град - Лион, електрическите, хибридните и новите бензинови автомобили вече са над 42% от целия автопарк на територията на зоната с ниски емисии. Делът на дизеловите намалява с около 3.2 процентни пункта годишно.

Министерството на екологичния преход на Франция отчита по-високи дялове на електрическите, бензиновите и хибридните коли в градове, в които има нискоемисионни зони в сравнение с тези, в които няма ограничения за по-замърсяващите автомобили. При дизелите тенденцията е различна.

В Лондон при разширяването на нискоемисионната зона през 2023 - 2024 г. картината на движещите се по улиците автомобили рязко се променя. Преди това в нея се има 168 000 автомобила, които попадат под забраната за използване . Само за година броят им спада с над 70 на сто. Делът на превозните средства, покриващи екологичните стандарти (Euro 6 за дизел, Euro 4 за бензин), нараства от 85% на 95.8% от общия трафик. Всеки ден в движение са около 80% повече електрически леки коли в сравнение с преди разширяването на зоната в рамките на целия град. Към 2025 г. те са средно 165 000 на ден.

Данните от различни европейски градове показват, че електрическите коли бележат най-голям ръст в абсолютен брой в градовете с агресивна политика (Лондон, Брюксел, Осло), като преминаването от 1% на 7–15% от целия автопарк отнема средно 4 до 6 години от въвеждането на зоната. Хибридите поемат най-големия дял от прехода при частните собственици в Южна и Югоизточна Европа (Испания, Италия), замествайки до 40% от изведените от употреба дизели. Водородните коли продължава да е с маргинални стойности (под 0.02% във всички цитирани градове). Основното им приложение бележи ръст единствено в общинските автобуси и специализираните търговски автопаркове.

Стимулите - от пари на калпак към насочено подпомагане

Освен нискоемисионните зони, фактор за промяната на автопарка са и държавните и общински стимули за покупка на електрически автомобили. През първите години (2015–2021 г.) държавите раздаваха щедри преки субсидии на калпак за всеки нов електромобил, в периода 2023–2026 г. стратегиите се диференцираха.

Във Франция има екологичен бонус между 4000 евро и 7000 евро за купувачи на лични автомобили. От края на 2023 г. той се отпуска само за автомобили, произведени при ниски въглеродни емисии. Това на практика изключва от субсидиите повечето модели, произведени в Китай, включително европейски марки, сглобявани там. Има и таван на цената и на масата на колата. В страната се предлага и социален лизинг за електрически автомобили на домакинства с ниски доходи - ниска месечна вноска и без първоначална сума.

Във Франция, а и не само, има бонус при бракуване на стар дизелов или бензинов автомобил за скрап.

В Германия първоначално имаше бонуси за покупка на електрически автомобили. Сега те са по-скоро в отстъпки от косвени плащания като пътен данък.

Във Великобритания бонусите са насочени към корпоративния сектор, а не са за лични автомобили. В Лондон все пак има и общинска програма, която насърчава бракуването на старите лични коли и замяната им с по-екологични варианти.

В България бонуси за купуването на електрически автомобили няма. Нискоемисионна зона действа само в София, но тя е доста ограничена откъм територия. Освен това е в сила едва за три месеца през зимата. Тоест едва ли може да се търси някаква сериозна връзка между това полуограничение и потребителското поведение.

По-голямо влияние при избора на кола специално в столицата би и имал бонусът за безплатно паркиране в синя и зелена зона. Скоро обаче той може да бъде ограничен.

Настъпва ли смъртта на скоростния лост

Иначе увеличаването на дела на електрическите и хибридните автомобили, но и стимулите аз подновяване на автомобилния парк като цяло водят и до друг сериозен завой на пазара. Към днешна дата колите с ръчна скоростна кутия са почти на изчезване. Едва 0.6 на сто от новопроизведените автомобили са със скоростен лост. Останалите са с автоматична трансмисия.

Тенденцията в Европа е подобна.

През 2001 почти всеки лек автомобил, регистриран на европейския пазар, е с ръчна трансмисия. В Германия, Великобритания, Франция, Италия и Испания 91% са със скоростен лост.

Последните обявени данни - за 2024 г., показват, че едва 29 на сто от регистрираните коли в тези 5 държави са с ръчни скорости. При луксозните модели делът на тези с автоматична трансмисия вече е 97 на сто при под една трета през 2001 г.

При по-масовите коли автоматик са 63% от новорегистрираните през 2024 г. За сравнение през 2001 г. делът им е бил едва 5 на сто. Към онзи момент обаче автоматичната трансмисия беше по-скоро лукс. С развитието на технологията тя се превърна в почти задължително изискване от страна на потребителя. Скоростният лост остава незаменим основно при спортните модели.